896 резултата
ЗАЩОТО МЪЛЧАХ
Реката, из която дирех брод,
тече през мене – кървава и мътна.
Излиза тъй, че цял един живот
опитвам да се правя на безсмъртна, ...
  583  15 
Под знак на планети, звездите космични –
мъжът и жената, от Бог сътворени –
Създателят вложил заряди различни...
в красива градина били настанени.
Но Звездния бродник, дошъл от небето, ...
  303  14 
СЪЛЗА ПО РЪБА НА ЗИМАТА
Отвъд полята, в шупналите хълми
брезите ронят есенното злато.
Душата ми с любов по теб се пълни,
очите – с цветове и аромати. ...
  195 
Заесени. Омрежват се стъклата.
И паякът е виснал на бесило.
От вчера вятър присмехулник мята
захвърлено и дрипаво хвърчило.
Пустее булевардът, жълта шума ...
  507  11 
Раздялата с близките хора,
скръбта и тъгата събира,
плачът им оглася простора,
когато пред портите спира.
Светът се на части разпада, ...
  289 
В ума ми скромен винаги звучи
гласът ти мелодично и омайно.
Проникват трелите ти всеотдайно
като звънтящи слънчеви лъчи.
Гласът ти мелодично и омайно ...
  611 
Днес храмът ти вратите си отвори
и светлина вълшебна ме обгърна.
И творчески в небесните простори
най- синьото явление се върна.
Лицето на надеждата да зърна - ...
  563 
Не бе ли огънят ми благодатен?
Или реши, че е измамен?
Светът престава да е необятен,
не е ли споделен от двама.
Събрах душата си в заплетен възел. ...
  446 
ПРЕМЪЛЧАН СОНЕТ
Тишината след дъжд ми разказа:
– Аз съм тук като болка и лек.
Но – да люби, или пък – да мрази
в този свят може само човек. ...
  537 
Тя няма да си тръгне, ще остане
със откровенията си " нахални " .
Ще ме погали пак с ефирни длани,
духът да не петнят дните печални.
Неукротим е живият й пламък ...
  509 
Когато почука
неканено злото,
ти търсиш пролука
и път към доброто.
В едно неделимо, ...
  539  11 
Миражи ме притеглят сладкогласно,
фалшива красота струи от там.
Старанието ми ще е напразно
и в тях любов без смисъл ще отдам.
В мъглите на съдбата ще потъна ...
  427 
Да си добър – е страшно трудно,
по-трудно от това не знам! –
Съзнанието трябва будно
да бъде даже в стрес голям.
Изискват се желязна воля, ...
  255 
Не искам мраз, зима,
искам пролет и цветя,
остани при мен, любима,
когато пак ще полетя!
Душа за рози бленува, ...
  280 
Земята
Велики създания тя е родила
и с обич им давала сила, закрила!
***
Планетна пътека ...
  262 
Боите ми открадна Есента
и смеси ги със вятъра суров,
и после ги разпръска по листа,
и по цветята, просто без любов.
И четката ми днес осиротя, ...
  265 
ЗИМНА ХИЖА
Добра къщовница е есента –
последните листенца ще изрони
и дрипавите врабчови гнезда
ще скрие зад драперии дъждовни. ...
  575 
Денят изглежда готви се за бал,
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.
Окичени шпалир са засиял, ...
  256  12 
Да моля ли за прошка всеки ден?
Щом ти не чуваш, няма смисъл тук.
И аз съм пренебрегван, и смутен,
и сякаш ме размазва боен чук.
Да търся ли отново начин друг, ...
  503 
Летенето е начин на живот,
но труден начин, лек не се намира,
животът крие лесния си вход,
а изходът през входа се избира.
Пълзенето в срама така горчи ...
  184 
НЕБЕСНА ПУНКТУАЦИЯ
Най мразя многоточието в края.
С мълчание какво ли ще спестиш?
Кажи каквото трябва – да го зная.
Безмълвието често по̀ горчи. ...
  459 
СЪЛЗА ПО ЛИСТ ОТ ЯВОР
По миглите на дивия овес
търкулва дъжд сребристите си капки.
И тръпне кротката кошута, чака
пощада или милост от ловец. ...
  232  12 
/рондел/
Ти блокира ми сърцето,
сякаш е ненужен спам.
И макар да бе ме срам,
звъннах – даваше заето. ...
  186 
МНОГОТОЧИЕ СЛЕД ЕПИГРАФ
Подирих тишината в думи,
дъждовни ръкописи четох
и предох яворова шума,
и пих от бликащата есен, ...
  188 
/рондел/
Подмина ме, не ме позна!
/Натрупала съм килограми/.
Заля ме с чар – като цунами
от млечен шейк, и отшумя. ...
  265 
СБИТ ПРЕРАЗКАЗ
Сънувам здрави коренища,
които рукват от небето.
Но по-нататък не е светло.
Защо след тях не виждам нищо? ...
  208 
ЗАЛЕЗ
Аз имам простички въпроси,
понякога дори ме дразнят,
но песен щом в душата нося,
за мене всеки ден е празник. ...
  195  13 
Живеем в многоъгълния свят,
а че е кръгъл учат ни науки,
мълчим покорни, тихи и неуки,
там, в който ъгъл и да ни заврат.
За пуста слава някои твърдят, ...
  173 
Една овчица пътя прекоси
и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.
Селцето – като в репортаж банален,
отвъд баира кротко се стиши.
И в топлия кожух на есента ...
  169 
НИЩО ЛИЧНО
Сенките се спускат край реката.
Нищо лично. Време е да тръгват.
Аз не знам къде, но е оттатък –
някъде, където не е тъмно, ...
  245 
Тишината нощес се разлисти
по стъклото, пленено от лед.
Изрисува с кристали сребристи
лавандула и мак, слънчоглед,
боязлива стреха – приютила ...
  415 
ВЪРХУ ЛИСТ ОТ ЕСЕННА БРЕЗА
Не остана какво да делим.
Може само да си споделяме –
как въздиша добрият комин
и димът му в небето се стели, ...
  475  11 
ЕСЕНЕН РЪКОПИС
В синята поема на небето
есенният дъжд изплаква
листопада – в тих любовен шепот,
прелетял край нас за кратко, ...
  195 
Мъглата по баира слиза
и увъртолва листопада
в дебелата си мокра риза.
Мълчат подплашени стадата.
Коминчетата кротко пушат. ...
  259 
Светът създава нови правила.
(Обаче ни едно от тях не спазва.)
Дори да бъдеш доверчив и благ –
зениците на совите са празни.
И те не са това, което са – ...
  689 
НА АВТОСТОП
Смирена ще потъна в есента –
последното ми сигурно убежище.
Докато тлее бавно, таралежите
крадат от залезната ѝ тафта, ...
  496 
Когато сняг в косите ми напада,
и времето лицето набразди,
дали душата ще остане млада,
в очите недовиждащи звезди,
дали ще виждаш още и тогава ...
  289 
Графит съм на стената в този град,
жестоко време ме изографиса,
не зная и чертите ми какви са,
дали съм стар и грозен, или млад.
Край мене – минувачи, шарен свят ...
  718  18 
РАЗЖАЛВАНЕ НА ЛЯТОТО
Намирам смисъл във неща,
които завчера подминах.
Смирих се пред случайността –
не идва нищо безпричинно. ...
  370  15 
МЪДРОСТТА НА ТИХИЯ СЕЗОН
Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври. ...
  216 
Предложения
: ??:??