3831 резултата
Ще се престоря на кокиче закъсняло,
ще се усмихна щом разтопи се снегът,
ще се изправя към небето просветляло
и ще зачакам птиците от юг.
Душата ми все още заледена ...
  124 
***
тая дето плува в нощното небе,
за нея на децата казват –
ако силно се протегнеш ще я стигнеш,
аз я стигнах – беше топла,
бавно ме обвзе, ...
  112 
"До утре!" - каза ми в неделя,
часовникът отброяваше
последните минути преди да дойде седем,
а слънцето да скрие лъчите си
за мечтите неказани на време. ...
  102 
First
I was dreaming of an earth
on a unwordly place,
so far, far away,
somewhere in this endless star space ...
  160 
Пастелни пръсти
очертаваха кръгове
по бялата, порцеланова стена,
изобразявайки с тях идни и отишли си мигове
върху чужди длани, ...
  93 
Тишина се стича
по успалия се изгрев
Тук-там
я разплисква
чайка ...
  256 
Ромол тих на бистър ручей,
буков лист зелен трепти.
Славей вае песен звучна,
габър млад напет шуми.
Жълъд пада, съчка пуква, ...
  92 
Есен във Велико Търново...3
на К...
Градът висящ като икона,
с прохладен вятър се люлее...
И сякаш фрески са по склона – ...
  86 
Да "хванеш гората" е толкоз красиво,
не е ли мечтата на всеки човек!?
Отвътре човърка ни нещо тъй диво
и нещо потайно примамва със лек.
В лъчи да се къпеш, в реки да се къпеш, ...
  136 
Седя на самотния праг.
Отвънка е вятър вилнеещ;
чете новини разводнени
от вестник, разказващ ни, че
животът е зъл людоед, ...
  249  13  19 
Есенна калинка...
(настроение)
..
Във нощта като с кобилка млада
вятърът играе с листопада, ...
  65 
Остави драконите да спят -
стигат им раните нанесени от хора.
Остави ги, те не щат повече от човешката отрова.
Остави ги - нека в мир почиват те поне,
някъде там, надалече, отвъд звездите, ...
  148 
Студът пристегна подир Сечко
и бялото не се накъса,
улуците проспаха химна
под покрива на свидна къща.
През лепкавата скреж едва проби, ...
  81 
Залез в Сахара...2
Някога в Сахара...
на Марина...
На Залеза оранжевия мрак
прогони бързо сенките далече, ...
  103 
Размаха крилца,
устреми се в безкрая -
една гиздава птичка
с разкошни перца.
Изви грациозно ...
  127 
Лежа на дъното на езеро планинско
И бели риби по лицето ме целуват
Поглеждам залеза в кристалната вода
и сякаш, време е отново да изплувам.
Седя направо на зелената трева, ...
  88 
МЕЛНИК
Крила на ангели, застинали
над южни склонове на Пирин,
от бели пясъци се вдигнали
раздиплените пирамиди. ...
  50 
Събудих се рано, не сресах косите си,
излязох на двора със боси нозе,
изми ме росата, помахах на птиците
и тръгнах по нощница – знам ли къде?
Пътеката кривна, поляната свърши, ...
  274  11 
Обичам сетната студена красота...
все още скреж рисува по стъклата.
Но издълбоко някъде в пръстта,
дочувам плах кълнеж на семената.
Те знаят - скоро слънчевият лъч ...
  108 
Зима във Вълшебната гора...
Зима... Сняг и тишина...
Аз и ти – мечтание!...
И Вълшебната гора –
в слънчево сияние... ...
  63 
Есен край морето...
(елегия)
Чадърите висят надолу
и плажът е като пустиня...
Две чайки спорят... Нищо ново... ...
  74 
Всеки ден започва в зима,
щом от сън се върнеш.
Мразовита моя любима,
щом с виелица обгърнеш.
Снежинка лека неделима, ...
  217 
Снежинки пърхат малко закъснели -
тревожни пухчета си търсят зимно ложе,
една след друга леко се прегръщат,
покриват топло дядовото лозе.
Заспа най-сетне житото смутено ...
  97 
Край Върбата спирам,
клонката да откъсна.
На пръсти се надигам,
но в ината е чевръста.
От умората си спирам, ...
  359 
Вятър през завивката те буди,
твоята любов до теб завит е.
Кръвните пътища са пълни,
меко гъделичкат ти гърдите.
Пътуват вътре магичните импулси, ...
  174 
Ruins long ago left behind
When first I saw them,
they reminded me of the forgotten past.
Deep in myself I knew it wouldn't last
because time forgives no one. ...
  156 
Виснала е бледата луна
вяло върху купчина панелки,
тиха като скършена жена,
любена от грубия ни делник.
Всяка нощ, разголена до болка ...
  147 
Пресъхнал кладенец мълчи на пътя,
завихря се бял пясък със ветрец
и в маранята тихо се усуква
тайпан самотен - без да е зловещ.
Камила мудно крак след крак премята, ...
  106 
Миг красив от вечността,
без тон или движение.
Няма я повърхността,
без лукаво поведение.
Сърцето пълни пропастта, ...
  238 
Родени от огън,
тлеещи в пепел.
Виновни пред "Царят",
невинни пред Бог.
Стреляни с думи, ...
  114 
Тревясала е тясната пътечка,
полегнала е старата лоза,
червени рози подивели
опитват се сред бурен да цъфтят.
Врата, провиснала на стара панта ...
  125 
Живот с пробойна в душата...
Безкрайни нощи...Лунни и безсънни!...
Те плискат малко тъжното си злато
когато в Океаните се стъмни
и Ветровете тук Нептун изпрати... ...
  64 
Косите ти мъгла са, моя ласкава богиньо,
ръцете ти - крила на сини птици.
Небето пие жадно от малиновото вино,
на устните ти. И гасиш звездици.
Красива си. И месецът засрамено се крие. ...
  129 
Скрита в облаци черни и зимни,
по небето, беззвездното скита
Луна вълча, за пролет петимна,
хищен вятър следите замита.
Тихо стенат дървета, сиротни, ...
  151  10 
Въздух по земя се носи,
Слънцето кара го да тича,
по душа човешка се насочи,
в дрянова прегръдка се облича,
бяга след магичните откоси, ...
  222 
И притъмня. Небето се продъни.
Тежки сълзи над земята хвърли.
И с глас ревеше, там от високо
навярно от болка надълбоко.
Но долу, ниско на земята ...
  108 
Разказват в стари времена,
че Зимата била Фея добра.
Носела тя мъдрост, блага
и всички радвала с бяла красота.
Бродела нощем дълго над света, ...
  128 
Рисувах птиче, едно такава дребничко,
с накокошинени от студ перца, приведена опашчица
оклюмала глава... О, чудо - в очичките му огън заискря,
напери се, изправи гордо птичата снага,
и чух го как запя - в картината на топло оживя! ...
  129 
/ импресия /
Изгрява вечер нежно синя
над пълния с надежди град,
а под вълшебната й пелерина
безброй прозорчета пламтят. ...
  918  12 
Косите ми са тъмен абанос,
очите ми небе от мътен лапис,
невинността ми на дете
нощта на блудница я смаза.
Разпуснах си косите, стана мрак, ...
  113 
Предложения
: ??:??