3716 резултата
Отново залезът мечтите ми разбуди!
Шепти в краката ми притихнала река...
Животът ми изпълен със заблуди
ще ги разгони просто махвайки с ръка.
Щурците пак опиянено луди ...
  154 
Паметта на Пустинните реки...*
Пустинният вятър над дюните вие
една песъчинка увлича в летеж,
дълбоко във пясъка тайна се крие,
че някога тука било е цъфтеж... ...
  66 
Паметта на Пустинните реки...*
Пустинният вятър над дюните вие
една песъчинка увлича в летеж,
дълбоко във пясъка тайна се крие,
че някога тука било е цъфтеж... ...
  37 
Не мръдва се въздухът. Огнена пещ е небето.
И свила се кротичко, всяка гадинка немее,
очаква с вечерния хлад да дочуе щурчето.
Дерето пресъхнало ручей сънува че пее.
С попукани устни земята измолва пощада, ...
  54 
Волен вятър косите ми роши,
волно ехо над поле ехти,
волна мисъл в небето полита,
някой волна песен реди...
  56 
Пурпурен облак, разкъсан от чайка...
Вятърът нещо с морето говори.
Слънчева люлка за птици и хора –
морският бряг е родилка за тайни...
*** ...
  151 
Нощ в Пустинята...
На залеза великолепието диво
раздухвано от вятъра пустинен,
догаряше първично и красиво
като в олтар на Бог, във здрача анонимен... ...
  47 
Пустинният дъжд...
Във Пустинята веднъж,
ей-тъй както си вървях:
заваля внезапен дъжд –
освежѝ ме и се спрях... ...
  39 
Над хълма огнения залез,
като мрачен демон се завръща.
Дошъл от синята забрава
и с една въздишка се намръщва.
Надъхал се със зелената дъбрава, ...
  40 
Вечер в Страната на спомените...11
(из едноименния цикъл)
В отдавнашна мелодия отнесен
във малкия крайбрежен ресторант –
оркестърът от спомени понесен, ...
  72 
Нощ в планината...
( из "Вечер в Страната на спомените...")
Нощта с воал наметна планината --
дърветата безлунен мрак покри,
замръкнали се блъскахме в гората ...
  57 
Вечер...4
Духал толкова отдавна –
вече Вятърът ще спре...
Огнен лъч ще мине бавно –
над смълчаното море... ...
  65 
Любов в дъжда
Неочаквано приятен
вятър поривист извѝ
и раздвижи с дъх приятен:
клóни, лѝсти и тревѝ... ...
  51 
Обичам залезите златни,
облели ме в златиста светлина.
Жадувам погледите им страстни,
положили ме в техните кресла.
А от там струят вълшебства властни, ...
  84 
Вечер на брега на Мѝконос...*
Вълшебна вечер!... Бриз полъхва...
Прибой... Разбива се вълна...
Далече нейде стон заглъхва --
ръмѝ Космична тишина... ...
  70 
Малко е тъжна и тази история:
път калдъръмен, над него – небе,
схлупени къщи, увиснал прозорец,
с шепите времето само гребе.
Някъде – спретната, малка градина, ...
  258  15  14 
Колко е топло сега, а е преход към зимата...
Гордо плува на юг сивокрилият флот.
Петият годишен сезон, ако въобще пък го има...
Някак си вмъкнат е между другото, а си е гот...
Пиша с дим от цигара... Чурулика ми самотата... ...
  145 
Следите от целувките остават
с „Обичам те” на смачкания лист,
които и до днеска не забравих,
написани с един червен молив…
Отиват си пак дни несподелени, ...
  274  16 
Презрели чувства пак кръжат,
обагрени със златни спомени.
Летни страсти от тях струят –
със слънчеви петна незапомнени.
Под старата смокиня аз се спрях. ...
  75 
Завръщането на Есента...
(експромт)
... нещо времето се мръщи,
лазят тягостни мъгли...
Вие вятър... Вие също ...
  82 
Онази нощ бе тъмновиолетова.
Гореща, сякаш слънцето не си отива.
И чудех се, коя ли е планетата,
в която Ти навярно се намираш...
Все още леко парят керемидите. ...
  330  11  17 
Сред лилави среднощни треви,
с ветровете на лятото луди,
тихо август усмихнат върви
и с целувка светулките буди.
Той е рошав, немирен хлапак, ...
  218  18 
Хавайска приказка...
(поема)
...а цяла нощ Стихията ни мята
по хоризонтите – от бряг на бряг,
но сутринта пред „Рая на Земята” ...
  138 
За „Тъмната” страна на Луната...*
... на залезът усилващият вятър
разпръсна над водата много жáра,
а залюлял вълни от необята –
и облаци подпалени докара... ...
  88 
Скалисти отломки се ронят,
от последната хорска душа,
а хора, някъде долу се молят,
да получат частица една.
Отломките падат, изгубват се, ...
  85 
Писък на чайка. Шум от крила.
На брега жена се вайка. Вдига ръка.
Морско вълнение... носи мълва.
Шумно опровержение. Идва вълна!
Закъсняло лято. Голям огнен пожар. ...
  94 
Говори ми за чувства,
говори за свойте мечти,
заради които сърцето,
нощем пропуска да спи.
Кажи ми за сънищата, ...
  124 
Обръщаш се наляво – вятър.
Обръщаш се надясно – вятър.
Поглеждаш надолу – земя няма.
Вдигаш глава нагоре – свети.
Очите бавно плъзгат се по хоризонта, ...
  79 
Монотонност в стая.
Прикован часовник на стената - стар, мръсен и тежък.
Липса на спомен
и спомена е липса.
Спуснати завеси. ...
  116 
Облаци аз виждам,
взора притъмнен е.
От облаци не виждам
чистото трептение
на сиянията нощни. ...
  133 
На утрото във сините простори
литнаха мечтите на дете.
Поглежда то и им говори.
Трепти отдолу синьото море!
Изникна струя с водни отговори. ...
  100 
Сбогуване с Океана...
Аз утре вече трябва да замина,
но тука ще остане Океана
и вятърът над водната пустиня
самотен да тъгува ще остане... ...
  78 
Магията на Южните морета...3
(триптих)
1. Вечност
То беше храм на Красотата!...
А в него аз бях обладан ...
  79 
Кафе горчиво ми свари от мрак,
безсънната, уханна лятна нощ
и каза: Брой, щом сбъркаш, почвай пак,
алтъни по небето-звезден кош.
Седеше вятърът унил и сам, ...
  211  12 
Старите кладенци на Пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните -- ...
  82 
Медитация
Платинено небе
безплътно ни зове.
Рубинен лъч просветва
пробожда като клетва. ...
  164 
Още слънце не огряло,
спи градът под млечно наметало,
само някъде в далечината
на трамвай протракват колелата,
в клоните на кестен достолепен, ...
  168  15 
И ненужен, и сух, и безизразен
тук е моят човешки език.
Виж небето, съблякло си ризата
и във вирчето станало блик.
Ами нивите! Място не стигнало – ...
  125 
Подяравам ти луната,
там, на горе погледни,
нека да ти озари съдбата,
смелостта си тя да ти дари.
Подарявам ти цветята, ...
  154 
Тихо се спуска нощта
от изумрудното небе.
Звездите изгряват бавно
една по една
и галят земята с лъчи ...
  85 
Предложения
: ??:??