4 955 резултата
А тази сутрин хладно е. На лакът
полегнал е на покрива дъждът
и тънки клони, като с пръсти щракат,
а гроздето в лозницата е кът.
Защо тогава вятърът пиян е? ...
  175 
Дали защото все през тръните вървях, дойде септември топъл, за да ме погали,
в очите ми да пръсне щедро шепи смях. Да изтанцува с мене лудо хали-гали.
Кой помни още танцът остарял? Но важен, казват бил и кавалерът.
Приемам я поканата – за бал. Обувки с токче все ще се намерят.
Вечерната ми рокля чер ...
  194 
Листата потрепват, отива си август,
събрали живителен сок, топлина
и мъничко тъжни, отдавна разбрали,
тръгне ли лятото, настъпва есента.
Още е жарко, жужукат пчелиците. ...
  187 
Наистина няма причина
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
като следа ще остане, ...
  140 
Не тръгвай, лято, моля те поспри...
В тревите още пърхат пеперуди,
в косите топъл вятър пак трепти
и облаци се гонят като луди.
Не тръгвай, лято, искам жарки дни... ...
  275 
Във облачен плащ се загръща денят,
земята запява балада вълшебна,
вълните от свила в синхрон шумолят,
небето изпраща нощта си най-звездна.
От морската пяна нанизвам гердан ...
  413 
Скътах злато в очите си – нива безкрай – слънчогледи,
пàри сухата пръст вече август по боси пети.
Миг и няма ги птиците, само две сенчици бледи,
двойка гладни врабчета край мене припряно лети.
Там, сред нивата, зърнах, стои си съвсем дружелюбно, ...
  450  10  12 
В простори небесни, вълшебни земи
танцува духът ми, лети ли, лети...
Нима неразбрана оставам си пак,
очакваща вечно заветния знак?
История дълга с обрати безброй, ...
  193 
Излизам пак от мойта стая
и скитам вечер из града,
над който облаците ваят
на призрак силует в студа.
Аз търся къща, но не зная ...
  157 
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят в самота.
Следвайки лунните лъчи към клоните, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха.
С молитва те мрака постилят кат черга по земята, ...
  212 
Дълбоко в сърцето на земята дива,
покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,
разстлана бе гора блажена, мила.
Изумруден океан с безмерни дълбини.
Дървета, като стълбовете на изгубен храм, ...
  597  12 
Нощта превърна се във клада черна...
тишина.
Пламъците зейнаха във прах и пепел...
бездна.
Гората с пукот в мрак безпомощно изтля... ...
  254 
Синьо лято Ели нарисува,
сини вълни, синьо море, синьо небе,
в синьо чайка сега бленува
да разпери уморени си криле...
Всичко е в синьо - мечти, ...
  377 
И победила тленната си плът,
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях, ...
  222  15 
Сред полята на дружелюбната чужбина,
която щастие от мен не крие,
някъде във облаците светлосини,
чакащи буря от любов да се развие,
Някъде на тиха улица, обитавана преди, ...
  132 
На август съм топлите, нежни лъчи,
които по женски тела разпилявам.
Морето съм топло, където и ти
се къпеш, а аз по теб обикалям,
защото съм ласка, която копнее ...
  274  10 
Око притвори слънцето на запад,
целунало сърдитите вълни.
Тъй гордо е морето! Но му трябва
една любов преди да се стъмни.
Нощта, прикрита под прага' на изток, ...
  152 
Своите стъпки остави по пясъка
босото лято с усмивка, с лек бриз.
Бягат вълните далеко от залеза,
от небето огнено с пурпурен взрив.
Повярвай, знам, любовта океан е. ...
  397  12  20 
От обед сухи ветрове препускат
и бият се с дървета и стени.
Смени луната слънцето. Пак друсват
тревите свойте шепнещи вълни.
И цяла нощ антените проскърцват, ...
  193 
Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад,
представи си я – весела, смугла, с нашарени длани.
Есента. Още август разгърден и бос е, и млад,
но тя скита невидима там, сред листа разлюляни,
от докосване плахо. Художник е тя – самоук, ...
  292  10  11 
Природата се преобърна.
На датата си стана то.
Хладът ни лекичко прегърна
след плач на лятното листо.
Листото плачеше обилно. ...
  173 
Пристигна август с аромат на зряло грозде
и смокини.
Къпини зреят по зелените поля.
Наливат ябълките меден сок.
В полето зреят тежки дини. ...
  155 
Красиви са летните вечери,
с аромат на окосена трева.
Звездите дори разсъблечени
от небето надничат сега.
Чу се песен тиха, лирична - ...
  307  16 
Предварително се извинявам, че не успях да постигна акварелно, делирната, поетична чистота, но причината е в никнейма ми, който носи кал.
Нощта е тайнствено омайна.
Небето – теменужено в звезди.
Но мракът шепне своя тайна,
как облак сребърна луна покри. ...
  276 
Сънят-реалност мой ще стане
най-сетне щом се предадеш
Вълна-звезда и вятър пламнал,
съм аз- твой порив най-горещ.
В морето плава златен заник ...
  410 
Над Дунава нощта настъпи,
мъниста светли пръсна тя.
На кораб силует наръбен
полюшна тежката вода.
Отвъд реката тъмнината ...
  215 
Дъждът размаза изгрева си с длан
и слънцето се спусна снежнобяло-
откъснала се перла от гердан
по склона на планинските овали.
Поеха я сатенени мъгли. ...
  389  19 
Оттатък залеза е равнина
от слънчоглед и макови полета.
Застанала от другата страна,
аз искам красотата да усетя
и да се гмурна в онзи необят, ...
  342  14 
Есенни пътища
На пръсти се изнесоха копнежите
и бавно зреещото лятото си отива,
прецъфтяха вече слънчогледите
и залезите само с хоризонта се целуват! ...
  279 
В косите си завъдих листни въшки,
а тялото ми, корояд гризе.
Над орехите ми пък катеричка пъшка
и гали ги със лапички-ръце.
По-лани буря ме осакати, ...
  409 
На устните ми усмихнати грее сладка черешка,
в косите ми отразява се слънцето златно,
по пясъка стъпките боси, оставят надежда…
Жадно отпивам от теб, мое вино, свежо и лятно.
Знам, че в очите ти луната пак свети за мен, ...
  267  10 
Тъй красив е днес Балканът --
зимата го е облякла.
Пътник щом през него тръгне,
тази красота ще види.
Ято гълъби полита ...
  188 
Разсъмва се и летните зори
са нежни, тихи, леко розовеят,
и в клоните заспал е суховеят
и той от жеги май се умори,
че много дни за миг не се е спрял, ...
  218  12 
Кютука хвърлям във кюмбето,
както си е всеприето.
Набързо той ще ме затопли
за да няма после вопли.
Залязва слънцето над мен, ...
  219 
Ни отгоре, ни отдолу
съд не иде по реката --
само вятърът подмята
тука чайки и вълни.
Само голите тополи ...
  131 
Построих пясъчен замък
на брега - моят подарък към морето.
С прилива, заедно с него
ще се разтопя;
преродена в пяна, ...
  232 
Вълните от огън заливат брега
и бавно надига се в мене копнежът,
пленява ме сладостна лятна нега,
косите отмятам със жест най-небрежен.
Пътувам към чудни далечни места, ...
  402 
Нагоре по зелената ливада,
нататък -- към отвъдните гори,
минавам през мочурища и вади,
край гъби в малки дъбови кории.
Дървета -- великденски великани -- ...
  171 
Нали съм дъжд, дойдох да те облея,
по клоните ти нежно да се стичам,
със корените ти дълбоки да се слея -
Пристигам и със облаците тичам.
Приличат те на пухена завивка, ...
  288  20 
В постелята на лилави поля
по залез.
На север вече звездната кола
подкара.
В далечно село първа светлинка ...
  155 
Предложения
: ??:??