41 982 резултата
Отново останах сама. Ужасно сама!
Нощта е черна, страшна и враждебна.
Как се нуждая от утеха сега,
но няма на чие рамо да се облегна!
С тъжна музика убивам тишината, ...
Нощта е черна, страшна и враждебна.
Как се нуждая от утеха сега,
но няма на чие рамо да се облегна!
С тъжна музика убивам тишината, ...
1058
1
Благословена Орис
Каква е тази наша орис
да се гневим безмълвно?!
Ще ни направи ли мълчанието по-добри
като се лутаме в безвремието будни?! ...
Каква е тази наша орис
да се гневим безмълвно?!
Ще ни направи ли мълчанието по-добри
като се лутаме в безвремието будни?! ...
555
3
Ние не сме герои,
колкото и да ни се иска.
Втълпяваме си качества,
с които да парадираме.
И това не е нарочно, ...
колкото и да ни се иска.
Втълпяваме си качества,
с които да парадираме.
И това не е нарочно, ...
490
2
Събран тази сутрин на двора е целият клас
и с очи от сладка болка насълзени,
и сърца от щастието натъжени,
влизаме за последния час.
Класната стая за нас е отворила широко врати, ...
и с очи от сладка болка насълзени,
и сърца от щастието натъжени,
влизаме за последния час.
Класната стая за нас е отворила широко врати, ...
693
В пътеката към своето огнище,
макар и в кладата, разпалила нощта,
не се оставяй да се чувстваш нища,
надвивай с обич всякаква лъжа...
Плещите отърси, както тогава, ...
макар и в кладата, разпалила нощта,
не се оставяй да се чувстваш нища,
надвивай с обич всякаква лъжа...
Плещите отърси, както тогава, ...
475
3
Боли, когато мълчиш...
Боли, когато с тайни отново ме мъчиш.
Как от въпроси да се отърва?
Как гласовете в главата си да спра?
Отново вървя по улица безкрайна, ...
Боли, когато с тайни отново ме мъчиш.
Как от въпроси да се отърва?
Как гласовете в главата си да спра?
Отново вървя по улица безкрайна, ...
1272
1
Сърцето ми разцепено на две кърви,
усещам как жарта го пари
и бледи есенни сълзи
потичат от кладенците стари.
А розов лист ...
усещам как жарта го пари
и бледи есенни сълзи
потичат от кладенците стари.
А розов лист ...
844
11
На дядо
Там, в китното селце,
завинаги заключено е моето сърце,
под стряхата на дядовата къща,
където споменът отново жив се връща. ...
Там, в китното селце,
завинаги заключено е моето сърце,
под стряхата на дядовата къща,
където споменът отново жив се връща. ...
1898
1
7
"Тихо заспивайте, мои дечица.
Заспивайте тихо, че баща ви
от работа преди малко пиян се прибра.
Едва се прибра, блед и гладен!
Заспивайте, не плачете, деца. ...
Заспивайте тихо, че баща ви
от работа преди малко пиян се прибра.
Едва се прибра, блед и гладен!
Заспивайте, не плачете, деца. ...
461
2
Къде е границата, където се
разделяш с детското си аз?
Къде е моментът, в който
искаш да си нещо повече,
но не и толкова? ...
разделяш с детското си аз?
Къде е моментът, в който
искаш да си нещо повече,
но не и толкова? ...
799
1
Вървиш по тези пусти улици без цел.
Чудиш се дали по пътя верен си поел.
В главата ти премята се тоз бесен риф.
Само той напомня, че си още жив.
Потънал някъде в ежедневието сиво, ...
Чудиш се дали по пътя верен си поел.
В главата ти премята се тоз бесен риф.
Само той напомня, че си още жив.
Потънал някъде в ежедневието сиво, ...
763
5
Виждам те, страннико,
дори да си с маска.
Усещам дъха ти
като пролетна ласка.
Чувам те, страннико. ...
дори да си с маска.
Усещам дъха ти
като пролетна ласка.
Чувам те, страннико. ...
533
6
Аз съм вече песен изпята
и когато скоро си отида,
дано да съм на земя по-свята
и никой вече не ще ме вижда,
защото смъртта при мен приижда. ...
и когато скоро си отида,
дано да съм на земя по-свята
и никой вече не ще ме вижда,
защото смъртта при мен приижда. ...
821
4
Трънче в петата и музика.
Петък и жълто перде.
В отпуск са всичките музи.
Готвя. И плача добре.
Свястна съм, цяла съм, чиста. ...
Петък и жълто перде.
В отпуск са всичките музи.
Готвя. И плача добре.
Свястна съм, цяла съм, чиста. ...
829
14
Гостенка на Мъдростта
Сънувах, че съм гостенка на Мъдростта.
Попаднах при нея внезапно,
а тя ме посрещна така,
сяках бях дълго очаквана. ...
Сънувах, че съм гостенка на Мъдростта.
Попаднах при нея внезапно,
а тя ме посрещна така,
сяках бях дълго очаквана. ...
602
1
Не вярвам да беше браздата,
димяща на дъхава порната почва,
платецът за всичките тегави стъпки,
със тежките хлопки и в есенни калове.
Не спряха да ръчкат телците, ...
димяща на дъхава порната почва,
платецът за всичките тегави стъпки,
със тежките хлопки и в есенни калове.
Не спряха да ръчкат телците, ...
1171
9
Пресъхнаха сълзите, а пък жаждата,
достигна бързо дигите на гърлото.
Души ме със конци, но са копринени,
въздъхнал спомен, тежък като виното.
Сърцето ми потупва с недостатъчност, ...
достигна бързо дигите на гърлото.
Души ме със конци, но са копринени,
въздъхнал спомен, тежък като виното.
Сърцето ми потупва с недостатъчност, ...
1669
34
Заставам отстрани да им "посветя",
место за виждане на истини.
Такива са ми оправни и двете,
какво ли повече да искат?
Еднакви Той струговал е ръцете им, ...
место за виждане на истини.
Такива са ми оправни и двете,
какво ли повече да искат?
Еднакви Той струговал е ръцете им, ...
711
4
Те повечето са оттатък,
познати, близки имена.
И моето име там го чакат
като приятна новина.
Ще гребна шепа южно лято, ...
познати, близки имена.
И моето име там го чакат
като приятна новина.
Ще гребна шепа южно лято, ...
748
11
Понякога затварям своите очи, за да отплувам с тъмнината,
а тя - посреща моите мечти.
В един безкраен танц със тишината
опитвам да забравя поне миг съдбата си и нейната прожекция.
Отърсвам се от болката и мисълта, че пак съм част от нечия проекция. ...
а тя - посреща моите мечти.
В един безкраен танц със тишината
опитвам да забравя поне миг съдбата си и нейната прожекция.
Отърсвам се от болката и мисълта, че пак съм част от нечия проекция. ...
510
Горчив сън през мрачна нощ -
в утрото нежно ме заравяш.
Силен неспиращ порив или
угаснал шепот? Замлъкващ,
щом се слее с тишината! ...
в утрото нежно ме заравяш.
Силен неспиращ порив или
угаснал шепот? Замлъкващ,
щом се слее с тишината! ...
740
4
Затворен в себе си дълбоко,
опитвам се да вдишам от живота.
Навън е толкова широко,
но аз седя под нулевата кота.
Не е ли толко лесно нещо ...
опитвам се да вдишам от живота.
Навън е толкова широко,
но аз седя под нулевата кота.
Не е ли толко лесно нещо ...
554
4
>>>> „Моята пияна от бира душа
>>>>
>>>> е по-тъжна от всички мъртви
>>>>
>>>> коледни елхи в света." ...
>>>>
>>>> е по-тъжна от всички мъртви
>>>>
>>>> коледни елхи в света." ...
3022
1
35
Защо ли отново плаче небето
и мокри Земята с капки роса?
Когато е тъжно, облива лицето,
докосвам и галя с ръцете дъжда.
Защо там далече плачат звездите? ...
и мокри Земята с капки роса?
Когато е тъжно, облива лицето,
докосвам и галя с ръцете дъжда.
Защо там далече плачат звездите? ...
664
2
Сутрешна роса сребрее
по листа и по треви.
Боже, как ми се живее!
Моя ден благослови.
Да съм жива, да съм здрава, ...
по листа и по треви.
Боже, как ми се живее!
Моя ден благослови.
Да съм жива, да съм здрава, ...
808
27
Спомени проклети...
Спомени... какво ти дават те, когато
миналото обляно е в сълзи?
Щели да ме излекуват, казваш?
Защо тогава толкоз много ме боли? ...
Спомени... какво ти дават те, когато
миналото обляно е в сълзи?
Щели да ме излекуват, казваш?
Защо тогава толкоз много ме боли? ...
928
2
Светулки
Чета тук всеки ден
и чувам гласовете ви,
разбирам обичта ви...
Усещам мислите... ...
Чета тук всеки ден
и чувам гласовете ви,
разбирам обичта ви...
Усещам мислите... ...
638
2
Загърбих я, оставих я на прага
и стъпках всичко с един замах.
Предадох я, защото не помага,
когато всичко в теб крещи от гняв.
И знаците по пътя си подминах, ...
и стъпках всичко с един замах.
Предадох я, защото не помага,
когато всичко в теб крещи от гняв.
И знаците по пътя си подминах, ...
775
4
Объркана и от тревога
това ли е реалността,
терзая се до изнемога
живота си да подредя.
За обич късно е да се говори, ...
това ли е реалността,
терзая се до изнемога
живота си да подредя.
За обич късно е да се говори, ...
521
4
Как искаше света
да промениш
с велики стихове
и песни!
Вместо любима, ...
да промениш
с велики стихове
и песни!
Вместо любима, ...
913
13
Превърнах се
във морска пяна.
По вълните лазех,
за да стигна до брега,
и пак отвличаше ме ...
във морска пяна.
По вълните лазех,
за да стигна до брега,
и пак отвличаше ме ...
753
14
Садист
Бушуват огромни океани,
около пустиня на края на света,
че изчадия, смотаняци ненормални,
ме изгониха от родната страна. ...
Бушуват огромни океани,
около пустиня на края на света,
че изчадия, смотаняци ненормални,
ме изгониха от родната страна. ...
827
1
7
Във утрото на моя ден
една прекрасна тишина долавям
и чудна сила се надига вътре в мен
криле, с които към безкрая се отправям.
Ще полетя със своите мечти ...
една прекрасна тишина долавям
и чудна сила се надига вътре в мен
криле, с които към безкрая се отправям.
Ще полетя със своите мечти ...
457
4
Превива се!
Превива се утробата,
която месеци наред
бе дом за мен,
превива се ...
Превива се утробата,
която месеци наред
бе дом за мен,
превива се ...
706
1
Не толкова поезия, колкото фикс идея, за драмата на 1 спортист, който през цялото време се е разкайвал за постъпките си, но е продължавал да ги прави, тъй като е нямал друг избор. Дебютант съм в професията, така че не бъдете много критични. (:
"Седя аз в тази нощ невзрачна
и изпълвам съблекалнята мр ...
"Седя аз в тази нощ невзрачна
и изпълвам съблекалнята мр ...
409
2
Днес времето течеше настрана.
Като една дъждовна мръсна вада.
Като една забързана жена,
пресичаща през локвите площада.
Днес времето ме викаше: ела! ...
Като една дъждовна мръсна вада.
Като една забързана жена,
пресичаща през локвите площада.
Днес времето ме викаше: ела! ...
688
11
Нещо просто
Можеш ли да вземеш нечие сърце,
но без да си отключил със златното ключе!
Да отвориш вратата на душата,
но с помощта на словата! ...
Можеш ли да вземеш нечие сърце,
но без да си отключил със златното ключе!
Да отвориш вратата на душата,
но с помощта на словата! ...
803
3
Аз му казах... той ми каза...
После бяхме на кафе...
Аз, тогава, как да зная,
че ще му родя дете?...
После бяхме на кафе...
Аз, тогава, как да зная,
че ще му родя дете?...
615
8
Във вечер една
грейва искрицата доброта.
Напомня за човешкото във всеки от нас,
но защо се сещаме само в онзи час?
Защо сме добри за миг, за два, ...
грейва искрицата доброта.
Напомня за човешкото във всеки от нас,
но защо се сещаме само в онзи час?
Защо сме добри за миг, за два, ...
1117
Наговорихме се.
Написахме.
Критикувахме се,
икономисахме
хубавото - ...
Написахме.
Критикувахме се,
икономисахме
хубавото - ...
544
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
