3831 резултата
На римите езикът разбираем
с магията е сходствено велик,
със ямбове ези-тура играя
в алхимия на тайнствения миг.
И залезът, детенце на коляно, ...
  229  14  19 
Нощ в Пустинята...5
Денят преминал в жега разгневена
на залеза смутено се усмихна –
от палещия огън изнурена
Пустинята във вечерта притихна... ...
  49 
В Бурята... 3
Бурята изви внезапно,
Океана се разклати –
някак си невероятно
с Демони неосъзнати... ...
  55 
Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...
  146 
Където няма жици и бетон
и всяка грижа е така далече,
не се дочуват хленчене и стон
от влюбеното в себе си човече.
Където свършва сивият живот ...
  120  10 
Нашенско стихче
Изгрев светъл деня до бодрост свежда
и детски сън от легълцето тихичко събужда.
Врабчета звучно чуруликат, от клон на клон припкат,
девойки и юнаци на полето се викат. ...
  65 
Кладенците на Пустинята...
Спрял в синята далечност на Безкрая,
поглеждам към Пустинята назад:
аз кладенцте ѝ къде са зная –
понеже там живях като номад... ...
  46 
Адски слънчев пек над житата златни блесна.
Слънчев удар страховит добруджанци силно стресна.
И пот прелива, и умора в стомасите селяшки се превива.
Буен огън страшно пари и с болка ги облива.
Ту глава от адски пек слънчасва, ...
  86 
Добруджа
О, златна земьо със златни полета,
с житници златни, със сини небета,
отгледала силни, безстрашни момчета,
бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета. ...
  80 
Мери
Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин
Още на зазоряване луната се разтвори,
направи на слънцето място и си тръгна,
а слънчо веднага, щом проговори, ...
  105 
Накуп аз призори не бях събрал
все още звездните карфици,
когато хвърли своя свилен шал
луната в моите зеници
и после се наля с кайсиев дъх ...
  376  18  29 
Екзситенция...*
Все още зима е, но вече
и дъх на пролет се усеща...
Навярно нейде отдалече –
Южняка ласкав е насреща... ...
  59 
Да играя с топката навън
от пладне до зори,
да чувам врабчовия мелодичен звън,
не ще ме умори.
С бърза крачка до полето аз ще стигна, ...
  117 
В топъл априлски следобед
булевардът от мисли жужи.
Див рожков ухае на пролет,
покрай него минаваш и ти.
Крачи стремглаво по тротоара ...
  118 
Утринно море
Морето цяла нощ не спа
(мен също ме не хвана сън),
но то е бодро в утринта,
а аз защо разнищен съм... ...
  45 
Усещане за Буря...
Край брегове коварни и скалисти
безброй стихии яростно вилняха
и аз живях: на тези поривисти
и ураганни ветрове с размаха... ...
  42 
Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.
И там си седя на високо сама, ...
  105 
Среща в Пролетта...
Утро... Пролет... Пее птица...
Бавно се развиделява...
Къдрокоса хубавица
южни ветрове събрала – ...
  83 
Тревата е сита,
щом докосват се
до моите длани.
Преплитащи се
цветове около ...
  264  25 
ПРОЛЕТ ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Сутринта без знак по тъмно ставам –
като стар мъдрец от Древен Рим,
който е презрял пари и слава,
и живота, скрит под розов грим. ...
  80 
Чернишка челяд
Рано сутрин из полята пъстра
викове радостни пълнят простора.
Весело по улиците колела дрънчат,
юнашки песни гръмовно ехтят. ...
  115 
Пленен към слънцето поглежда,
разперва нежни си криле
и без дори да се оглежда,
забравя родното поле.
Светлината нежно го прегръща, ...
  54 
През стъклото гледам две листа
как свенливо галят се в сумрàка.
По стъклото с нокти криви трака
пак любовницата Самота.
Нейде вън дочувам бодър шум ...
  104 
В плен очите ми ликуват
и чувствам се изгубена в зелено.
Треви краката ми целуват,
избуяват в нежно кадифено.
Във зелено и ръцете ми се мият, ...
  47 
Вечер...4
Небето бавно изсветлява,
след малко и ще се стъмни́,
а вятърът се настанява
в гнездата с птиците да спи... ...
  48 
Като спомени вече ненужни,
неусетно угасват звездите;
ведър вятър погалва скалите
с тихи ласки разнежено южни.
Всяка малка тревичка потръпва, ...
  197 
Претръпнал хоризонтът се стопява,
дърветата превръщат се във сенки,
среднощен полъх нежност притаява,
отпуснала греховните си клепки.
А залезът не иска да си тръгне, ...
  121 
Искам да е пролет,
слънчева, красива.
На цветя да ухае,
с любов да опива.
Сутрин росата... ...
  43 
Камбанките на звезден смях
събудиха небето.
Отворило очи без страх,
то пролетно засвети.
Но облачната му брада ...
  242  26 
Пристигне ли май,
светът става феерия
от пъстри поляни
и танц на цветя.
С дъх на рози и люляк, ...
  66 
Май съм!... Във годината надничам..
Толкова съм устремен!
Гоня април, бързам да дотичам,
той е вече уморен!
Във торбичката си нося много радост, ...
  57 
Тюлипландия
(Пролетна кралица)
В едно от тях познах те!
По гласа, по червилото,
което слагаш, ...
  87 
Погребвам тъмни, черни мисли,
тежки, отлежали, хванали ръжда,
здраво впили се във мойте жили,
оставям ги най-накрая на брега.
Погребвам тъмни, черни думи, ...
  139 
НОЩНО ПЪТЕШЕСТВИЕ
Както си лежа и размишлявам
за това, това и онова,
изведнъж усещам, че отплавам
надалеч от своята глава. ...
  102 
"Ти ме лъжеш тъй изкусно,
но го правиш със любов!
"Мила,любовта е изкуство
и за нея с тебе съм готов!"
"Но ще кажа пък на мама, ...
  229  21 
Brinne ( Мариана Бусарова )
Като луда, дива кръв, препуска –
писнал вик от вятъра в нощта…
Тъмнината, бликнала, се спуска
духнала на този свят свещта! ...
  189 
Вървиш в полето, кожата целува
и слънцето, и вятъра с копнеж.
В небето облаче памучено палува,
в тревичките се крие таралеж.
Цветята ароматно те унасят ...
  838  35 
Колелата се въртят
и безспирно пеят, пеят.
О, кога ли ще се спрат
и кога ще онемеят?
Тяхната магична песен ...
  67 
Днес Слънцето празнува!
С най-розовата си усмивка
зората небето целува.
Облаците си отиват свенливо,
танцуват цветята, тревите, ...
  48 
Тичаме по прашните пътеки
орисани за смачкани цветя.
Забравили сме сивите си дрехи
някъде далече, у дома...
Гоним се, аз-теб, ти-мене, ...
  89 
Предложения
: ??:??