3830 резултата
Ве́черно вълшебство...
Вълшебният запой на сетивата
и на страстта внезапния каприз –
възторжено огъваха телата
ни, в по́лъха на ве́черният бриз... ...
  88 
Странен свят – зелено светъл.
Морски дълбини, гори
с изумрудени дървета
и ахатови зори.
Меки, призрачни контури. ...
  198  23 
Морето стои с отворени очи.
Чака жадно да погълне синевата.
Трещи гръмотевица в неговите уши.
И търси с вятъра разплата!
А хоризонта над него все мълчи. ...
  111 
Аз съм морският шепот в небето,
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.
Аз съм вятъра, който брули горите, ...
  161 
Вечер в Есента...
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...
  157 
Вечер в Есента...
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...
  67 
Жарки юлски дни.
Усещане за безкрайно лято!
Целува ме море със солени устни.
Щипе. Боли. И става все по-опасно!
Зелени дъхави треви. ...
  122 
Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича ...
  193 
Есента...
С мълниите огън стъкнаха
Северните ветрове
и очаквано домъкнаха:
„Есенните светове́“... ...
  85 
Вятър лунната пътека
с пръсти палави погали,
в пелената водна с лека
ласка огън да разпали.
Сластно младата тръстика ...
  136 
Каква е тази цветна необятност –
екстаз за моят дух и за очите?!
И въздухът пропива с всеобхватност –
оранжевото в синьото се вплита.
Нима това не значи орисия, ...
  119 
От сладост, многопластова прелива
на вкусове, богата, Есента,
в палитрени нюанси тя заспива,
с енергия се буди – сутринта.
Косите, побелели боядисва ...
  68 
"Есента, последната и най-прекрасна усмивка на годината" - Уилям Бриянт
Есента ни е тука - топла, тиха и ведра,
из недрата подбрала сетни дарове щедри;
плодни земни потоци - да узреят житата,
багрилата от залези - да нашари гората. ...
  101 
Нощната прохлада на септември
стъпките ми нежно приютява.
Но душата ми в нахалните брътвежи
на миналото пак се омотава..
Лица и думи пак се гонят - ...
  656  10 
(Terra Incognita)*
Далече!...Далече!... Далече!...
И толкоз далеко, че там
не стига и Вятърът вече –
от ярост и страст обладан... ...
  61 
Не съм избирала нито къде да се родя,
нито каква, дори и спомен нямам
кога и как дошла съм на света...
Едни съм чувала, ги щъркелът донесъл,
но появила съм се аз във късна есен - ...
  118 
Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...
  114 
Черен е денят,
Но бяла е душата ми.
В слънчевите дни,
Очите ми съзират само тъмнина,
Там където уж не съм сама. ...
  434 
Ти идваш към мен
От вратата забързан
Пулсът ми ускорен е
И виновен си, знаеш,
Умът неподреден е... ...
  219 
Мелодия в червена светлина...
В нощта могъщи Ветрове вилняха
надувайки гигантски духала́ –
и в изгрева вълшебно изковаха:
мелодия в червена светлина... ...
  55 
Самота...
В палитрата на залеза магично
размиват се изящни цветове...
Морето стене всеки миг различно
сподиряно от волни ветрове... ...
  52 
Залез...
(импресия)
От облаци и светлина
Вятърът в движение
вълшебни образи сега ...
  66 
Е́сенна импресия... № 9
Хубавото време вече свърши́ –
зад завоя спряла Е́сента
носи от гората клон откършен
с о́ще не опадали листа... ...
  56 
(възторжено)
Щом небето от Изгрева светва
и задухат от там Ветрове –
аз забравям среднощните клетви
ако Нова любов ме зове... ...
  43 
С песента на петлите започва селският ден.
Слънцето изкачва баира и огрява полята.
Щом станеш се чувстваш някак прероден,
Без да те вълнува час и дата.
Дните минават бавно, но никак лежерно, ...
  58 
Изчезва лятната омая.
Сезона вече е към края!
Попивам със сетивата плажа.
Отлита Лятото – залязва!
Вървя по пясъчната алея ...
  99 
Океанът...1
(поема)
Застанал на брега на Океана*
с вълните си говоря като луд
и грабва ме внезапната покана ...
  56 
Септември е. Лятото свърши!
Тихо капят есенни листа!
Мечтаят красиво всичко да завърши,
но повличат след себе си тъга!
Остана само споменът златен. ...
  73 
Песента сред листата!
Чувам я, а тя продължава да трепти до мен.
Разгръща се и превръща в радост и мил трепет
всеки следващ цветен и топъл момент,
струящ от малките светещи и щукащи пчелички в деня. ...
  84 
Предмемоарно...
Есен подранила ме облъхва,
във листата Слънцето трепти
Вятърът в баира се задъхва –
въздухът ухае на мечти: ...
  75 
Предречена есен (или леко несвързано, меланхолично, есенно-неделно пелтечене)
Опашката на циганското лято
се шмугна във мазето на съседа.
Трапезата на плодове богата е,
но слънцето е късогледо. ...
  125 
Сноп искрящи лъчи
над хълма потрепват.
Спускат над морето мълви
и в златен пясък – мечти разместват.
Ситни морски пръски ...
  119 
В памет на Андрей Германов
Есента е мимолетна
хубавица в този час.
Багрите ѝ многоцветни
стелят още лятна страст. ...
  287  12  27 
Сложи си денят короната от слънце
и целият потъна в светлина.
Облече есента във рокля позлатена,
закичи я с последните цветя.
С вълшебна пръчка облаци дъждовни вдигна, ...
  181 
В Предверието на бурята...
Слънцето на дъжд припича,
вятър облаци кълбѝ:
мълния в зиг – заг притича
миг преди да завали. ...
  60 
В нежността на вълните си най-утихнал!
Там най-нежните ласки си пожелал.
В зеленината на тревите си най-стихнал
и най-голямата утеха в тях си разпознал!
С морските настроения си най-привикнал! ...
  113 
В нощта, преди да дойде е́сента...
По о́рбитата Панвселенна
пак Слънцето се извъртя́
и нощ дойде призивно-е́сенна:
при мен...На моята Земя... ...
  249 
Днес денят беше изпъстрен!
От ранното утро
заблещукаха по родната стряха
трепет и вълнение...
Купчина от непредсказуеми чувства! ...
  106 
Разпиляна нежност събирам в шепи
и плисвам я там от брега.
Безумна сладост морето усети
и донесе ми прохлада начаса.
Докосва ме небето с тайна невинност, ...
  117 
Още се чува моето лятно щурче.
Нищо, че бавно настъпва есен.
Радва ни вечер с чудно гласче,
нека не свършва топлата песен.
Скоро ще закапят медни листа- ...
  253  15 
Предложения
: ??:??