4 964 резултата
Стопли се бързо зимата дълбока,
слънцето изгони бялата епоха.
Птички литнаха във синьото небе,
за да стоплят с песен
много градове. ...
  633 
ТАНЦ ПОСЛЕДЕН
(Есенна картина)
Златото на лятото събрала,
идва горда есента,
шепнат разноцветни листи ...
  612 
Когато дърветата губят свойте пожълтели листа,
те плачат, страдат, срамуват се от тяхната голота.
Желаят да потънат в дълбините на земята,
така че никой да не види болката и скръбта,
скрита дълбоко в техните стъбла. ...
  507 
Живописно луната отразяваше
мислите в един затворен кръг.
През черното небе пак се подаваше,
порязано от живия ù сърп.
И да тъгувам вече сляпо е, ...
  644 
Пролетта
Тя изгря под облаци в небето -
лъч надежда в златния триптих.
С дъх на лято, слънце във сърцето,
изтръгна мрака в светлия си стих. ...
  461 
Дните се отронват педантично –
като капки от дъжда
застигат се.
По прозореца пред мен се стичат
монотонни ...
  455 
Есента дърветата прошари,
в чудни краски оцвети.
Топлина в мен запали,
върна ми отнетите мечти.
Привечер топла и красива, ...
  744 
Есенен поет
Навън вали. Дъждовни капки падат.
Ще кажеш просто: „ Мокро е сега.”
Но не е просто мокър днес площадът,
според поета друг е днес света. ...
  676 
  358 
Есенен полъх
Задуха Вятър през полята,
залюля за миг дори Земята
и през разперените Клони
Eсента листата си отрони. ...
  459 
Летни облаци
Памучно бели облаци
надскачат планината.
Те идват чак
от южното море... ...
  305 
Град. Следобед. Горещо е. Хората бързат:
сякаш жито вали от чувала развързан
на безлюдния в нощите дневен капан.
Силна с другите, слаба - когато ги няма,
на площада, подобна на клечица слама, ...
  862  17 
Приспано слънце,
далечен птичи полет,
стаена в спомените топлина.
И там, сред миговете цветни,
в изтлялата от лятото мечта, ...
  1036  36 
По стъпките на лятото
Пясъчни целувки тихо стенат
в сини бездни - маски от сатен.
На онзи бряг в мечтаната постеля
гръмовните вълни отекват в плен. ...
  507 
СОФИЙСКИТЕ КЕСТЕНИ
Полека се стопява съботният октомврийски ден
след кратко слънце, грейнало за час, за два...
Подухва хладен вятър, зашумоляват
есенно оранжевите дървеса. ...
  697 
Сред есенната пустота на двора,
в листата, под стрехата крива
аз виждам как присвито от умора
последното ми детство си отива.
Държа в ръцете си купчинка спомени, ...
  580 
Весела диниада
Със слънчев пламък напоена
грее в близкия листак.
Диня сочна и червена
усмивки с трепет сбира пак. ...
  466 
Тесни ù бяха пътеките,
ледени - бледите изгреви.
Шареното съблече полека -
беше ù мокра ризата,
с нежни дантели обточена, ...
  728 
Запуши коминът цигара без филтър,
(игривият вятър си дръпна - аванта),
с немирната есен, току се разминал,
на зимата млада завърта главата...
С костюма модерен – на облаци сиви, ...
  811  28 
Хризантеми чудни, нежни,
като мънички слънца -
пъстроцветни, белоснежни,
кичат градове, селца!
Във градините, самички - ...
  393 
(триптих)
Пред зимните бури Балканът почива
под бистрия въздух с одежда красива...
Октомври запалил огньове в недрата –
оранжево-жълта пламти планината. ...
  602 
Навън е мрачно, мокро, кално;
градът застинал е във сиво.
Листата на дърветата - окапали,
а пък небето облаци покриват.
Вървя и чувам Аз единствено ...
  474 
Ах, есенни утрини чудни!
Не трепва ни лист, нито цвят...
Подобно сълзи изумрудени
сребристите капки блестят!
Из въздуха леко се носи, ...
  574 
Дъждовна песен
Последни светлини. И гасне тротоарът.
Отнякъде дочува се джазова мелодия.
Затварят кафенетата. И вятърът повява.
Небето посивява, започва да вали. ...
  655 
Уморени лица
морско селце
стар самотен бряг
непулсиращо сърце
И кеят днес е пуст ...
  535 
ЛУННА НОЩ КРАЙ МОРЕТО
Слънцето уморено заспива
в пазвата ласкава на морето.
Със завивка алена се завива
и здрач морав забулва небето. ...
  521 
С молба
Утринна свежест, бледи мъгли,
лекият бриз си играе с косите.
Златната Есен събира Мечти
за вечен спомен в торбите. ...
  435 
НОКТЮРНО
Зад хълма
над града се свлича слънцето
с разкървавено чело
и облаците се прощават с него ...
  474 
Диамантени сълзи
Нощното небе разлива своя син разкош...
Колко нежна и прекрасна пълнолунна нощ!
Блеснали сияния от тихата река
спомени навяват, шепнат думи на брега... ...
  485 
На този плаж, така безлюден,
докоснат от Божествена ръка,
сме само двамата, море,
дори не чуствам самота...
Но всъщност ти ме приласка, ...
  609 
ЕСЕН - 6
1.
Листата падат –
умиращи сърца,
докоснати от любовта на есента. ...
  631 
Плаче тополата с жълти листа -
златни, малки парици,
посипват есенна тиха тъга -
нанизи птичи по жиците.
Рони сълзи и капчукът навън, ...
  532 
Не се ли изваля, проклето време?
То вярно, че земята беше суха,
но вече три дни, дявол да го вземе,
не се ли наваля, не се надуха?!
Китайските обувки се пробиха, ...
  1715  22 
НАВСЯКЪДЕ Е ЕСЕН
Заесеняват дните, окъсяват
и сенките се удължават.
Асмите пожълтяха и осите настървено
надупчват медения кехлибарен сън на гроздето. ...
  429 
Стоях на самотната скала,
някъде накрай морето,
а под нея бушуваше вода,
вълните се разбиваха и ето:
ти стоеше там със мен ...
  606 
Надежда
Падат листата. Летят и умират.
Тръгнал е влакът. Забавя и спира.
Пляскат ятата. На юг се прибират.
Скърца вратата. ...
  659 
Лъжите
Пак съм тук, погребах ли мечтите —
блянове стихийни, невъзможни?
Стенат ли в безумие очите,
под истините мразени и сложни. ...
  446 
Подрежда си нюансите дъгата,
кокетно ги извива в небосвода,
наднича закачливо през листата
и ми дарява приказна природа.
Постила ми пътека през росата, ...
  1001  13 
Навън е есен! Вятърът раздухва
окапали, посърнали листа.
Небето от сълзите си подпухва
и капят те по сивата земя.
Стоманен хлад се спуска над полето, ...
  772 
Ти помниш ли ония чудни дни в градчето,
закътано на юг от Стара планина,
с оная ведрина приятна, откъдето
се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...
Потеглихме нагоре в утро засияло, ...
  378 
Предложения
: ??:??