4 955 резултата
Стройно единомислие
на светлина, листо
и вятър.
Корени, смисъл,
тълкуване- ...
  113 
Босоного, разгърдено лято, къде си?
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.
Ослепели прозорците в булото скрежно, ...
  149  10 
Вървят си люде, из снегa,
един потегли - други спрат.
Вървят и зарад път,
потръпва топъл им дъхът.
Вървят си люде, из снега, ...
  132 
Об(л)ичайте се денем и нощем.
Об(л)ичайте се вътре и вън.
Об(л)ичайте се, може и още!
Об(л)ичайте се като на сън.
Студеният вятър погали косите ѝ, ...
  108 
Загадъчно промъкваш се в тъмнината.
Звезди блещукат покрай теб.
И бледо-жълта ти е светлината…
Обожавам твоя силует!
Отново поглеждам те на 28-мата нощ. ...
  111 
Тихо прелитащи бели оси.
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал – ...
  106 
Чакам сняг, но уви, само мокри листа и разкалян,
тъжен двор, и проплаква капчукът безгласно едва,
леден вятър вечерен сърдито нанейде търкаля
сноп отскубната ядно от него и мъртва трева.
Хризантемите мои, довчера прекрасни принцеси, ...
  103 
в памет на Арх. Александър Померанцев,
автор на проекта на Храм-Паметник "Свети
Александър Невски" в столицата София
"По воля Божия" Поетът е сам.
Застава пред белия лист на мълчанието ...
  202  10 
Сребристи и млечни, безплътни мъгли
се стелят в далечни и близки земи,
обвиват земята в напразен копнеж,
сестри на снега и елмазния скреж.
Безшумно прокрадват се в мойта душа, ...
  133 
Облаци, като препълнени памперси,
като торби на доволен клошар,
като гащи от прането на ангели,
като гърди на богиня и топки на звяр,
се търкалят по небесни пъртини ...
  432  40 
Видях среднощ Яворовата "Градушка"!
Витаеха във зноя онемелите слова.
Дойде нечакана в очакване тревога ‐
разкъса тя небе, стрехи и гнезда!
Душата ми зажали, но бих ли могъл ...
  230 
Вече тъмно е вън, а следобед е, няма и пет,
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.
С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак, ...
  172 
Когато трябва да спреш да говориш,
започва да те боли като го правиш и ти спираш.
Когато трябва да спреш да се оглеждаш,
погледът ти бива привлечен от нещо много красиво.
Когато трябва да спреш да слушаш, ...
  94 
Небето – ниско, сякаш хей така
сега ще го докосна и изтрия
сълзите. — Добър ден! – ще му река,
а вятърът от близката кория,
едва отворил сънени очи, ...
  375  10  18 
Неделите ми
В неделя, ноември е намръщен!
Две врабчета търсят топлотата,
някъде сънят им се прекърши -
студеното се спусна със мъглата! ...
  95 
Нощ е и луната
с облаците скита,
нощ е и гората
над пътека сплита
пипала студени. ...
  136 
в памет на Иван Стойчев
Ти ме посъветва с поглед
в който прочетох молба...
Тази молитва без слово
ме ориса с друга съдба. ...
  156 
От север идвате навярно,
понесени от снежен прах
и като пики -- силни карти --
накацвате по пуст клонак.
В полята властелини мрачни, ...
  154 
Кърваво вино в кристален бокал
Плащ кадифен и шифонен воал
Танцът на златни листа под дъжда
тайнствено вие се в нощна гора.
В своята крепост вълшебник шепти ...
  108 
Цветът на любовта е -
толкова благ и човечен,
има красиво от усмивки лице
и ручей извиращ от бистрия извор напевен!
Има поглед на светъл простор синева ...
  103 
От очите ми капки дъжд се отрониха,
бяха с тъй соления вкус на морето.
Есенни сълзи, като листа се подгониха,
окрилени от вятър, полетяха в небето.
Заваля и окъпа душата с облаци бели, ...
  336  15 
В продължения
Къде е любовта, светът и ние,
къде се крие целият живот -
все въпроси търсим, да открием
смисъл, с вяра дните ни да продължат! ...
  72 
Есента по моята улица върви
в две топли стъпки светулки,
в позлатени листи животът трепти -
дървета свирят на струнни цигулки!
Златно е по изгрев в неделя, ...
  70 
Стои гнездо самотно,
напразно чака птица.
Поклаща се сиротно,
изгубено в мъглица.
В преплетените клони ...
  237 
Златно струящи заспали лъчи,
синя коприна над мене мълчи.
Как е прекрасно да бъда сама,
взряна в безкрая искрящ на деня!
Лунно сияйна трептяща мечта ...
  128 
Реката на младостта си тече.
А аз край нея все още мечтая!
Когато младостта още те влече:
не мислиш тъжно за края.
Реката на младостта си тече, ...
  136 
Нощта от дантела уши си воал,
От кървави рози и бляскав опал,
Ефектната рокля от златни листа-
Мистерия цветна и нежна мечта.
​​​​​Вълни от коприна, коси-абанос ...
  143 
Beneath a fluffy cloak of rain-filled clouds,
I hide deceitful smiles, vanities, shrouds.
Like autumn's flowers that gracefully descend,
My dreams with sighs, they never truly end.
Awaiting the winter, glistening and white, ...
  119 
Осъмнала съм – със смирение
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...
  151 
Щом приключа тука на земята
и припърхат ангели с криле
с тях ще литна аз към синевата
в синьото, копринено небе!
Е, какво можах, това направих! ...
  120 
Рисува Есента, рисува,
без да има четка и бои.
По стъпките на Лятото пътува
и оставя шарени следи.
И постила пъстрите килими ...
  285  12 
Прехвърля есента
от грозде броеница
във вихър от листа
под опустели жици.
Бродира и реди ...
  152 
на Й.К.
Тя помни живота, града ни, пази
спомените ни от смърт
и помни и мен като момченце с къси
панталони и дядо как важно идваме ...
  131 
Още си спомням дните, в които
Беше до мене, ти беше
И няма го твоето присъствие вече
Чакам гадния период да отмине,
Ала бягам до живот всеки ден, дано това чувство погине, ...
  107 
Пътека малка води към върха,
поела стъпките ни леки.
Крачим смело, оставяме следа
по горските пътеки.
Слънчев лъч в клоните играе, ...
  287  10 
Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
  284  10 
На някоя пейка
През всички лунни затъмнения,
през всички сезонни кръговратности,
през всички погледи и подозрения
и пътища от стъпки на случайностти, ...
  115 
Пореден ден отива си неслучен,
додето зазори и пада мрак.
Като ударено от камък куче
и зашлевен от майка си хлапак.
Пореден ден върви в тълпите гъсти, ...
  165 
Рекичка палава, игрива,
там нейде в нищото отива.
Аз пък, следвам я, глупака!
Какво ли още мен ме чака...
Тя си върви, където иска. ...
  95 
Пролетен дъжд
На А.
Дъждът по прозореца ми трополи
Безбройни малки капчици-очи,
Които в миг пречупват светлина, ...
  107 
Предложения
: ??:??