61 854 резултата
В мрака тъмен пребивавах,
Без звук, без светлина
Друг живот аз не познавах
Живях спокойно в самота.
Нямах сянка, нямах глас, ...
  11 
Ако обичаш и е споделено
чувстваш, че имаш всичко.
Ако обичаш и те обичат,
сякаш че летиш отвътре.
Ако обичаш и е споделено ...
  10 
След поредната среща дъждът
ме измокри до кости,
но от него не хванах ръжда -
издръжлива съм доста.
Колко пъти над мен е валял ...
  22 
В/икът ми онемява в тишината.
Р/ъцете ми, треперейки те търсят.
Е/динствена - надеждата е сляпа.
М/орето се вълнува, аз се кръстя.
Е/стествено, че сигурно от страх, ...
  82 
КОГАТО ОТНЕСАТ МЕ ВЕТРОВЕТЕ
... като ти гледам финото фишу
и в кока ти сандаловата шнола,
не искам да говоря с теб на you,
а да си с мен в постелята ми – гола! – ...
  42 
Разминаваме се толкоз пъти. Дали е писано било въобще за нас?
Дали успяхме да се срещнем или дошъл съм много рано аз?
Или пък закъснял съм? А тъжно би било такива да са нашите съдби,
че все в различен миг да бъдем там, където бихме се видяли, може би.
Дали пък да не спра да те изчакам? Дали ще минеш ...
  25 
ЖЕСТОКО Е, ЧЕ НЯМА ДА СИ МОЯ
Едва ли някой ден ще бъдеш моя, но аз до сетен дъх ще бъда твой –
печален стопаджия на завоя! – забравен, стар лирически герой,
не знам ще спреш ли своята "Toyota", или и ти от мен ще отлетиш,
и – както често случва се в живота, ще те сънувам в залеза ми риж, ...
  39 
Лесно чупиш
всяка струна,
после бавно я лепиш.
Как ще купиш
чувства с дума, ...
  13 
Колко лесно било да заспя без да пиша.
Стара обич, защо в онзи ъгъл въздишаш?
Не сънувам треви с топли макови скути,
непробудно мълчи мисълта на минути.
Беше смела нощта и мечтаеше диво ...
  58 
Тъй нежен, мил, прекрасен във съня ми.
Тъй искрен, недокоснат сякаш,
Копнеж за теб тая в ума ми,
Който от раз успя да запечаташ.
Не смеех да повярвам, че ще бъде ...
  14 
Вестителят на времето, незрим,
рисува необятните картини.
Елейно, поривът неудържим,
мечтание с лъчите е светлинни.
Епохи минали, сегашни, бъдни ...
  86  17 
Исках да боядисам света в зелено,
защото ти обичаш зеленото.
Тогава исках навсякъде,
където погледнах, да е твоят цвят и
исках да нарисувам върху теб ...
  16 
СКРИШНО
... тъй както сребърна кошута
над изворче стаява дъх,
ти падам аз – смирен, на скута! –
тъй както алпинист от връх, ...
  43 
Не мога без теб да живея,
че пусто е вътре във мен
и бавно умирам, линея,
ще търся те ден подир ден.
Ще пребродя земята, звездите, ...
  45 
ГЛЪТКА МОМИНИ ВОДИ
... в рехавата резеда, плахо сдиплила гората,
стигнах – с менци за вода, ах! – девойка непозната,
май, я стреснах? – рече "Въх!", ручейче ли в мен бълбукна? –
и – ведно със моя дъх, глътнах Главната си буква, ...
  62 
Аз съм добро момиче,
ти ме познаваш, нали?
Като обичам, обичам,
като си тръгна, боли.
Аз съм добро момиче, ...
  58 
Аз искам да те помня все така.
Часовникът, обаче, ми тиктака...
Бих искал да целуна ти ръка
качиш ли се във Карлово на влака.
За мене си неотразима, ...
  55 
Жената май е злобна,
няма тя любов!
На какво не е способна,
щом следва дяволския зов!
Клюки и интриги, ...
  25 
Най-голямата любов е
тази, дето само с мисъл пали
твоя плам.
Времето без нея спира,
а със нея скоростно тече. ...
  28 
В косата ми вятър танцува,
докосва ме люляков цвят,
сърцето ми пак се вълнува
и носи се син аромат.
Реката ми пее вълшебно, ...
  84 
Отново чука
на вратата
моето грешно минало.
Търси тука
из нещата ...
  52 
ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...
  68 
Менят се навън светлините,
покой обещава нощта,
над Ловеч са ярки звездите,
блестят с красота над града.
Припомням си първата среща ...
  65 
Този вятър ухае на теб,
а дъждът в очите
е звезден.
Между мен и ръцете ми
ти си топло усещане, ...
  87 
Не си ме питала защо
мълча, когато зазорява.
Понякога броя до сто.
Така гневът ми преминава.
Не искам сенчица дори ...
  127  11 
ПОДИР НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... IQ-то ми не бе на висота, когато ти на пътя ми се мярна –
и гледах те със зяпнали уста! – Жената, най-красивата във Варна,
когато ти подаде ми ръка, едвам си казах името: – Валерий! –
не смогнах нито дума да река – жив кроманьонец в пещерни галерии, ...
  67 
ЗОГРАФИСВАНЕ НА РАЗДЯЛАТА
Шом приключиш с делата си, време е да си отидеш.
Колко силно си ме прегръщал, трудно е да забравя.
Бог кодира в иконите път за оттатък – невидим.
А без теб се обричам да тлея в безумна жарава. ...
  106 
Душа жадува за светлина,
за лъчите на звездите,
за сърце, пълно с добрина
и пътека лунна за мечтите!
Времето е меко и приятно, ...
  148 
Вълшебно е то,
да обичаш, все едно!
Сърцето ти в мъка,
но не е злополука…
Потъваш в морето, ...
  49 
Небето ли простреля ме,
Земята ли отвътре съживи ме?!
В очите ти мигом потънах
и сърцето ми тъй замлъкна.
За да излезе от орбитата си, ...
  46 
БРОИЛКА НА СПЕСТЕНИ ДНИ
Това, което е било
и няма да се върне вече –
догарящият епилог
на залез в парцалива вечер, ...
  66 
Не пия аз изстинало кафе!
Във чашата утайката остава
безвкусна и горчива и уви
ароматът е изгубен и нетраен
Те птиците се хранят със трохи ...
  32 
Ти си нежната причина
от щастливо следствие.
Двете страни на еднаква монета,
хвърлена от ръката съдбовна.
Внезапен миг, ...
  65 
Откакто Господ крайно рече
да прибере баща ми сред покоя,
аз спрях да мисля, че сърдечен
се води удар по неволя...
По-скоро вярвам във причината, ...
  61 
Колко пъти
ти ме караш
да съм буден през нощта!?
Аз звъня ти,
ти затваряш ...
  70 
Ангел от небето слезе,
слънце хубаво за мен,
ти спаси ме от бездна,
бях бодър и успокоен!
Стопли ме, мило дете, ...
  189 
ДА МЕ ПРИСПИВАШ В ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Следобедът се рейна яко дим и срути се след слънцето на хълма,
а ние с теб под залеза седим, мълчим – и тиха радост ни изпълва,
аз кротко роша твоите коси, ти чорлиш ми сплъстеното брадище
с надеждицата – Бог да ни спаси във къщичка със одър и огнище, ...
  102 
Подгонил половината си век
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил, ...
  110 
ОБРАТНО БРОЕНЕ
Бяхме силни, бяхме млади, влюбени – като деца,
бронзовите листопади се разпущаха над нас,
щедра есен – плод и песен, бѝло – бухнало сено,
в шепа – орехче и кестен, златни нишки връз везмо, ...
  81  12 
Последен звън…
Дали да вдигнеш
чудиш, питаш се сега.
Чакам вън
да ме настигнеш, ...
  56 
Предложения
: ??:??