3830 резултата
Капчици роса кацнали върху листа
Нежно гледат ме в очите
Небето е изплакало сълзите.
Вървя си боса по тревата
и мокро гали ме росата. ...
  85 
От жестоки схватки с морски вятър,
събуждат се птици, заспали призори.
Нещастна случайност разцепва пясъка
и изважда на показ забравени факти и следи.
От злобни настроения на разгонено ято, ...
  115 
В очакване на зимата
гората опустя.
Птиците ги няма.
Тревите спят.
Мъглите се събират на ежегоден бал. ...
  161 
Дърветата, разперили ръце,
ми махат бавно, с клонки-пръсти.
А слънцето, немирно петънце,
промушва се през облаците гъсти.
Усещам гъделът солен ...
  102 
Остров Мѝконос...*
Вълшебна вечер!... Бриз полъхва...
Прибой... Разбива се вълна...
Далече нейде стон заглъхва --
ръмѝ Космична тишина... ...
  80 
Богатствата на древната земя,
позната като моята родина,
опитах в днешно време и успях
да преживея чудно лято синьо.
Прегръдка минералните води ...
  134 
Ти искаше миг.
Аз с вълшебство предложих да бъде.
Какво по магично от това?
Хванати ръка за ръка в мига.
Ти искаше допир. ...
  340 
Душата ти е кръстопът
към изгревите на светлината.
Вървиш все още от плът
към свят далечен, необятен.
Небето мълчаливо те зове. ...
  209  16 
В листопада...
Някъде от Необята –
духна вятър... Заваля...
Дъжд абсурден (от листата!...)
над Земята са разля... ...
  75 
Палитрата на залеза...
В палитрата на Залеза вълшебна:
нюанс в оранж добавя Вечерта...
Нехаен вятър вихрено побегна
през тайният Портал на Вечността... ...
  62 
Завърнах се.
И той ме чакаше.
Обикновен.
И приливно студен.
Измръзнал във прегръдките на зимата. ...
  151 
Есен ли?... Нима дойде?...
Прогнозата за Времето предрича
стихийно да извие Бурен вятър
и мълниите яхнал той да тича –
със облаци гръмовно над Земята... ...
  63 
Есенен каприз...
(експромт)
Духнал вятър разпиля
облаците... Просветля...
И в небесна светлина – ...
  49 
Подпрян на две копрали заник-
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...
  244  11  19 
Заигра се вятърът с купчина листа.
Вдигна ги във въздуха, свирна със уста.
Бързо се намушка в някакъв комин,
котарак подгони, задави се със дим,
после се притули някъде...Не знам. ...
  107 
Погледнали нагоре, и напред.
Стрямо, към жаркото небе,
с послание за теб,
и за твоето сърце.
Смисъл съновен, ...
  78 
Почука есента
със мокри пръсти по прозореца,
поръси го със едри капки дъжд.
Отвън на двора греят хризантемите,
звъни капчукът с есенния дъжд. ...
  82 
Бели нóщи...
Вечерта пак прелива от пролет
и от топли, добри ветрове...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове ...
  48 
Видение в лятната нощ...
(Безсъние в лятна нощ)
Лятна нощ зави Земята...
... Вятър вихрено повя
и примъкна Необята ...
  60 
Със кроткият прибоен шепот
подир стихийната игра,
Едно море с гальовет трепет –
виновно милваше брега...
А ласкаво шуми насреща ...
  51 
Навън ме вика Оня вятър
ненужно-южен в Есента
и разпилява той листата,
които ровя със крака...
И въздухът е пълен с нега, ...
  88 
Една лунна нощ в Океана...
(експромт)
Тук във всяка вълнá
свети малка луна...
В тъмно-тъжни водѝ ...
  75 
В Огъня на Пустинята...
В тази дива, първична жарава
на Пустинята бавно догарят:
и възторзи, и минала слава,
и неми́слещ се влачиш към Краят... ...
  65 
Магията на Южните морета...
Фантастично светлините
леко плъзгат се нататък,
дето сливат се с вълните
и със Слънчевият вятър... ...
  70 
Кестени, кестени,
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.
Кестени, кестени, ...
  106 
А как да спиш, когато е Луната
дошла при теб във тази нощ безсънна
и нещо в теб се стряска, във Душата –
и осветява всяка мисъл тъмна!...
... и сенките политат като птици, ...
  60 
Седи дете на тротоара,
ровичка с почерняла пръчка,
опитва с нея да изчисти
калта от своите обувки…
То тичаше сред парка стар, ...
  337  18 
Perpetuum mobile
Тази есенна наша
обич късна сега –
с ветровете донася:
малка, нежна тъга... ...
  220 
За влюбените – време за раздяла,
за труженика – само нов работен ден.
Зората е вълнуващо красива –
пошушва моят поетичен ген.
Ний гледаме с очите, ...
  135 
Тиха е гората пак.
Есента ѝ носи мисъл
и предчувствие за сняг...
Тук ли стихове съм писал?
Утрото я осребри ...
  231  13  24 
Един ден усетиха любов вълните,
красива мистика за тях бе тя,
която криеше на дълбоко сълзите
и блестеше под луната, като небесна светлина.
Дали разбираше това, морето? ...
  185 
Красиво е, прекрасно, диво-
лунно, свежо, мълчаливо.
Лежа си сгушена,
притихнала в омая-
сън не чувствам, ...
  130 
Как красиво е, когато
есента нашарила гората
с месинговата си позлата;
а листата натежали,
от жарко лято прегоряли, ...
  148  13 
Танцуват вълни под лунна светлина,
оплели се влюбено, като душите
и сякаш мечтаят да помилват брега,
намислили да му прошушнат мечтите.
И морската арфа изведнъж замълча, ...
  140 
Не просто равносметка...
Аз някога във гняв необузда́н
разкъсах спомените в равносметка късна
и разпилях по вятъра, но там:
той без да мисли – просто ги разпръсна... ...
  73 
Тънко и зимно се смее звънче.
Слънцето димно виси на конче.
Лед по реката, следа от шейна.
Блясък и ромон. И миг тишина.
Ала внезапно подухна ветрец. ...
  135 
Вечер...4
Ненапити извори шуртят,
ручеи заливат тишината –
южни ветрове във танц въртят:
– мислите, щурците, самотата... ...
  70 
Забулена Луна
Самотна слизаш и се спираш на перваза,
забулена Луна … А облаците сякаш ювелирно
прикриват те в нощта. Дали зараза
проникнала дълбоко, изяжда ни безспирно? ...
  162  18 
Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
Есента е жената, узряла до своята сладост, ...
  323  15  25 
С букет изсъхнали листа,
стаени бури във косите,
мъгли и слънчеви петна,
пристъпва тихо Есента.
До нея като хрътки верни ...
  215  13 
Предложения
: ??:??