4 964 резултата
Защо ни привлича морето?
Защото напомня на среща,
без мисли какво е небето,
вали ли, или е горещо.
Защото вълните опитват ...
  193 
От окото на залеза скрита сълза се отрони
и обагри в златисто съдраната риза на здрача.
Стройна бяла бреза му помаха с разперени клони –
двама неми артисти, готови на бис да заплачат.
А отдолу под хълма реката къдрици замята, ...
  239  12 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
VI. ВЛЮБЕНИЯТ ГРЪНЧАР
Загадъчна знаялица[i] нощта е
с разпуснати къдрици от тъма.
„С гласа на ветровете ли ми бае?... ...
  309  10 
Май си отиде от вятър задъхан,
окъпан от дъжд до последният ден.
Малък чаровник, за лято нахъсан,
за слънце, море, с мечти окрилен.
Пред юни направи път от цветя, ...
  275  15 
Нежно-бяла, светла, чиста
вечно бродя със надежда,
с поглед зорък, искрен, бистър
късчета съдба подреждам.
В облак пухен аз се рея, ...
  167 
Пролетта е отвън,
през стъклото наднича,
като приказен сън
и живота обича.
Плези се и се смее, ...
  181 
Запечатах ти прекрасен сън...
сън от два различни свята.
Там високо падна гръм...
облаците две съдби събраха.
Снимах сватбен звън при боговете... ...
  603 
Няма никого в къщата,
онемели са стаите,
само залез прозорците пали.
Тя не е вече същата,
от тъга остаряла е, ...
  413  14  22 
Пристъпвам по зеления килим,
извезан от роса и самота.
Потръпвам от докосване на дим,
допира на рокли от мъгла.
Хълма е надвиснал като стряха, ...
  154 
Пътят огнен призовава,
слята пак с духа му палещ,
газя смело по жарава,
пламък ален съм и парещ.
Тайнство древно аз владея ...
  179 
Тази сутрин морето е чисто.
В свойта длан крехки миди брои.
И днес му праща Слънцето от Изток
рожби огнени-да напои.
Тази сутрин брегът е тъй тих... ...
  263 
Дом уютен не си ти за птици -
нямаш жици да кацат по тях
Приласкаваш рибари, моряци.
Носиш надежда, мечти, но и страх.
Подпираш небето от първия век, ...
  198 
Рози от бархат и дъхав жасмин-
май е навън, но намръщен и сив.
Рони небето сълзи в ден един-
мрачен, дъждовен, но все пак красив.
Макове алени, кремав салкъм ...
  167 
С майски дъжд е бременно небето.
След миг ще плисне бисерни сълзи.
Изплаче ли се, с красота неземна
ще се посипят слънчеви лъчи.
И сивото ще се размие като с четка. ...
  260  10 
Вън спуска се вечерен здрач,
покрива люляци разцъфнали.
Луната пръска ярка светлина
в пълнолунната си същност.
И осветени в мрака цветове ...
  475 
Вярват душите изпитали знойна любов,
че тежката земна прокоба
не ще ги ориса със смъртний си зов.
И звучат все тъй жално
техни безкористни слова ...
  444 
Студено е, а в календара – май,
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...
  254 
Стенният часовник пак тупти безследно,
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е
безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова ...
  486 
Някъде в нощта,
сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят към самота.
Следвайки лунните лъчи към дърветата, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха. ...
  242 
Пролетта ще избухне сякаш изведнъж –
като снаряд забравен от войните.
Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.
И с пъстро-шарените дрехи на жените.
Ще мине в двора на пияния съсед. ...
  153 
„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...
  241  11 
Окъпана от нощен дъжд
София сега се смее,
с блясъка на слънчев лъч,
дето в небеса живее.
С детски смях и глъч, ...
  171 
планината се издига
таз огромна планина
до небето сякаш стига
и се къпе в светлина
върховете ѝ са бели ...
  196 
Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее, а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, в земята пламнала с лъжци и крадци, дето печална балад ...
  317 
От цветния копнеж по есен
до зимния копнеж по сняг
е само крачка – по небесен
и в облаци изгубен бряг.
Нахлува музиката първо, ...
  176 
Пролетта разцъфтя от щъркелово гнездо,
от луковичка на цвете прекрасно,
усмихва се от всяко листо
и пее във птичето ято.
Пролетта е сред нас и е мила, любяща, ...
  354 
В цветя сияе този свят,
днес слънцето празнува.
В‘венче е сплетен цвят до цвят
с лъчите вихрено танцуват.
Искри най- бистрата река ...
  259  12 
Пролетта тръгна по пустите улици
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото малко птиче поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав, ...
  271  12 
Мрачно време навън, а е вече април
и мирише на пролет земята.
От любовна тъга някой гном* е препил
и парчета от зима премята.
Плахо слънце намига през облачен тюл ...
  202 
Тя за него беше океанът,
той за нея - слънчевите дни.
Двамата решиха да избягат,
някъде далече и сам сами.
Тя гледаше звездите, но ...
  264 
Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици.
Албена Безовска, „Много сняг, много хляб“
Слънце ще изгрее,
няма да вали.
Щом сърцето пее, ...
  135 
Звездите са най-ярки махмудии,
а месецът телеца е рогат,
полята с надиплени зелении,
цветчета с медоносен аромат.
И буки - извисени грановити ...
  491 
Пролетта се втурна навън пощуряла
с палитра от всички нюанси на зеления цвят.
Приседна за миг до джанката побеляла
с пеещи птици, които отскоро гнездят.
С жълтото топна десетина глухарчета ...
  210 
Изгревът... там целува луната,
там... земята е с розова плът.
Пясъкът... нежно обвил ѝ снагата...
вятърът... лута се, броди без път.
Нощта тихо стъпва на пръсти, ...
  467  13  12 
Босо – сърцето подскача на пъстра поляна.
Може би иска то миг пеперуден да хване.
В младо зелено се кипри мосю храсталак.
Облак щастливец издува сметанов каймак,
но дефилират суетните миски – звездите. ...
  229  17 
Снегът през март е сюрреалистичен,
избягал от съня на някой луд.
Усука като прежда кукувича
дърветата и предизвика смут.
По принцип март си е непредсказуем ...
  209 
Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...
  419  10  23 
Да пребъде по изгрев небето
в златно утро със руси лъчи
с най-мечтаното слънце, което
ни събуди по първи петли.
Не могло да дочака зад хълма ...
  206 
Лъч слънчев просветна в тъмната стая.
Изпрати ми вест, топлина и омая.
Пошушна ми тихо, така, на ухо,
усмихна се ведро зад крехко стъкло.
Надникна за малко, а после се скри. ...
  234 
Пролетта дойде на пръсти
и погали с полъх нов.
Тя душите ни разлисти
и пося в тях благослов.
Слънцето разпери длани ...
  438 
Предложения
: ??:??