61 874 резултата
Очите ти – нови светове,
очите ти, слънчеви лъчи,
а в тях грее старата душа,
която в едно ни събра.
Очите ти - извор на живот, ...
  258 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXXIV. ДВА ЖИВОТА
С безкрайна признателност
на А.
Уж препрочел Еклесиаст ...
  173 
Днес за чудесата стана късно,
ще те чакам да се върнеш утре.
Тежък бе венчалния ти пръстен,
нося го на малкото си кýтре.
Имам две души – за млък и хайде. ...
  162  14 
Обичам те, и ти това го знаеш!
Когато те боли, боли и мен!
Сред другите дали ще ме познаеш?
Та аз съм толкова обикновен!
Само някакъв драскач на рими! ...
  176 
ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ ТИ ИЗПЯХ
Пия мусони и пея мистрали.
Дишам тайфуни – издишам мъгли.
Мълния в мене саваните пали.
Матерхорн срива се в мен на скали. ...
  268 
Хубаво момиче ме огря,
смисъл в живота намерих!
Тя е чудесна, умна и добра,
с нея шест от тотото уцелих!
Жаждата ми за идеал се утоли, ...
  244 
По ръката усетих целувка,
по-красива от нея не знам,
тя е чиста любов без преструвка
и в сърцето пожар, ураган.
По ръката усетих целувка, ...
  109 
Забързано минутите изтичат,
а дните ни се струват векове.
Довчера бях момичето-кокиче,
а днес съм есен – с хлад и ветрове.
А днес съм яростна, непримирима ...
  142 
Грях ли е
Боже! Грях ли е, че я обичам?
Грях ли е, че тя живее в мен?
В моя сън във вярност и се вричам,
и я търся всеки следващ ден! ...
  271 
Вдъхновено от сценария "Коси в прахта".
Посветено на героите на България.
Скъпи ми, Димитре...
Ти обич моя, моя скръб.
Откак те няма - ...
  316 
Застанал на Райските порти,
аз гръб ще обърна и пак ще се върна при теб.
Ненужна и стара любов с момиче от съдния ден.
Ръка ще прокарам през твойте немирни коси, несръчно гримът ще изтрия.
И все тъй ще се питам какво ме задържа при теб, ...
  247 
Ще дойде ден, когато ти ще ми простиш,
ще забравиш детинската обида,
пак заради любовта ми ще блестиш,
ще бъдеш от всички най-красива!
Ще потъваш в мъжките ми длани, ...
  128 
Нося в мене любовта
В света прекрасен на мечтите,
където слънцето блести
и по-красиви стават дните,
във този свят си само ти. ...
  187 
ДЕВОЙКАТА ОТ РИЛСКАТА ПУСТИНЯ
... слизах си съвсем полека сам – по горската пътека,
както си вървях из клека, в миг девойчица съзрях –
бяла, румена, засмяна! – вятър вейна ѝ в сукмана,
и не знам какво ми стана! – я погледнах – някак плах, ...
  111 
На дните посивели са косите,
окапват като есенни листа.
А после клоните танцуват голи срещу вятъра,
обрулени от житейските несгодите
върху голата земя. ...
  126 
ЖЕНИТЕ, СЪС КОИТО СЪМ СЕ ЛЮБИЛ
... Жените, със които съм се любил през своя, отлетял от мен, живот,
все още си ги смислям – светъл пубер, макар и старче – пълен идиот,
загадъчни, тъй шеметни, красиви! – и днес мечтая миг да съм до тях,
в бистрото да ги черпя сок от киви! – да се пилея в топлия им смях, ...
  144 
Душата ми е скитница,
отлетяла като пъстроцветен вятър.
В миналото била е огън,
сега-осиротяло цвете.
В духа бушуват огнени стихии. ...
  111 
О, приятелко, ела...
Аз имам нужда пак от твоето рамо...
Не ме оставяй с болката сама.
Искам да мълча и да поплача само.
Да мълча за онова, че много го обичам, ...
  142 
Подарих ти
Подарих ти огненото лято,
подарих ти летните цветя,
подарих ти слънцето от злато,
подарих ти нежно любовта. ...
  101 
Аз помня тази вечер
Аз помня тази вечер
със есенни листа
и погледа небесен
със цветна красота. ...
  88 
Любовта е тук, витае в небесата
тук е както въздуха, който дишам.
Любовта е тук, обгърнала земята
тук е в жилката на всяко цвете.
Тук е в сутринта, която изгрява, ...
  236 
КОБИЛКАТА ОТ МОКРИТЕ ТРЕВИ
... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,
през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,
листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,
вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив, ...
  238 
За всяка грешна мисъл си заплащам,
осъдена на самота.
Устроен е светът така, разбирам,
не ми се дава нищо ей така.
Понякога си мисля твърде често ...
  102 
Красивите устни
и дръзкият поглед
пронизват сърцето ми
всяка секунда.
Изящна картина ...
  263 
Допир само разтуптяваш.
Точки тялом и настръхвам.
Очи в очи, не ме оставяш.
Гледаш как по теб издъхвам.
Да, не ще го отрека - ...
  173 
Неволно ли се свиква със тъгата,
нарочно се запитвах всеки път,
щом хлопнеше след мен вратата,
прекрачила душата - мойта плът...
Започвах истерично да мълча, ...
  141 
Единствен на света
Безумно те обичам,
загубих сън, покой!
Безумно те обичам!
Как искам да си мой! ...
  364 
Аз съм нещо случайно, неслучено,
вързан вятър и пакост голяма,
боцкащ репей – полепнал по кучето
и от мене отърване няма.
Аз синигер съм – скрит сред брезичките, ...
  207 
Обичам да те гледам, обичам да гледам,
как слънцето изгрява в очите ти сутрин,
и как нощите ни отбелязват се в очите ми,
и как деня залязва, в теб да се роди отново.
Обичам полъхът на дъха ти в лицето ми, ...
  163 
Надеждата не мога да изтрия,
за следващият изгрев тя е знак.
От гореста до дъното ще пия,
но утре утрото ще бъде бряг.
Не всяка нощ е дебнеща магия ...
  258 
Как говорихме до вчера,
макар да беше виртуално.
Беше нашата афера -
така се чувствахме идеално.
Така се чувствахме преди. ...
  98 
Аз чакам да напишеш отдавна нещо,
не стихнаха ли всички бури вече ...
сина ти как е, .. по-спокоен ли е вечер,
все още ли почиваш на терасата, за дълго.
Дори не знаеш колко много липсваш, ...
  131 
Отчаяно опитвах да се върна
със гузната си памет в мойто детство,
мечтите си, когато в полет сбъдвах
и трудното бе повече от лесно.
Защо ли? Аз не вярвам в мъдростта. ...
  137 
Вятър открадна всички листа
на липата пред моя прозорец
Оголяха и клоните-чакат снега
в тишина и се молят набожно
Снеговете на зимата тук ще се спрат ...
  130 
Не искам да те губя
Не тръгвай! Остани поне и днес!
А утре продължи по своя път!
Имаш моя телефон, адрес!
Не е толкова голям светът! ...
  138 
Само ти и любовта
Между небето и земята,
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта, ...
  190 
От ласката ми жарка, ненадейна
подплашен ще запърха твоят сън,
душите ни като звезди ще грейнат
и ще се питаш истинска ли съм.
Платно ще съм под дланите изкусни, ...
  236 
Какви ли не самопризнания
прогледнаха в живота ми наскоро.
Предвид на доброволното страдание,
не съм очаквал нищо наготово.
И някъде по път към неизвестното, ...
  142 
Ших душа!
Нарязана…
/най-боли от предадено доверие/
Прекършеното най-боли,
особено, когато си вярвал безрезервно… ...
  104 
Птиците отдавна ги няма,
в оранжево-кафяво се рее земята.
Врабчетата лакомо кълват хляба,
подхвърлен от една непозната.
Но някак свирукам си весело аз. ...
  149 
Предложения
: ??:??