20 521 резултата
Защо те нямаше толкова дълго време?" - попитал Питър Пан. "Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам." - отвърнала Тинкърбел. "Защо?" "Просто защото... ...
3116
1
27
Животът е кратък,
от вечност е миг
и ние живеем забързани.
И често тревожно надаваме вик,
усетим ли ...
от вечност е миг
и ние живеем забързани.
И често тревожно надаваме вик,
усетим ли ...
621
4
ЗЛОВЕЩО...
Празни кръстовища с празни коли,
улици празни без смях и искри.
Последна цигара самотно гори,
светофарът напразно червеното скри. ...
Празни кръстовища с празни коли,
улици празни без смях и искри.
Последна цигара самотно гори,
светофарът напразно червеното скри. ...
770
3
Навярно в някой хубав ден съм се родила
и вяра в моята градина създателите посадили,
началото на всичко ценно да подскажат,
за моя първи ден в живота ми - отраден.
Навярно е приумица с живота да се боря, ...
и вяра в моята градина създателите посадили,
началото на всичко ценно да подскажат,
за моя първи ден в живота ми - отраден.
Навярно е приумица с живота да се боря, ...
624
9
Любовта е кратка вечност
изпълнена с празни сърца,
тя е едно разделено цяло
и две души в едно тяло.
Любовта е близко минало ...
изпълнена с празни сърца,
тя е едно разделено цяло
и две души в едно тяло.
Любовта е близко минало ...
865
10
* * * * *
Жестокостта на болката невинаги е равна на големината на грешката, съотнесена към чувството за съвест...
Съвестта определя силата на болката от осъзнаването на грешката и депресиращото усещане за срам, което е равно на възпитанието + интелекта на определения индивид!
В. Желязков
* * * * *
Жестокостта на болката невинаги е равна на големината на грешката, съотнесена към чувството за съвест...
Съвестта определя силата на болката от осъзнаването на грешката и депресиращото усещане за срам, което е равно на възпитанието + интелекта на определения индивид!
В. Желязков
* * * * *
1392
12
Опитомете дивия човек!
Върнете му достойнството и вярата!
В тоз' електронно-примитивен век
загубили сме за доброто мярата!
До болка неразумни сме. Страдалци сме. ...
Върнете му достойнството и вярата!
В тоз' електронно-примитивен век
загубили сме за доброто мярата!
До болка неразумни сме. Страдалци сме. ...
501
3
Полунощ е.
Пак съм сама.
С малка пръчка рисувам си дъга.
Ето драсвам тук и малко там, ето така завършвам си я аз.
Красива е, нали?! ...
Пак съм сама.
С малка пръчка рисувам си дъга.
Ето драсвам тук и малко там, ето така завършвам си я аз.
Красива е, нали?! ...
793
От времето на рая още знам,
че праведни морета не се раждат.
Грехът е първороден само там,
където сме умирали от жажда.
Където сме обичали насън, ...
че праведни морета не се раждат.
Грехът е първороден само там,
където сме умирали от жажда.
Където сме обичали насън, ...
842
9
„Жаден съм- Свърши се“
Последни думи - вопъл в тъмнината,
в пътя пуст разтвориха врата.
Смъртта окови готвеше на прага,
но на прага не достигна светлина. ...
Последни думи - вопъл в тъмнината,
в пътя пуст разтвориха врата.
Смъртта окови готвеше на прага,
но на прага не достигна светлина. ...
496
4
Гаф
Ти обиждаш ме и вика
в мен цялото ми същество,
само слепва се езика
да пелтечи "как?", "какво?". ...
Ти обиждаш ме и вика
в мен цялото ми същество,
само слепва се езика
да пелтечи "как?", "какво?". ...
506
4
На Георги
Завинаги ще гониш през пустинята
останките от счупеното щастие,
а вечер ще се взираш в необятното.
В лилавото на своето проклятие. ...
Завинаги ще гониш през пустинята
останките от счупеното щастие,
а вечер ще се взираш в необятното.
В лилавото на своето проклятие. ...
478
2
Към щастието пътят устремен
болезнен е, щом липсва му посока!
Вървях по него млад и окрилен!
И днес вървя!... Но, укротен, потока
на времето – от изгрева към залез – ...
болезнен е, щом липсва му посока!
Вървях по него млад и окрилен!
И днес вървя!... Но, укротен, потока
на времето – от изгрева към залез – ...
449
1
Перото на поета
Перото е живот за мойте вени
под напора на бързаща ръка.
Спектакъл нов за бъдещо творение.
Част от болка в миг от вечността. ...
Перото е живот за мойте вени
под напора на бързаща ръка.
Спектакъл нов за бъдещо творение.
Част от болка в миг от вечността. ...
553
9
Дали морето всъщност е солено
от сълзите на страдащи души,
и от гнева им стене разярено
в прибоя на житейските вълни...
Дали земята в раните–вулкани ...
от сълзите на страдащи души,
и от гнева им стене разярено
в прибоя на житейските вълни...
Дали земята в раните–вулкани ...
863
17
В нощта на страшната мъка
виждам само гняв, сълзи и разлъка!
Облаци страшни и студ вцепеняващ -
свистят клони, вятър смразяващ!
Вопли, стонове, болка, сълзи, ...
виждам само гняв, сълзи и разлъка!
Облаци страшни и студ вцепеняващ -
свистят клони, вятър смразяващ!
Вопли, стонове, болка, сълзи, ...
1157
1
6
Hola, que tal?
Thanks
I m fine here
Опитните зайци
Чувствам се удобно и спокойно ...
Thanks
I m fine here
Опитните зайци
Чувствам се удобно и спокойно ...
522
2
Кой ми е крив, че не съм като другите?
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...
907
7
Човекът е човек, не когато
е бил безгрешен и не е грешил,
а със сърцето си пребогато
той чужда грешка лесно е простил.
Щастлив е този, който не греши. ...
е бил безгрешен и не е грешил,
а със сърцето си пребогато
той чужда грешка лесно е простил.
Щастлив е този, който не греши. ...
1198
8
Да обичаш или да мразиш,
това е въпросът, нали,
да живееш или да мреш
зад затворнически стени?
Да отвориш сърцето си ...
това е въпросът, нали,
да живееш или да мреш
зад затворнически стени?
Да отвориш сърцето си ...
869
3
"И в природата не всичко оцелява"
Голямото дърво на воля пери
разлистените си
могъщи клони.
А малкото не може взор да впери ...
Голямото дърво на воля пери
разлистените си
могъщи клони.
А малкото не може взор да впери ...
550
4
Човешка душа
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли! ...
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли! ...
886
37
Издигнат Трон
О, виж, "нощта" издига своя трон,
до сивата река, при онзи склон,
тъмата е безкрайна като в ад,
дори Луна не гали този град! ...
О, виж, "нощта" издига своя трон,
до сивата река, при онзи склон,
тъмата е безкрайна като в ад,
дори Луна не гали този град! ...
470
Разсипах захарницата с кристали обещания,
полепнали безцветно по дансинга на дните
и кода към сърцето ми безпаметно изтрит е,
изхвърлени - на спомените първите издания...
Бракуваните дрипи, които бях събрала ...
полепнали безцветно по дансинга на дните
и кода към сърцето ми безпаметно изтрит е,
изхвърлени - на спомените първите издания...
Бракуваните дрипи, които бях събрала ...
882
4
Венец от противоречия
Сърцето ми е звънко като лира,
зове, терзае, стене и не спира,
с мелодия вълшебна през нощта,
навред сред бури и във пустошта. ...
Сърцето ми е звънко като лира,
зове, терзае, стене и не спира,
с мелодия вълшебна през нощта,
навред сред бури и във пустошта. ...
683
Изтърпя ме - самотно сърце,
изтърпя мойте парещи рани
по кървящите боси нозе,
със които катерех вулкани...
Падах, ставах и сили пилях, ...
изтърпя мойте парещи рани
по кървящите боси нозе,
със които катерех вулкани...
Падах, ставах и сили пилях, ...
725
8
Един живот, пустиня от неволи
eдин живот потънал във прахта
eдин живот, във който ний сме голи
eдин живот, живот ли е това.
И тъй се скитаме, изгаряйки нозете ...
eдин живот потънал във прахта
eдин живот, във който ний сме голи
eдин живот, живот ли е това.
И тъй се скитаме, изгаряйки нозете ...
1032
2
"Ти имаш всичко. Дом и нови чехли..."
Ивайло Терзийски
на кварталния пияница
Ти имаш всичко нужно на човека -
храна, легло и даже топла къща, ...
Ивайло Терзийски
на кварталния пияница
Ти имаш всичко нужно на човека -
храна, легло и даже топла къща, ...
1348
16
Станах аз за втори път баща,
дойде новина, леко ангажираща.
Защо ли притеснение ме хвана,
уж съм улегнал, с нерви от стомана?
Скоро дома ще огласи едно мъниче, ...
дойде новина, леко ангажираща.
Защо ли притеснение ме хвана,
уж съм улегнал, с нерви от стомана?
Скоро дома ще огласи едно мъниче, ...
703
2
Студена Агония
Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити,
докрай в сетивата ...
Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити,
докрай в сетивата ...
497
6
Те, които ни дадоха живот,
те, които ни наденаха хомот.
Те, които всичко ни дадоха,
те, които ни ограбиха.
Те, които ни научиха на трудолюбие, ...
те, които ни наденаха хомот.
Те, които всичко ни дадоха,
те, които ни ограбиха.
Те, които ни научиха на трудолюбие, ...
837
1
Красота и богатство – пешки на времето.
Миналото – единствена непроменлива.
Красотата не го измива.
Богатството не го купува.
Господари на грешките. ...
Миналото – единствена непроменлива.
Красотата не го измива.
Богатството не го купува.
Господари на грешките. ...
400
2
А таз Пислака беше ми сестрица -
споделяше ми чувства на листа,
като малки вюбени дечица
се докосвахме ръка в ръка...
Тя не беше просто химикалка ...
споделяше ми чувства на листа,
като малки вюбени дечица
се докосвахме ръка в ръка...
Тя не беше просто химикалка ...
642
Останки от дом
В мъглата от безумни настроения,
в свят, родил порочната искра,
с всеки дъх обгръща ни съмнение,
че в самите нас е цялата вина. ...
В мъглата от безумни настроения,
в свят, родил порочната искра,
с всеки дъх обгръща ни съмнение,
че в самите нас е цялата вина. ...
627
8
Животът е антракт на ивици,
прорязан от различните ни роли.
И се простира от меда до жилото
пиесата - нащърбена и гола...
Актьорите по сцената препускат ...
прорязан от различните ни роли.
И се простира от меда до жилото
пиесата - нащърбена и гола...
Актьорите по сцената препускат ...
1118
1
26
Ако се бях напил поне веднъж в живота,
щях да запея с пълно гърло блус.
Ако се бях родил поне веднъж в живота,
щях със сигурност да го живея.
Ако се бях родил... обаче не успях, ...
щях да запея с пълно гърло блус.
Ако се бях родил поне веднъж в живота,
щях със сигурност да го живея.
Ако се бях родил... обаче не успях, ...
681
1
Когато аз те срещнах ...беше лято.
Горещо – със дилаф да го разчоплиш.
Броях звезди през юни, откогато
и самотата бе започнала да топли.
Потърсих те измежду редовете ...
Горещо – със дилаф да го разчоплиш.
Броях звезди през юни, откогато
и самотата бе започнала да топли.
Потърсих те измежду редовете ...
688
12
Уморих се, не са останали във мене сили,
когато погледите ни се срещнат да притръпна
и рязко погледа си да извърна,
да се помъча да открадна втори.
Уморих се да не намирам сили да ти кажа ...
когато погледите ни се срещнат да притръпна
и рязко погледа си да извърна,
да се помъча да открадна втори.
Уморих се да не намирам сили да ти кажа ...
833
1
Щастието!
От всички е желано,
но идва ли в живота ни само?
За всеки е различно,
но едно е вярно - щастлив ли си, ...
От всички е желано,
но идва ли в живота ни само?
За всеки е различно,
но едно е вярно - щастлив ли си, ...
1049
16
Омразата
Омразата навсякъде изниква
като тръни, заглушаващи цветята.
Болката се ражда и не пита
в сърцето ще избяга ли ината. ...
Омразата навсякъде изниква
като тръни, заглушаващи цветята.
Болката се ражда и не пита
в сърцето ще избяга ли ината. ...
547
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
