19 912 резултата
Старец и старица, мили,
тя с прическа, той брадат,
в длани сбръчкани са скрили
чудото на този свят.
Той не чува от година, ...
  118  10 
Откраднати мигове
Откраднах си миг от живота,
да бъда щастлив и аз понякога.
Моят живот е една голяма борба,
с трудности и хора се боря всякога! ...
  115 
И бълва телевизорът отрано,
реклами, новини – изобщо – смет.
Морето ще ни бъде до коляно,
светът е сам със себе си зает.
Дали пък лековерна е и луда ...
  240 
Страхувам се да те изгубя
от самотата се страхувам...
не бих могъл пак да се влюбя
и чужди ласки да бленувам.
От страх душата ми трепери, ...
  110 
Несподелената любов боли жестоко
но повече боли непреживяната
Живееш питащ се какво за Бога
би било ако ли бе реалност
Да всяка среща и раздяла случва се ...
  104 
Забързано минутите изтичат,
а дните ни се струват векове.
Довчера бях момичето-кокиче,
а днес съм есен – с хлад и ветрове.
А днес съм яростна, непримирима ...
  142 
Хора с маски
В този измислен свят към лошо променен,
препълнен с хора с маски, криейки лицата.
Трудно би открил човек с душа, неосквернен,
ще го познаеш ти не по думите му а по делата. ...
  102 
Има ли някой, да напише
за света няколко думи?
Да ги прати на Всевишния,
да спре тези зулуми.
На Живота Той да се скара, ...
  179  12 
Отново мрак изгря в нощта –
самотна, черна и унила,
в лед сковала нечия душа,
студени пръсти във сърце ѝ впила!
Надежда крехка тлее в черен дим. ...
  394 
От лудостта не се оплаквам,
че само с нея оцелявам.
Така де, все добро очаквам,
и при това... наистина го вярвам...
А иначе, е ясно, но не бих ...
  188  16 
Пак ще празнуваш Рождество Христово,
елхи, витрини празнично блестят,
а всъщност милостиня, нищо ново
и: "Хо-хо-хо!" – от старец белобрад.
А някъде въздушните сирени, ...
  406  12 
Любовта е тук, витае в небесата
тук е както въздуха, който дишам.
Любовта е тук, обгърнала земята
тук е в жилката на всяко цвете.
Тук е в сутринта, която изгрява, ...
  229 
Чуваш ли? Зова те!
.
.
На колене отново в късна вечер,
към теб протегнал немощни ръце, ...
  164 
Във времена на бурни страсти и мечти
отново впива пръсти хамлетовата тревога
и отразява
⢀⣀⣀⣠⣴⣾⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣷⣦⣄⣀⣀⡀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀
⢸⣿⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀ ...
  282 
Бягам,
бягам в мислите си,
и в сънищата си понякога,
от този свят мечтая някога да отлетя.
Бягам и от сивото на ежедневието, ...
  142 
Сърцето ми - неръкотворна книга,
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда ...
  153 
Неволно ли се свиква със тъгата,
нарочно се запитвах всеки път,
щом хлопнеше след мен вратата,
прекрачила душата - мойта плът...
Започвах истерично да мълча, ...
  140 
Сълзата
Защо е топла тази сълза,
която се стича по твоето лице?
Защото идва тя направи от душа,
изгаря ти лицето и боли твоето сърце. ...
  117 
Надеждата е тревожен знак, означава безсилие,
Бъдещото разочарование като насилие,
Надежда е лъжкиня, чиято истинност
Не подлежи на съмнение,.
Надежда обещава лесно бъдеще ...
  969  10 
Не се научих да си трая,
а пък и няма закога.
Не търся кратък път към рая,
между копита и рога,
вървя. А пътят криволичещ, ...
  246 
Аз знам, че бих могла да бъда друга:
по- искрена, по- щедра, по- разбрана.
Да не размахвам свитите юмруци
пред нечия стресираща възбрана.
Аз знам, че бих могла да бъда другаде: ...
  241  11 
Отчаяно опитвах да се върна
със гузната си памет в мойто детство,
мечтите си, когато в полет сбъдвах
и трудното бе повече от лесно.
Защо ли? Аз не вярвам в мъдростта. ...
  136 
В мраз и болка душа тъгува,
слънцето залязва, иде нощ!
Дух във вечността ще отпътува,
ще изчезне бавно сетна мощ!
Дете, за теб си мисля аз, ...
  294 
ИЗГУБЕНИЯТ ВЕК
След всяка буря да възкръсвам
понякога е много трудно.
Едва-едва стоя на пръсти
и има риск да се катурна – ...
  286  11 
Беше време, когато живеехме
без да бройм часовете, дните , годините
Беше време, когато
дните, сезоните и годините
ни се струваха дълги! ...
  134 
Оказа се, че в крайна сметка,
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...
  136 
И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...
  277 
Напук, че имам повод за депресия
реших и й показах среден пръст!
Полях си раните със шантава поезия
и ритнах я по кльощавия гъз...
Изпратих я в посока Майна ...
  173 
Войнѝ безспирни, а Земята пъшка,
и въздухът, и той с изтекъл срок,
помислил е навярно в сън дълбок
човечецът, по-дребен и от въшка,
че по-велик е днес от своя Бог. ...
  188 
Когато вечността на твоя праг похлопа
и разбереш, че дните ти са преброени,
преминал по трасето на живота
ще се изправиш пред съда на времето.
Какво направи ти? - ще те попитат. ...
  166 
По пижама при мен се промъква денят
и отмята завивката леко.
— Вън снежинки, ми казва валят, ли валят,
отмести се, да легна, човеко!
Пак добре, че съзрял е човешкото в мен, ...
  131 
Само Господ може да ме съди
и само Той знае за моментите ми трудни
когато и да погледна нагоре към небето
Го усещам не с мозъка, а със сърцето.
А тук долу нищо ново, не мога да опиша ...
  172 
На сто процента нищо не е ясно,
на сто процента нищо не върви.
Пространството накрая става тясно
и губим се сред пясък и треви.
На сто процента нищо не е вярно, ...
  154 
Спаси ме от страха в мен,
не искам отново да се губя...
Страх ме е да не попадна в плен,
след като в теб се влюбя...
Спаси ме от съмнението, ...
  132 
Аз съм Мишато супер герой
имам хиляди идеи безброй.
Слагам маската на Трикси
мога да помогна на всички.
Ще занеса в градината на всички деца ...
  343  10 
Сребристи и млечни, безплътни мъгли
се стелят в далечни и близки земи,
обвиват земята в напразен копнеж,
сестри на снега и елмазния скреж.
Безшумно прокрадват се в мойта душа, ...
  148 
В ефира на памуковите облаци
цветът е златно-розов, фин и млечен,
обаче под небето дишат бродници,
чиито глад пословично е вечен.
И нейде помежду им зрее въздух, ...
  282  11 
Видях среднощ Яворовата "Градушка"!
Витаеха във зноя онемелите слова.
Дойде нечакана в очакване тревога ‐
разкъса тя небе, стрехи и гнезда!
Душата ми зажали, но бих ли могъл ...
  246 
... надежда всяка тука оставете.
Данте Алигери
, , , , , Дали в дълбоката си същност
| | | надеждата е пътят към провал
| \/ | \_|_/ и уловка хитра е на дявола ...
  347  13 
Из дебрите на моя мрак
се случва нещо.
Дали това пък не е знак,
че той проглежда.
А може би от мислите, ...
  137 
Предложения
: ??:??