166 резултата
  159 
ЖЕНА – СТИХИЯ
Обичам и искам да бъда обичана.
Гениално творение на природата.
Ъгъл от безкрайността и ....
Ничия принадлежност. ...
  306 
  171 
Равнини и планини.
От изток, - морски синини,
дъх на здравец и момини сълзи
и още нещо,
напомнящо за много, много ...
  266 
Виновен ли съм за това,
че същността ми изгради
свой свят от искрени слова?
Нима Фортуна се влуди
и злобно, с ярост, зареди ...
  216 
З наех, че си прекрасен, още щом те срещнах.
А ти усети ли трепета?
Е дно знам -
Д о мен си сега и си толкова мой!
Н а далеч понякога, но винаги в сърцето… ...
  195 
Всеки има някой, който няма
С който са отблизо надалеч.
И между тях една врата голяма, до
Чиито ключ е трудно да се доберат.
Когато имаш някой, който нямаш ...
  268 
Ден световен днес
Е на прегръдката и
Нека кътка тя
  169 
  131 
Нощта огъва сребърни вихрушки
пОнесени на ангелски криле,
и зВън камбанен, в снежния си плен,
оттАтък на стъклото е зашушнал.
Гори огнище, топлото наужким ...
  384 
Красива зимна картина -
от блясък на огън в камина.
Лека бяла завивка върху земята.
Еленче във впряга. Шейната.
Дядо Коледа пристига! ...
  214 
***
Времето минава бавно за тези,
които чакат.
Изглежда, че най-щастливи са тези,
които тичат.
  286 
Изригна водната стихия.
Събаря диги и руши.
Крещи със пълна сила,
а ние нямаме души!
Мътните води не спират, ...
  335 
Хванати двамата с теб за ръце -
рисувана често в главата картина,
и неспирно туптящо в гърдите сърце
стопляше сякаш студената зима.
Тлее без тебе смразена душата, ...
  229 
Как се става българин?
Адски бързо. С много пари.
Кръвта не е важна.
Сякаш дяволът превзел е света.
Ето, отвсякъде се показва. ...
  266 
Сонетен венец
1.
Спотайват се и обич, и омраза,
завесата е вдигната със стон.
Свободните столове, както язви, ...
  728  19  19 
Цял живот в пелени
и не може дори да говори.
Няма ден без сълзи.
Идват, като порои.
Чезне последният лъч. ...
  299 
Чародейна - нощта изсветли се,
Екна звън - сред небесната вис ,
Сънна луна разтърка очите -
Тайнство земята обви...
И светна пътека,от звездите огряна, ...
  257 
Нямало в България робство,
а черните забрадки – кой преброи?
Роденото от майка бебе
от ръцете ѝ – кой отне?
Да го потурчат. Зверове. ...
  319 
Завещаха ни свобода,
адски трудно откупена.
Всяка педя земя
е кръвнина подарена.
Ще ги събудят чуждите стъпки, ...
  247 
А над небето лъч светлина,
Надвисва в мрака.
Над високи планини и равнини,
Алената светлина блести.
Стихва злото и се ...
  294 
Роден от полъх нежен,
обичащ свойта муза,
мечтател - двойна доза,
а не превзет козел.
Напълнил шепи с розов цвят, ...
  301 
Юлска жега мори житата.
Легнали под сянката дебела,
Илинден - съборът селски,
нашият, ни запознава.
А до вчера, ...
  258 
Пак е юли.
Още мога да танцувам и те каня на блус.
Търся ръката на спомена.
Ъгълът просто мълчи.
Намирам посока и път, ...
  220 
Доброто съществува
от стари времена.
Без оръжие воюва,
ранява всяко зло.
Ослабва, като живо тяло, ...
  438 
  219 
Любов, любов...
Ти палиш небесата,
но не в реалния ни свят,
а този който е в душата,
където страстите горят, ...
  305 
К огато залеза целува пак морето
О бичам да се рея в синева.
П луват и мечтите там където
Н адеждата оставя в мен следа.
Е динствена и чакана, мечтана ...
  266 
май, юни, юли
и август - слънцàти и
любвесърцàти
  184 
Аз съм Твоето отражение,
Болката, с която се родих,
Вярата в по-доброто време,
Глътка въздух сред хиляди съдби.
Дърво с корен или без корен, ...
  538 
Искам да стана голямА.
Силно аз пак ще обичаМ.
Като моята мила майкА.
Аз, но сега все още съМ.
Малко сладко момиче. ...
  450 
Повярвах ти, явно не трябвашЕ.
Ъх, боли!... Защо излъга ме тИ?
Редовно го правиш ти – без свяН.
Виждаш моите сълзи. Аз мълчА.
А ти май, да обиждаш си готоВ. ...
  294 
В ден като всички други се събудих
и през нощта старият ред неусетно аз пропъдих!
Нещо у мен се бързо разгоря
и неспособен бях да го възпра.
Опитах настрана да стоя, ...
  342 
Днес нали е петък ден?
Е, работен... и за мен.
Само че ме тъй мързи,
едва местя си очи.
Едва мърдам, да ви кажа. ...
  360 
Рисувам твойте красоти с буквеното слово,
омайна си ти, ах, как пленяваш моите мечти!
Душа и сърце имаш ти, а то за нас българите тупти!
Историята наша разказва за теб, за всички радости, тревоги и успехи.
На нас си дадена ти, свещената земя во веки! ...
  297 
Днес отново рано се пробудих!
Едничка мисъл пак ме връхлетя!
Нямам време пък сега!
Яденето да приготвя!
Тичам през глава! ...
  291 
Лиска, нашата колежка,
юрна се любов да среща,
бръмнало ѝ бе в главата,
огнени стрели да мята.
Вечерта преди неделя, ...
  398 
Очите твои не мога да забравя,
Бързо не мога аз да те оставя,
Изпитвах силни
Чувства,които оставям настрана,
А сърцето ще го залепя, ...
  278 
Ле​сно се
влЮбваме
в Болките,
нОсещи
сВобода
  277 
А времето сякаш е спряло...
край мене цари тишина...
ъглѝте на бялата стая...
до* мене стените влекат...
Естествено... нищо не чувствам... ...
  284 
Предложения
: ??:??