3 664 резултата
Стените се потят и се гърчиш в спазъм бесен
- туп туп -
Ушите ти пищят и няма изход от коридора тесен
- чук чук -
Кожата ти избухва в пламък беден ...
  167 
Химн на Лесничея
Слава на Човека на Новото време, Лесничея!
Бог Велес слави и прославя Той.
По пътеки Горски ходи и чисти.
Бурен къса, Храсти намалява. ...
  229 
Щом ме боли,
значи все още съм жива.
Щом още тъгувам,
пътя до селенията на Бог
духът в мене ...
  249 
Вторник - бял косъм на главата,
някой вървял е неспирно през гората.
Втортик - неуморен кръговрат,
някой борил се е със себе си пак.
Вторник - неугасен пламък, ...
  230 
Песен Нова
Чуйте, прочетете мислите, препоръките,
Свързани с делата на Леснич, на Лесничея.
С предложение Заедно да действаме,
Да ни се роди чрез Песента нова, ...
  280 
Земята наша зове - събудете се!
В три де измерение не стойте вече,
за работа върху себе си се заловете,
съдбата си щастлива изцелете и от негатив се освободете!
На Бога се вий уповете, ...
  248 
На Иван Б.
Деня на нашата раздяла,
спомням си го - като полудяла!
Не исках да се случи ,
но за жалост с нас така ...
  257 
Облякла тоя ми тя бял сукман, що е изтъкан от белия цвят на черешата и пак на него ухае.
Пристъпва там от горицата, дето е най-тъмнозелен борът и ручеят пее му шумно.
В ръката си носи менци от тая вода да наплиска земята, та да са здрави и сити къщите.
Стъпва кротко по първата коприва и пàри ѝ крака ...
  251 
Събота - отекващ тон любовен,
някой някъде бил е многословен.
Събота - прекалени обяснения,
някой някъде имал е видения.
Събота - повторения безкрай, ...
  199 
Познавам ги тези дървета.
Познавам ги всичките.
Бях малка, те бяха големи.
Ти ме водеше при тях.
Ти ме запозна с тях. ...
  189 
Мисля си за всички хубави моменти, всяка тръпка и копнеж.
Спомням си отново и отново, връщам лентата назад.
За всичко, което ни се случи - всяка караница или дума добра...
бих се върнала, за да преживея пак.
За да ни видя така, както сме сега. Днес... ...
  207 
В чуждите очи – грешна и от техните усти – виновна.
В моите очи – невъзможното и от моята уста истината крещи,
че моят избор направих през сълзи,
а в началото "недостойният" за всички беше ти.
За мен – достатъчен, първият... погледна ме, прегърна ме – погалена жена. ...
  218 
***
мартеници –
кръв върху снега
на Украйна
Синьото и жълтото са цветовете на годината. ...
  331 
Чувствам, че животът ми от болка прелива,
с вино ми се налива.
Не зная дали ще ми помогне,
да тушира малко тъгата - дали ще смогне.
Когато си мисля, че всичко е красиво, ...
  195 
Световете ни в един се пресякоха,
и се влюбих в теб силно и дълбоко.
Влюбих се, и какво да се прави.
Влюбих се, и сега какво следва.
Ти за миг се появи в живота ми, ...
  481 
Страдам!
Днес съм горе, а утре
падам
и следващия ден ще дойде.
Викам! ...
  158 
Кой я гледа нея,
тази с нежен цвят,
която расте не така,
тази никой я не ще.
Със сянката дружи тя, ...
  231 
Искам този мъж в моите дни... в моите нощи.
Искам да заспива, да се буди до мен.
В дните светли да обича и кара усмивката ми да блести.
В тъмни нощи да прегръща нежно, да вълнува и обсебва съня.
Искам този мъж да държи моята ръка, ...
  590 
Последна капка вино... и последната чаша привършва...
а след това, горещи, топли и опиянени – нямаме тайни един от друг.
Посрещни отново горещата ми плът и както виното в кръвта,
опиянявай жадната ми душа.
Докосни ме... остави ръцете да те водят. ...
  324 
Гледам се в огледало от блестящ кристал...
виждам се, такава, каквато съм – гола, чиста, нежна.
Дяволски красива – аз съм "порядъчната" твоя жена.
Виждам го в отсрещната страна, огледалото показва в мен промяна.
Стоя, изправена пред греха, а той на теб прилича, ...
  591 
Сезоните в проза
Зимна магия
Забързани в сивите делници сякаш не забелязваме красивия зимен пейзаж. Минаваме ли с чувството за отдих сред лоното на природата? Привлича ли ни зимният пейзаж с белоснежна красота? Сякаш природата се е готвила дълго за това ново съжителство. Клоните на дърветата са увис ...
  152 
Вторник - поредно земетресение,
някой някъде изпитва душевно сътресение.
Вторник - пропукана от трус земя,
някой някъде се пита: "Как да се спася?!".
Вторник - болна панацея, ...
  163 
Мамо, ти роди дете, даде му любов и го гледаше как расте.
Радваше се, когато то се смее, плачеше щом и то сълзи лее.
Майко, ти ми даде живот, даде ми нежна топлина...
за всички години неспирна обич, аз ти казвам – "благодаря"!
Благодарна съм ти за твоята доброта, ти, ...
  240 
Ти, който ме пазиш в съня, криеш се в сенките
и наблюдаваш, кротко, почивайки под тъмната земя –
ела отново, макар и да не мога да те видя.
Аз знам, че по стъпките ми вървиш – ти познаваш моята душа.
Щом изгубя вяра, пак ще намериш начин да ме издигнеш от прахта. ...
  195 
Нощта е поразителна.
Погледа се взира в Мрака - отражението на две очи,
докосва с две ръце, чувства с ревниво сърце.
На Мрака, давам плътта, с обещание "само твоя" -
шептя и ръка протягам...искам да го докосна. ...
  704 
На Афродита дарът нежен
в живота си пропусках не веднъж
Навярно бил съм горделив, небрежен
и не особено активен мъж.
Сега ме мъчат спомените вечер, ...
  242 
Обещай ми, че ще се върнеш с вятъра...
някога с топлия полъх на летния ден.
Обещай ми!
Аз ще те чаткам тук, в плен, както ме остави в онзи ден –
с мечти, с блясъка в моите очи, с любовта и чистотата на дете. ...
  308 
Не знаеш, че мислите все към тебе летят.
Не знаеш, че мечтите ми са още живи.
Не знаеш, че те обичам...
Не знаеш, че плача, че мислено крещя,
а пред тебе усмивка блести. ...
  164 
Студът замрежва
своите решетки
от вледенена нежност.
В сезона на ледените ветрове,
на деликатно боцкащи снежинки, ...
  237 
Неволно без глас с нежен поглед и знак,
устни докосвам, сърце докосвам – така показвам, че те обичам.
Безмълвна, с езика на нямащите, аз ти говоря и всяка дума
изписвам с въздушна ръка – еуфорията на птица, размахваща крила.
Безмълвна за теб танцувам – мъжди плавно свещта. ...
  547 
Очите ми горят
докато те гледат.
Устните ми горят
преди да те целунат.
Ушите ми горят, ...
  641 
По тясна улица крача, черен път вървя и изминавам.
Следи ме, спуска се... за ръка да хапе,
по земята да ме влачи – черно куче плътта ми да развлачи.
Черно куче спуска се от мъглата през деня
и щом пукне, пустата, кръгла луна. ...
  625 
Уморен съм ежедневно да опитвам,
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.
Къде с летенето съм се разминал, ...
  259 
Упорството на повторението
съгражда неповторимото.
Митологемата на древността
обрича пътищата ни на връщане.
Единствен Пътят ...
  226 
Желязна съм!
Кована във огнище!
И калена в благородна жар!
Във люта зима с бурята притихнала,
изкована от обичане... ...
  255 
Внезапно
времето е спряло
сред руините.
Не бърза вече
никой ...
  214 
Шепнеш ми го тихо на ухото,
толкова си моя, моя, моя,
сърцето ми като лудо подскача,
кръвта във вените ми кипва,
земята под краката ми пропада. ...
  386 
Изгубена реалност.
Мисли.
Емоции.
Мит.
Грубост. ...
  315 
Тази нощ е вълшебна избродирана
с безброй звезди и чудни мисли
политат към без края - дали ще
сбъднат светли тайни мечти...
Вълшебствата са в нас самите ...
  316 
Българийо наша родино,
красива,безстрашна войска
с труд поведохме наште
българи към свобода .
Когато я гледам безмълвно , ...
  277 
Предложения
: ??:??