3716 резултата
Юни е, прозорецът ни лъха летен полъх.
Върху лицата ни разхвърля нощна жега
на ситни пръски, сякаш е рисувал Полък.
Цигареният дим изпълва малкото пространство,
няма място от мен и теб, и лятото, и жегата, и него. ...
  132 
Сърдечните мотиви в мен пулсират
и тишината звънва в багри.
И всеки дъх е глътка сила.
И всеки миг отрича края.
Надеждата че бавно си отивам ...
  185  11  19 
Лятно утро. Яркопурпурна зора.
Тежки чувства завладели всяка мисъл.
Тръгвам пак към вечночистата гора –
там да диря мир, спокойствие и смисъл,
че сред хората надежда не откривам, ...
  122 
и в миг соклѐ сред
ведрото поле се
над света понесе
  77 
В памет на Николай Лилиев
От любов ранени
греят летни небеса.
Слънцето вдъхновено
шепне светли чудеса. ...
  134  15 
Навън е горещо, жега дойде
и мисля колело да покарам.
Засилвам педалите, качвам се, тръгвам
там далеч към безкрая...
Минавам безцелно на същото място, ...
  84 
Пее си песен прибоя
слуша я морския пясък-
мокър е цял от пороя
пак изсипал се с трясък.
А вълните пълни с жива, ...
  91 
> Да беше мор! Да беше чума...
>
> А то, градушка ни удари!
>
> П. К. Яворов ...
  154  19 
Юни е, лятото пристъпва крехко
с боси, недокоснати от слънцето крака,
косите нежно си разплита надалеко,
съблича пролетната си снага.
Протяга пръсти да докосне светлината, ...
  120 
Вечер...2
Огънят в камината загасва
и изстива бавно пепелта –
в нея със усмивка тъжно-ласкава
въгленче трепти, мъжди едва... ...
  52 
любовна логорея
на земята се изсипва
дъждът прониква в нея
след снощната тиха молитва
капката капва върху сухата пръст ...
  188 
живея в една котловина
на седмия етаж на едно общежитие
от прозореца виждам далеч планина
(над нея има облак)
и всяка вечер се случва странно събитие ...
  217 
Бавно слънцето залязва,
и докосва морския пейзаж,
от морето блясък се показва,
сякаш е един мираж!
Залез, като картина ...
  115 
Назад градът остана
и неговите пейзажи.
Гълъбите кълвящи
трохички по паважа.
Будката за вестници. ...
  132 
Разплакана си тръгваш, накъде ли?
Дъга в косите сплиташ, за из път
и мокър славей сипе звънки трели,
по клоните сълзите ти блестят.
Тревата се превива, натежала, ...
  295  15  16 
Колко е прекрасно сред природата
добра и съвършена, колко много топлина!
Колко щастие... да се докоснеш до една
неземна, макар и на земята красота!
Щом погледна езерата, виждам радостни сълзи. ...
  139 
Пътува бавно лятото.
По хълма
катери се лениво
с тишината.
Препъва се по синурите, ...
  76 
Тишината разстила се бавно,
и чирика за смисъл, добро...
И какво от това, че е хладно,
на ръба на живота? Ведно
ще отпием ли рими красиви ...
  104 
Прихлупва облаче света
и в бялото се гмурва птица.
Размахва вятърът крила
след слънцето – залязваща жълтица.
Пищи, високо в падащия здрач ...
  146 
Утро е!
Изгрев!
Писък на чайки!
Шепот на вълни!
Пясъчни камъчета! ...
  59 
След дъждове пречистен този свят
разтваря си зелените полета
и виждам птиците над тях кръжат,
и слънчеви лъчи в росата светят.
Изгрява сред тревите огнен мак, ...
  128 
В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...
  62 
Океанът...
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт
Безкрайност разлюляна!... И... Величие!... ...
  80 
Островът...2
Накрая укротиха се водите
на гневният до скоро Океан,
пред нас изкочи Остров от вълните,
а вятърът бе в палмите му там... ...
  53 
С тъмни краски натежа небето
толкова, че цял ден плака днеска.
Със мъката своя бе тъй заето,
че не забеляза светлинната магична фреска.
Не видя и на гълъбите влажната перушина, ...
  61 
Анабел...
Тревожна птица утрото събуди...
Повея вятър... Волност безпредѐл...
Едно момиче Слънцето учуди –
прекрасно като Пролет... Анабел... ...
  128 
Носталгична импресия...
Със първите листа,
които пожълтяха –
провеси Есента
зрял грозд от всяка стряха... ...
  94 
На своите светии ще прости
за златните молци, изтлели
в кандилния молитвен дим...
Владимир Набоков
В небето – светещи полиелеи... ...
  177 
Наметна аленочервен плащ принцът на полето,
майският вятър го надипли из безкрайната шир.
Черно-бяла птица се рееше в небето,
а далече на хълма водеше стадо пастир.
Във вените на принца бяла кръв течеше, ...
  62 
Когато има вълни морето се бори със себе си,
безпаметно тихо изпива последната глътка на обич.
Когато има вълни морето се бори със себе си
и няма по-празничен звън от красивите морски вълни...
И пита за странностите на птиците, ...
  88 
В тази нощ изпълнена със разкаяния,
в която с топъл дъх е и студът,
на стража пак при границата край браздата
граничните наряди зорко бдят.
Сънят прекъснат е. ...
  165 
Работен ден
Поглеждам към небето посивяло –
защо шеги си прави този май?
Аха и пак ще плисне! Заваляло,
след жарката неделя. Сякаш знае, ...
  145  17 
/откъс/
Тихо е. Дъжд вали над полята.
Къде си? Тръгна ли по стъпките ми,
отвеждащите до планината?
Докато още пресни са следите – намери ме. ...
  192 
Отпуснат, загледан в безкрая
на необятното синьо море -
тук въздухът сякаш ухае
на вълшебство и прелест по две!
Вълните разбиват се плавно - ...
  186 
Пред очите ми клóни зелени
се усукват и вият снага.
Страст разпалва листа променени,
вятър властно ги води с ръка.
Двата такта са дяволски ритъм, ...
  124 
Едно време в Пасифика...
Великата Безкрайност ме подема
и учи ме над нея да летя...
Избирам: да живея във летене
и мъжка безразсъдност за съдба!... ...
  66 
Беше топъл майски ден.
Слънцето целуна хоризонта.
Срещата между теб и мен...
Но защо е само топъл спомен,
който е в изтерзаната ми душа... ...
  182  28 
Косите си мокри разплете
и спусна ги, чак до земята,
дъждът. И уми си ръцете,
подмамил лъжливо Луната.
Защо го последва послушно? ...
  128 
За Морето – с любов...
(лирични миниатюри)
1.За Морето – с любов
Вълна не догонва вълната
в безкраен търкалящ се бяг – ...
  78 
На изгрева не слагайте синджир,
че светлото разбива катинари.
Дърветата - сватбари във шпалир -
са нашите вълшебници знахари.
Те с милиони пръстчета листа ...
  188  17 
Предложения
: ??:??