3808 резултата
А Пролетта щурмува упорито,
пространства, клони, сънища, очи...
Дали я виждаме, не ни и пита,
люлее свойте люлки от лъчи.
На Пролетта корона ѝ не трябва. ...
  56 
Морето, аз и Есента...
Веднъж се срещнахме отново –
Морето, аз и Есента,
не синя, а като олово
бе разлюляната вода... ...
  31 
Цяла нощ от свистяща тръстика,
тъжен вятър кошове си прави.
Мокър нос във ръцете му тика,
нощен дъжд. Та плача да забрави.
А звезди, като пилци се скриха, ...
  122  14 
Този стар и побъркал се свят,
за поетите тлен е и скука.
Все въртя го напред и назад,
та оста му съвсем се усука.
И денят ми добър, или лош, ...
  150  17 
Понякога пейките
зъзнат сами –
сигурен знак за раздяла
с минали сенки,
влюбени шепоти, ...
  91 
Стъпвам утринно и боса по тревите,
до калинките умът ми тихо спира
сред цветята- медоносни за пчелите,
цялата във тая радост да попия.
Пролетна цъфти земята ни, вибрира ...
  37 
Люлякът примигва на парцали,
пръстите на вятъра са смели.
Рокля от дантела обещали,
галят, будят гранки закопнели.
Тихичко, че слуша ги капчука, ...
  104  11 
Диптих: Химни на Радостта
1.
Великата безкрайност ме подема
на своита крила със дързостта –
а аз съм стих от светлата поема ...
  46 
Птиците пеят,
дъждът си вали.
А хората живеят,
както преди.
Има нещо ,различно, ...
  52 
Във времето на листопада
Земята е застлана с листопада
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят... ...
  37 
Пролетно
Великденчета разцъфтяха,
мъничета в трева.
Сини кат небето...
блестят на светлина . ...
  39 
Луната и тя
Отново е тук, покоряващо луната огря.
Пробуден от красивия спътник светлина.
Отваряйки очи, опитвайки да прикрие с ръка.
С усмивка се взирам в небесната омайност на вечерта. ...
  235 
Дошло е утрото, а аз не съм разбрала
в мъглява мрачност всичко се е сляло,
и птиците в заблуда като мене дремят
изгубили се в промеждутъка безвремие.
Самотен слънчев меч пробожда небесата ...
  161  21 
Града със светлини
пронизва черната си плът,
улицата запленила
ме движи сама, и
на забавен кадър ...
  103 
Пукат се сапунени мехури,
в пролетна нега и с глас унесен,
вятърът напява си потпури-
чутата случайно птича песен.
Спуска слънце златната си мрежа, ...
  153  15 
Усещане за буря...
През облаците побеснели
проблясват слънчеви камѝ
и над вълните посивели
импулсна светлина ръмѝ... ...
  62 
По полето сняг белей,
потокът весело шуми.
За Пролетта си песни пей,
плете дантелени води.
На всяко камъче припява, ...
  70 
Ще се престоря на кокиче закъсняло,
ще се усмихна щом разтопи се снегът,
ще се изправя към небето просветляло
и ще зачакам птиците от юг.
Душата ми все още заледена ...
  115 
***
тая дето плува в нощното небе,
за нея на децата казват –
ако силно се протегнеш ще я стигнеш,
аз я стигнах – беше топла,
бавно ме обвзе, ...
  93 
"До утре!" - каза ми в неделя,
часовникът отброяваше
последните минути преди да дойде седем,
а слънцето да скрие лъчите си
за мечтите неказани на време. ...
  89 
First
I was dreaming of an earth
on a unwordly place,
so far, far away,
somewhere in this endless star space ...
  105 
Пастелни пръсти
очертаваха кръгове
по бялата, порцеланова стена,
изобразявайки с тях идни и отишли си мигове
върху чужди длани, ...
  72 
Тишина се стича
по успалия се изгрев
Тук-там
я разплисква
чайка ...
  234 
Ромол тих на бистър ручей,
буков лист зелен трепти.
Славей вае песен звучна,
габър млад напет шуми.
Жълъд пада, съчка пуква, ...
  82 
Есен във Велико Търново...3
на К...
Градът висящ като икона,
с прохладен вятър се люлее...
И сякаш фрески са по склона – ...
  77 
Да "хванеш гората" е толкоз красиво,
не е ли мечтата на всеки човек!?
Отвътре човърка ни нещо тъй диво
и нещо потайно примамва със лек.
В лъчи да се къпеш, в реки да се къпеш, ...
  120 
Седя на самотния праг.
Отвънка е вятър вилнеещ;
чете новини разводнени
от вестник, разказващ ни, че
животът е зъл людоед, ...
  240  13  19 
Есенна калинка...
(настроение)
..
Във нощта като с кобилка млада
вятърът играе с листопада, ...
  62 
Остави драконите да спят -
стигат им раните нанесени от хора.
Остави ги, те не щат повече от човешката отрова.
Остави ги - нека в мир почиват те поне,
някъде там, надалече, отвъд звездите, ...
  107 
Студът пристегна подир Сечко
и бялото не се накъса,
улуците проспаха химна
под покрива на свидна къща.
През лепкавата скреж едва проби, ...
  68 
Залез в Сахара...2
Някога в Сахара...
на Марина...
На Залеза оранжевия мрак
прогони бързо сенките далече, ...
  89 
Размаха крилца,
устреми се в безкрая -
една гиздава птичка
с разкошни перца.
Изви грациозно ...
  114 
Лежа на дъното на езеро планинско
И бели риби по лицето ме целуват
Поглеждам залеза в кристалната вода
и сякаш, време е отново да изплувам.
Седя направо на зелената трева, ...
  74 
МЕЛНИК
Крила на ангели, застинали
над южни склонове на Пирин,
от бели пясъци се вдигнали
раздиплените пирамиди. ...
  37 
Събудих се рано, не сресах косите си,
излязох на двора със боси нозе,
изми ме росата, помахах на птиците
и тръгнах по нощница – знам ли къде?
Пътеката кривна, поляната свърши, ...
  232  11 
Обичам сетната студена красота...
все още скреж рисува по стъклата.
Но издълбоко някъде в пръстта,
дочувам плах кълнеж на семената.
Те знаят - скоро слънчевият лъч ...
  96 
Зима във Вълшебната гора...
Зима... Сняг и тишина...
Аз и ти – мечтание!...
И Вълшебната гора –
в слънчево сияние... ...
  54 
Есен край морето...
(елегия)
Чадърите висят надолу
и плажът е като пустиня...
Две чайки спорят... Нищо ново... ...
  65 
Всеки ден започва в зима,
щом от сън се върнеш.
Мразовита моя любима,
щом с виелица обгърнеш.
Снежинка лека неделима, ...
  207 
Снежинки пърхат малко закъснели -
тревожни пухчета си търсят зимно ложе,
една след друга леко се прегръщат,
покриват топло дядовото лозе.
Заспа най-сетне житото смутено ...
  88 
Предложения
: ??:??