903 резултата
ЛЯТНА ПРИКАЗКА
Драскулчица с мастилото си златно
и три искрящи светли петънца
разписват мълком в тлеещото лято
небесния сонет на вечерта. ...
  184 
Угаснала обич от сън непробуден,
ще търсиш след мене сред звезден всемир,
от гордост и ревност ти беше заблýден,
и влюбен до лудост... бях твоят кумир.
Все още ли вярваш, че пак ще се върна... ...
  346  13  21 
Душата и Съдбата I
Богата и бедна – безгрешна и грешна,
съпътства човека, подобно на сянката...
От древния свят – до епохата днешна...
и всеки миг влага в трезора на банката. ...
  464  13  24 
Съдбата I
За всеки, тя пътна е карта космична,
не може човекът с ръка да изтрие,
разплита житейската плетка кармична,
от нейния извор той цял живот пие. ...
  317  10  13 
КОГАТО СВЕТЛИНАТА ПЛИСНА
Градът не спря да бълва смог.
По улиците шетат псета.
Разтърсват тремори поета –
разкъсван между Ад и Бог. ...
  190 
Гласът ми нейде занемял,
зад ехото сега се гуши,
сред бури, ветрове и суши,
ту гръмовит, ту тих е пял.
Пригласяла му е тъга, ...
  145 
Аз вярвам в този смисъл – да си жив,
напук на отеснялата си сянка,
напук на обиграните лъжи,
доброто, че добро ще е посяло...
Противно на човешката съдба – ...
  257 
ЛЮБОВТА НАЕСЕН
Едва ли любопитство те примами
блажен да полежиш на мойте скути.
За мене най-безценните минути
са тези, във които бяхме двама. ...
  380  11 
9. Животът Божи дар
Животът – дар Божи – за радост се дава,
но всеки избира и с разум решава,
дали да живее по Божи закони
или да пилее в суетната слава. ...
  294  10  16 
НЕПРЕДВИДЕН СОНЕТ
Не знам кога започнах да усещам,
че нещо в тебе не е съвършено.
Навярно след последната ни среща –
когато се отдалечи от мене. ...
  432 
Полека спуска се над мен
денят с крила на пеперуда,
от хубостта му удивен,
щастлив съм, че и днес се будя.
Държи душата в нежен плен, ...
  214  12 
От вълци дири в клисавата кал.
Дали свирепа глутница ме гони?
Един си имам светъл идеал
и браня го от хищните нагони.
Наслушах се на колективен вой, ...
  255  10 
Денят е син! Като гердан момински
изнизват се минутите му летни.
Крилете ми гребат вълни и искат
по-силно и от слънцето да светят.
Във вазата на времето листенца ...
  397  18 
И пак не спи. Поне да е пиян
поетът – с тъмнината да валсира,
но пълната Луна не дава мира
и пише по високия таван.
И с пламнали очи към него взрян, ...
  207 
7
Когато мечтата превърнал си в цел,
към връх непокорен пътека поел –
или към сияйна далечна звезда –
лети като гордия скален орел. ...
  253  10  14 
ПРЕДЗИМЕН СОНЕТ
Не ме отпъждай точно днес.
Защо решил си да си идеш –
без план, посока и адрес?
А ти за мен си все тъй свиден. ...
  175 
VI. Най-дългото пътуване
За празнична утреня бият камбаните ...
и птици запяват, накацали в клоните.
Пътувах към "себе си" в храма с миряните,
застанал под купол или пред иконите. ...
  284  17 
ОТРИЦАТЕЛЕН БАЛАНС
Самотна бях като свещица в храма,
по-дрипава от есенна бреза,
животът ми оказа се измама –
разпъван между радост и сълза. ...
  519  10 
IV. Любов закъсняла
Любов закъсняла ... и сляпа неделя ...
От завист и ревност, прикрита омраза –
орисници тайни – по чужда повеля –
нелепа случайност – с раздяла беляза. ...
  317  17 
Каквото имаш до трохичка си раздала
и следваш неотклонно своя трънен път,
от остри камъни нозете ти кървят
и всяка нощ за теб безсънна е и бяла.
По всеки стръмен сипей каменист и рът, ...
  582 
КАЖЕТЕ ДУМИТЕ СИ ДНЕС
Започнах да чета отзад напред
писмата си, които не дописах.
Подир объркания словоред
мълчанието се превръща в писък. ...
  290  11 
V. Духовната обич
Духовната обич е спойка при брака,
дарена от Бога на мъж и жена,
дори и при буря, разпръсква се мрака...
от нея се раждат добри семена. ...
  295  17 
III. Самотните нощи
Самотните нощи ме връщам към брака,
простих им, простих си, че съм ги привлякъл,
сърдечни тревоги развяват байрака,
в тревожен среднощен печален спектакъл. ...
  301  11  18 
II. Искрата любовна
Искрата любовна от Бог сътворена,
при среща с душите за обич пробудени,
прониква в сърцата, щом е споделена,
събира в семейство жена и мъж влюбени... ...
  296  13 
И падах, ставах, и политах аз
и всеки дързък полет и падение
споделях в стих. Изплаквах ги без глас,
и търсех там, в словата изцеление.
Навярно тъй наивна съм била, ...
  158 
СВИЛА
Черницата в небето се разкъдря
и облакът наднича през листата.
Там нейде Бог с всевечната си мъдрост
пътека е чертал през необята. ...
  238  13 
Прочетена съм вече –
роман за смърт от враг.
След дълга лятна вечер –
на масата – кръг мрак.
Примигващата лампа ...
  197 
Нима бе само сън
след злата зимна тежест
разцъфналата свежест
на вишната отвън?
Метал студен със звън ...
  176 
Зелената луна
поглежда ме накриво
и лее светлина
над мократа коприва.
С лъч търси ми махнá ...
  224 
Високо горе розите цъфтят,
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
—"При мен пчели дали ще долетят?
Дали ще милват скромния ми цвят, ...
  261 
За лятото си имаше причина –
мушица – среброкрила еднодневка,
която в маранята ще затрепка,
ще пожужи, преди да си замине,
безгрижната усмивка на жасмина, ...
  260 
Ще тръгна бързо, вятърът ще вземе,
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.
Едва загърбвам делник – дребнотемен. ...
  259 
Отеква топлината ми край тебе.
Чудовища, оплетени в косите си,
и страхове, замахващи с косите си,
тълкуват грешно твоя древен жребий.
Един измамен ход – и непотребен, ...
  290 
Упо̀ен мрак по хребета притихнал
намята хладния си плащ от свила.
Шепти бреза – останала без сила,
брокатите на залеза попила.
И сякаш всичко изтънява мигом – ...
  308 
ЧЕРЕШОВ СОНЕТ
Брезата облака целуна
и в скърбите си го оплака.
Така започва всеки юни –
с една въздишка насред мрака. ...
  260  10 
И следвам я, съдбата си нелека –
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.
Приятелю, ръка подай! ...
  220 
I. Когато
Когато рушат се устоите в брака,
сърцето разбито е, търси пролука.
Кръгът се затваря. Душата заплака,
на божите двери и ден, и нощ чука. ...
  287 
ЗАПИСКИ НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА
Колко много умора натрупах
от ненужни и дълги войни?
Не предложих на просяка супа
и на гръб мъкна денк със вини. ...
  217 
Дори и с мед да е жлъчта покрита,
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.
Срещу ръжèна зная как се рита ...
  244  14 
Стоя без звук зад старото перде
дъждът разказва приказки от вчера,
и слънцето в душата ми краде,
опитвам се причина да намеря,
сред облаци, които се чумерят, ...
  207  10 
Предложения
: ??:??