62 631 резултата
Прелюдия към нещо твърде лично
и стих с поанта - падаща звезда.
Вървиш към мен, следите ми откриваш,
оковите не са проблем за лудостта.
Мълчи кръвта, забързана да блъска, ...
  651 
В приспивна люлка ме люлеят
топлите и нежни чувства.
Вятърът и душата вече пеят,
вълшебство не отсъства.
Забравям всяка дума и лъжа, ...
  847 
Любовта ни е кораб с раздрани платна,
който се лута безцелен, безпътен,
някъде ще стигне ли до сутринта
щом вятър за него няма попътен?
Бурята първа в открито море ...
  631 
Аз знам, че вечно ще те имам
Дълбоко някъде стаена в мен
От спомена да дишам спирам
И от вкуса от тебе съм в плен.
Гоня те, но пак се връщаш ...
  785 
Когато той ме попита...
Напълни ми стаята със шоколад и рози,
накарай погледа ми както никога да заблести
и когато той попита ме: "По дяволите, кой е този?"
да му кажа: "Онзи, който не пожела да бъдеш ти!'. ...
  955 
Викам те
поименно
На бездната
от дъното
Хвърляш свиден поглед през ръба ...
  1079 
ПТИЦАТА С ИЗТРЪГНАТ ЕЗИК
Недей ме пита искам ли да съмне,
прекрасно е да бъдем само двама.
Не си повярвал още, че си тръгвам,
но знай, че начин да остана няма. ...
  809  10 
Повярвах наивно, че някой милее за мен
загубил разумното, нужното и обичайно.
Докоснах мечтите и те заваляха от плен:
прозрачна решетка от думи, неволи и тайни.
Самотна надежда, разбита до ронещ се сняг, ...
  622 
Преди да се завърна от смъртта
и ти да ме намериш съществуващ,
наистина не вярвах в чудеса,
във сбъдване и даже във сбогуване.
Но видиш ли - покълнало глухарче ...
  1388 
Не искам вече чужди устни.
Различна си от всяка друга.
Макар с едни и същи думи,
пак ти пиша - без причина.
А усмивката прикрива ...
  748 
Щом слънцето със златен показалец
застърже връз смълчаните комини,
а после на пчелите – подир залез,
разкажа как денят ми е преминал,
и сетне заприиждат – на талази, ...
  1054  12  23 
Спокойствие...
И само вятърът листата брули,
кара ги тихо да мълвят,
и само щурчета тъжни песни пеят,
преди отновп да се преродят, ...
  814 
АЗ ТЕ ОЧАКВАХ, ЛЮБИМИ
Автор - Величка Богданова - Литатру
Аз те очаквах, любими, ти не ми писа, уви!
Вятърът тих ме помилва, моето тяло обви…
Аз те очаквах, любими! Ти не ми звънна дори. ...
  804 
Създавам
От вълшебна кутия
с мек ефирен
инструмент,
днес любов си сътворявам, ...
  483 
Поръчах си да пия тишина
и двеста грама пълномаслен залез.
Поръчах още: режеща луна,
два пръста залив с бриз, но неовалян.
Погледна ме – поръчах и за теб. ...
  1587  10  14 
Разчувствах се от:
" - Ти си плакала?! - попитал вълкът и прегърнал своята вълчица, когато се срещнали.
- Да. Как разбра?
- Сърцето ме болеше. "
* ...
  849 
Когато боли,
създава се рана,
в сърцето навътре дълбоко кърви...
Той не те вижда,
и само отровно ръмжи... ...
  1176 
Деветата вълнá –
препускащ кон
със бяла грива,
разбива се в брега,
оставила следа, ...
  1025  16 
Автор - Величка Николова - Литатру
Как да ти кажа, че аз те обичам,
щом не си близо, човече?
Как да ти кажа: - Светът е безличен,
щом ти от мен си далече? ...
  866 
ПОХОТЛИВИЯТ СЛЕПЕЦ
Автор - Величка Богданова - Литатру
Прибирайки се гузен нощем в къщи,
аз хвърлях ризата си за пране –
изцапана от сладострастни пръсти, ...
  843 
Нощта е така студена и тъмна,
а гарвани пеят в душата ми.
Напусна ме любовта и днес разбрах колко съм сама.
Телефонът не звъни ,а чашите са празни.
Бутилка водка и кутия цигари ще са моята утеха сега. ...
  1222 
Горчива сладост е всяка наша среща,
в мигове откраднати от самотата на деня,
когато жадно се изпиват устните горещи,
от дива страст изгарят нашите тела.
Те сливат се, както слети са душите, ...
  757 
Toлкова много очи съм видял,
толкова много забравих.
Но от твоите, вярвай, дъхът ми бе спрял,
защото в тях се удавих.
Нито са сини, нито зелени, ...
  1280 
Ще си сложа любимата си дреха
после ще се усмихна, ей така
с нея ще премина по щастливата пътека,
да изчуруликам усмихната деня.
И няма да я нося за утеха ...
  736 
За теб светъл спомен
топли ме, искам да летя,
но пак съм отровен
от тая пуста самота.
Върни се ти при мен, ...
  684 
Когато ми липсваш....
Всеки миг е камбана
Всяка минута - година без име
Всеки дъх е труп без сърце
Когато ми липсваш... ...
  711 
Синко, нали знаеш, че тя…
… Че тя идва, когато нямаш надежда
Когато нямаш вече мечти
Тя идва и те връхлита
Заедно с хиляди беди ...
  668 
Сблъсък на две усещания – за празничност
и за недостатъчност след празника...
Не зимува вече душата ми. Пролетно празнична е.
Винаги за нея има отворен къс небе.
Наднича светъл лъч с ято спомени... ...
  989 
Живея в очите ти, в топлите ириси,
зеленото спомня ми смътно реката
и жаркото пладне, и летните мириси,
и тичащ жребец - господар на полята.
Запазени мигове - от избледняване, ...
  680  12 
Цяла треперя щом те погледна
и не зная от страст, любов или страх.
Владееш ме и без да ме докосваш,
дали е обич, така и не разбрах.
Сърцето бие с 200 удара в минута ...
  703 
Какво по-хубаво е от това
да се събудиш до Любимата жена,
да слушаш как до тебе диша сгушена,
красива, нежна, Много Влюбена?
Да станеш тихо и да поднесеш кафето ...
  884 
Ти си моят безкрай. И небе.
Моя ярка звезда, пътеводна.
Моят бряг. Мое бурно море.
И в душата ми, влюбена – бродник.
Ти ме връщаш към нашият свят, ...
  949 
Осъмваме с кафе в ръка след халюцинации
всяка нощ е симулация от кадри
нямо кино - минало, с което сме надрусани
завеси тю́лени Луната клати
Безмълвни, две халюциниращи създания ...
  425 
Мозък,
дай на сърцето свобода,
за да не се чувствам сама.
Дай ми ключа за затвора,
за да не бъде вече то в окова. ...
  1659 
Мечтаела за розово начало,
жена една се стапяше до залез...
Приличаше на скършено махало,
засмукан от невинно слънце палец.
В окото на старица се завихри. ...
  468 
От утре забранявам да болиш!
Със всяка рана правя пеперуди.
Изплаках вече мъчните сълзи,
които ме втъжняваха до лудост...
Ще бъда тих. И нежен. Къс коприна. ...
  611 
Тази нощ прескочи вратите
неприлично, строши и правилата,
отведи ме в полето на мечтите,
тези изпратени от небесата,
до дъно да изпием сладостта ...
  591 
Всяка нощ с език рисуват
овала на омайна гръд.
Разбудени зърна целуват
звездите от Млечния път.
Пръстите се плъзгат по бедра ...
  654 
Като нежен слънчев лъч
ти нощта ми озари,
спря навън проливен дъжд
и мъгла се изпари.
Ведро чувствам се сега, ...
  574 
ДЪЖДОВНА ПРИКАЗКА ЗА СБОГУВАНЕ
С тънки нишки обримчила мрака,
тишината е твърде ранима.
Кос ли в тъмното плахо изплака?
Прегърни ме за сбогом, любими. ...
  786  11  17 
Предложения
: ??:??