3716 резултата
Вечер край Океана...
(балада)
Внезапно разлюля се Океана
на залезът в загадъчния мрак,
но вятърът да духа бе престанал, ...
  54 
С Луна в душата...
Звездите тегнат като грозд,
с ръка – аха – да ги докоснеш!...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш... ...
  93 
Нощ, луна прекрасна,
светла, приказна, ужасна,
колко страшна да си ти,
че се крият светлите души.
За някои си ти омайна, ...
  163 
Виждам в очите ти болка –
огнена лава, стаена под пепел.
Няма да те питам, къде и колко
си живяла в мигове нелесни.
Няма да ровя в жар без зов. ...
  240  10  17 
Слънцето се скри. Стихията пристига.
Небето се стъмни. Безбожен прах се вдига.
Едри капки дъжд. Пороят се излива.
Бурята фучи. Чадърът се огъва.
Далечен гръм се чува. Бурята реве. ...
  56 
Give me the ropes made of hundred wings of a butterflies and doves,
blind me with a silk thunder
Bind them on my wrists, a living cage,
leave me where we first met, right next to the waterfall of Vexorious
under pale moon light ...
  180 
Дъждовни капки. Слънчев лъч.
Дъга. Многоцветна красота.
Червеното със цвят на мак. Червено е и виното пенливо.
Агресия, любов и страст. Цвят свещен на огъня и на любовта.
Желания неосъществени. Цвят – рубин. ...
  76 
Пълзят бавно, сиви и мрачни,
боговете предали им ярост и гняв.
Рисуват фигури нееднозначни
в цвят плашещ – тъмнопепеляв.
Похищават синевата на небето ...
  95 
Безсъници...
... вятър облака издърпа
и под него засия
златен на Луната сърпа*
над стаената Земя... ...
  159 
Катурна се утрото, пукна зората,
предчувствие вятърно. Птици мълчат.
Събрала сълзи дъгоцветни росата,
зениците слепи дарява със цвят.
Прегракнало пее най-смелата птичка, ...
  211  15  20 
Живота в Океаните...
Изнизват се невидими годините,
отиват си приятелите с тях-
замислям се за Времето изминато,
когато в Океаните живях... ...
  87 
На високо над полето
Там, над облаци свободни
Тумба, стигнал до небето
Вечно взира се в земите родни
Изток вижда зеленее ...
  87 
Помниш ли, помниш ли
звездните нощи.
Фарът далечен на другия бряг.
Плажът, вълните, лодките, кея.
И нашият, лудият смях. ...
  106 
Ти пътуваш. Ти си властна
в подножието на някой хълм...
Осветена от чувства прекрасни
пристъпяш тихо, мълчешком.
Но понякога си несподелена. ...
  253  16  24 
По залез с деня пак се сбогувам
и пълня шепи с последни лъчи.
Босонога в тревата лудувам
и щастлива се чувствам почти...
По залез нощта пак посрещам ...
  87 
Едно време в Океана
Магии с макове разкошни
във утрото денят подхвана
и всички демони среднощни
побягнаха над Океана... ...
  93 
На този ден в миг билки лековити оживяват,
от Господа те сила чудна получават.
На Еньовден частица къс от себе си им той дарява,
и сила лековита всяка билка днес раздава!
И нощите вълшебни лунни оживяват, ...
  60 
Ден и нощ ще ме откриваш,
ту под люляк, ту в коприва.
Пий от мене с бавна глътка −
всяка глътка е и тръпка.
Май че нещо ти горчи? ...
  228  12  19 
Островът...2
Накрая укротиха се водите
на гневният до скоро Океан,
пред нас изкочи Остров от вълните,
а вятърът бе в палмите му там... ...
  92 
В този град, в който
неоновият дъжд късно през нощта
придава зеленикав оттенък
на посивялата брада
на дрипавия Дядо Коледа ...
  177 
Добро утро, лято.
Рано днес се съмна.
Ухаеш на липи
и капчици, дъждовни.
Лято пеперудено, ...
  91 
Два бряга - между тях река,
която между нас протича...
Кои ще могат да отрекат,
че с тебе още се обичаме?
Над нас облаче пълзи ...
  216  12  25 
Душата ми е струна...
(моряшки лирични миниатюри)
*
Душа, запей любимата си песен,
в дует със океанските вълни ...
  66 
Косите си на слънце изрусили,
на вятъра под галещите пръсти,
превиват се житата изкласили.
Пристъпва юли бодро и чевръсто.
По стъпките му маковете греят, ...
  161  18 
Отново китна Пролет се разшета...
/пролетна фантазия/
Отново Пролет се разшета,
простора птичи хор оглася
и пак от цъфнали дървета – ...
  40 
Понякога живея себе си.
Аз ли съм или не съм?
Въпрос от невъзможен ребус:
живот наяве или сън?
Уж познавам се отблизо, ...
  232  11  24 
Ех, лято, лято. Прекрасно лято!
На слънцето със жарката целувка.
С небето ясно, с облаци от мляко,
осеяно със хиляди звезди.
Ех, лято, лято. Колко си уютно! ...
  117 
Аз, морето и нощта...
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоя с бялата черта
изчезна в падащия мрак... ...
  70 
Когато слънцето един ден проговори –
гората бе потънала в тишина.
Не можеше тя да се престори –
узна първа за голямата новина.
Трепна и бързо се разтревожи – ...
  198 
Старите кладенци на пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните – ...
  56 
Буря
Светкавица раздира небосклона,
след нея гръм в ушите ми се впива
и танцът на природата вековен
във собствената ми тъга се влива. ...
  218  12  28 
Всички луди ли са луди?
Световете им различни.
Всеки цикъл пълнолунен,
е по тяхному обичан.
Току облаци се юрнат ...
  259  11  28 
***
Във краен селски дом
с асми обкичен и с бръшлян -
благословение в съня ми -
бих искал да осъмна.
Луна безгрижна, старовремска ...
  46 
Нощ, навън луната е невинно цяла,
примамваме за нещо романтично,
сякаш времето е спряло,
за нещо искрено и лично!
Но нямате и аз сама съм, ...
  96 
Разбуждащият сутрешен хор
на многоликите скрити крилати.
Изгряваща жега.
През полупрозрачните завеси
леко се прокрадва светлина. ...
  159 
20.06.2014
Непрестанно и гръмовно
днес Морето се гневѝ
и разбива монотонно
белогривести вълнѝ... ...
  43 
1.
Звездите толкова са близо
с ръка-аха да ги докоснеш,
и Вечността при мене слиза
от тях непостижимо просто... ...
  65 
Залез в Южния Пасифик...
07.03.1982.
... и този ден изнизваше се бавно,
и все тъй хоризонта бе без бряг...
Летящи риби носеха се плавно, ...
  85 
Небесата къде ли са литнали
С тази песен на дивите гълъби?
Как ръцете си да не простра,
За да хвана оная Зора,
Подарила сив пух на тополите? ...
  116 
Изплаках слънчевите тайни
там от края на света.
Преглътнах истини незнайни,
посипали пустини с тъга.
Открих, чрез тях притчи давни ...
  158 
Предложения
: ??:??