21.01.2014 г., 22:42

Завинаги Тук

545 0 0

 

ЗАВИНАГИ ТУК

 

Мисля че е време аз да те освободя

С мъка в душата с тебе да се разделя

Последния си земен път ти да извървиш

И с ангелските си крила надалеч да отлетиш

 

Понякога ще гледам към звездите

Ще търся да те видя там

И ако от небето капка  се отрони

Ще се усмихна и ще знам

 

И ако снежинка бяла прехвърчи

И в косите ми се сгуши нежно

Ще знам че пращаш ми я ти

От ангелското си крило небесно

 

И ако видя падаща звезда

Случайно нейде в небето

Ще знам че чакаш ме сега 

Желанието си да  споделя

 

И ако  бурен  вятър ме обгръща

Но топъл е и няма студ

Ще знам че нежно ме прегръщаш

И ми казваш че си тук.

 

И ако вълна в морето се издигне

Горда и пенлива тя ме доближи

Ще се отпусна в прегръдките и сини

И  ще знам че пак си ти

 

И ако в зимна нощ мрачна и студена

Усетя топлина  на моето лице

Ще знам че устните ти са това

И целуват  нежно моята душа

 

И ако искра в окото ми попадне

И слее се с моите сълзи

Между огнения пламък необуздан

Ще знам че отново ти си там

 

И ако лъч небесен ме докосне

Като дъжд от падащи пера

Ако ме погъделичка нежно

Ще знам това са твоите крила

 

И ако някога в съня ми дойдеш ти

Като сияние неземно бяло

Полегни и тялото ми обгърни

В облачно и пухено одеало

 

И ако кола покрай мене профучи

В луда гонка полудяла

Ще виждам теб и твоите очи

Как отново пръв си на финала

 

Последно сбогом казвам ти сега

Със скръб в сърцето го изричам

С душата ти аз трябва да се разделя

И  спомена за теб в мен да съхраня

 

Като вятър в косите като сълзи в очите

Покрит със ореола на звездна светлина

Ще останеш ЗАВИНАГИ ТУК аз  знам

Като недокоснат и вечно мечтан мой блян!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПС Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...