2365 резултата
Двамата бързаха в различни посоки.
Той блъсна рамото ѝ,
събори дамската чанта,
наведе се, вдигна я и вдиша
Жълто-зеления хлад на погледа. ...
  372  27 
Остави драконите да спят -
стигат им раните нанесени от хора.
Остави ги, те не щат повече от човешката отрова.
Остави ги - нека в мир почиват те поне,
някъде там, надалече, отвъд звездите, ...
  99 
Бях паднал в яма при гадините долни. Лазеха по мен търсейки
към душата ми вход. Тогава дъжда падна, небето се затвори.
Дори лъч светлина не ме достигна, но аз знаех, че Си тук.
Земята се разтрепери и морето се разбунтува, а аз издигнах
мощен глас: Свят Си Господи! Тогава Ти ме грабна, спаси ме и ...
  63 
Топлина в сърцето, искри в небето,
светлина в душата на невинните деца.
Истината е някъде там, където е лястовицата на любовта.
Фантазията променя възгледите ни за реалността,
показва ни колко по-красив може да бъде света, олицетворявайки добронамереността и даваща шепа звездна човещина. ...
  81 
Живееш ти един живот изпълнен с щастливи, но и с тъжни моменти.
Вкопчваш се в дълбочината на своята същност и откриваш притеснения, тревоги, радост и несполуки.
Казваш си : Защо това продължава да се случва все на мен? - а после всичко отминава за миг ден след ден.
Обичаш като даваш частица от теб и ...
  73 
Гласът на небето ни вика,
о, принце!
С теб равни сме ние
пред Бог.
И всичкото злато, ...
  91 
Когато издъхна
сама, замъглена
от старческа глупост,
ще поискам дъга
да избухне. ...
  93 
насладообилие...
или билка за наслада...
болко,чакам те зад ъгъла
докато вървиш
по тротоара от любов ...
  65 
Онази есен дойде с дъх на печени кестени и любов.
Толкова много любов, че я пилеехме върху листата в краката ни.
Бяхме отнесени, трескави, шумни. Беше топъл сезон.
А воайорите в тихите части на парка брояха оргазмите ни.
Онази есен пристигна с мен и аз ти се обещах. ...
  263  20 
Вървя забързан.
Хора разни...
Обувката обива ми -
за кой ли път?
Студено е. ...
  78 
Съдба ли е, по теб да страдам?
Голям процеп ни разделя.
За теб, в него постоянно падам.
Но няма, и думичка да обеля.
Знам, че с теб сме разделени. ...
  83 
И в тъмното се промъкнах
измежду спомени и думи пълзящи,
врели, накипели.
Да те заключа и запазя
от изминали длани и ...
  100 
Приятелю, година вече мина
със мисли и тъга по тебе,
но споменът не си отива,
приятел най-добър ми беше.
Аз знам, че виждаш от небето, ...
  68 
Стъпваш по паважите на зимата,
изплашен от безименните улици -
трепериш
като счупено крило на пеперуда,
докато те изоставя ...
  43 
***
В църквите винаги има хора,
но никой не знае какво да прави
освен ако не е Господ -
той просто седи там
сред пламъка на свещите, ...
  45 
ръцете ми са с белезници от спомени
изплете ги паякът-пътешевственик
изминал разстоянието помежду ни
по-бързо от затварянето на всички врати
завиждам на ризите ...
  63 
Няма нужда да се разделяме,
за да се срещнем отново.
Няма нужда от географията,
да поставяме между нас обширни разстояния море,
непреодолими масиви в мълчания, ...
  76 
Ако любовта е глина
какво ли ще извая?
Нека да е ваза!
Стрък пелин,
синчец ...
  69 
Времето е сиво, с малко цветове.
Не се усеща вкус, дори на живина.
Безкрайно простиращи се брегове
дори светлината носи горчивина,
И във сивото време безкрайно ...
  71 
Крачка по крачка, подир баир.
Човеци образуващи форма на змия,
криволичат по неотъпкана земя.
Пълзят между старостта и младостта,
шест красиви души, но там са една. ...
  86 
Стихът ми-
нескопосан,
нешлифован,
неримуван,
но накъдрен ...
  91 
Всичко което виждам са две кафеви очи и една топла усмивка – това ми подари.
Много неща се случиха и много повече ще се случат, но ....
Винаги ще пазя спомена за две силни ръце и една нежна прегръдка.
Нима ще отречеш, че за теб е било по-малко важно, че си обичал по-малко?
Никога не ще те забравя, з ...
  115 
Как исках да препускам!
Годините отмиха
този блян.
Отрязвах си косите,
почти до кожа, ...
  65 
Какво прави през онези три дни,
през които бе мъртъв?
Може ли да останем вечно млади и безрасъдни?
Може ли тялото да не предава духа?
Може ли старостта да се спре на прага на Твоята възраст? ...
  95 
Бог
дали иска прошка
от невинните,
превърнали се в жертва
на собственото му ...
  119 
Да се събудя в 2 през ноща
от плача на нашето дете
Да го нахраня, памперса да му сменя
Да го по люлея докато заспи
Да се върна обратно в леглото ...
  66 
понякога миналото
греховете
раните
болката
са единственото нещо ...
  81 
Отдавна не съм ви писала.
Напоследък си мисля за едно определено качество у човека - способността му да се обсебва.
Ето например, днес от сутринта при мен идват все обсебени.
Едните от кафе,
други от алкохол, ...
  71 
Обърни се
моля те
за да се съблека
Не искам
ти да виждаш ...
  82 
Някога ще ми прошепнеш, колко ме обичаш.
Може би насън, но аз ще бъда там. Ще чуя...
Някога прегръщаше сърцето ми,
сякаш няма друго на света
и огънят в мен растеше, ...
  94 
Ю
Ю участва в думата любов, ю участва в думата юнак.
Ю участва в думата ютия, също казва:
- Аз от хората се крия.
Но, ако се взреш във тая буква
тайната и се пропуква. ...
  55 
Всеки ден
Умираше нещо в мен.
Всяка минута
Правеше все по-голяма пролука.
Там където мозъкът лепеше, ...
  143 
Кратко ще бъде моето слово -
то и без туй, чете се през ред, без очи,
или пък въобще;
споко не ви личи, че скришом се правите на маскари,
много четат идиотщини, публикуват - по-големи такива, ...
  121 
Казвам сбогом за пореден път,
а очите ти пред себе си виждам.
За теб да мисля не преставам
и вечер в сънищата ми нахлуваш.
Излез от ума! Излез от сърцето! ...
  67 
Той е тъмен.
Но ще ти дари светлина.
И мълчание
с умението да чуеш как милва душата.
Ще роди онзи забравен копнеж ...
  127 
Тръгваш ли?
Ще те изпратя!
Не, не ми е тъжно,
ти върви, върви!
За мене няма страшно - ...
  140 
За любовта си към моята котка ще говоря,
обичам да я мачкам с нея да се боря.
Храна забравям да и сложа и вода
и ето въпреки това тя сякаш казва ми благодаря.
Любимо ми е да я галя, защото я обичам, ...
  110 
Не съм ангелът пазител,
който някой, там, смирено чака,
или пък за теб да мисли докато брои звездите.
Не съм и дявола, с който всички ме оприличават,
когато им сложа броениците пред истините, ...
  83 
Няма значение
кой
какво
как
и ...
  110 
Осмелихме се да спорим с природата –
тя се разсмя и стана тихо.
Като пред буря изневиделица или ураган,
който помита наред - дървета и къщи,
приспособени за нас. Временни обиталища. ...
  84 
Предложения
: ??:??