15709 резултата
Идва свежест със зората,
светлина и нов живот,
от горите до полята
се разлиства благослов!
Всички тайни отшумяват ...
  38 
Пътища, много, а своя, не знам -
Няма табели, посока, упътване...
Има единствено вчера, днес, там,
а краят... белязан е с снимки по стълбове...
Всичко напред е покрито със хиксове, ...
  228  24 
Перце по перце -
бих раздала крилата си
на всяко дете,
за да стигне мечтаното!
Сълза след сълза - ...
  67 
За тебе можех да напиша,
най-влюбените мои стихове.
Харесваше ми да не дишам,
от твоя дъх да взимам приживе...
Но ти умря. Във мен те няма повече. ...
  83 
"Всичко мога чрез Иисуса Христа,
който ме укрепва" - (Филипяни 4:13)
* * *
В безсънните нощи говоря с звездите.
И нашите две – потърсих при тях. ...
  144  14 
Кално е и от небето
стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст
иска от мен да узнае ...
  297  13  23 
Награда ли е съвестта ни чиста?
Престорени са всичките лъжи
изричани в устата на подлеца,
той вечно дебне в тихите гори,
да хване някоя наивна жертва. ...
  47 
Само стих
Аз зная, ти ще си останеш стих,
откраднат от вселенското безумие.
Навярно в тебе себе си открих
и тръгнах по изстраданите друми. ...
  267  14  34 
На ръба
Автор – Величка Николова – Литатру
Тази сутрин мъгла
е ранила,
недоспала е, ...
  59 
Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.
Нагоре гледах, смръщено небе. ...
  265  13  23 
Театър. С много, много маски
Насилие, облечено в ласки
Не искам да съм главният герой
Не искам ролите безброй.
Аз стоя в публиката, пляскам ...
  133  13 
Мастилото бавно се разтича.
Петната времето ще заличи.
Но тихо в себе си се скитам,
а искам удари от бяс да зазвучат.
Там какво ли ще открия? ...
  72 
Аз няма как да се смирявам повече!
Каквото взехте ми - преяждайте!
За туй що давам, глад пословичен.
Дано приседне Ви да си угаждате...
До днес - От мен да мине! И минаваше. ...
  116 
Когато приказките се повтарят...
Сигурно е вълшебство,
да се се повтарят
и ме връщат пак в Детството –
всички приказки стари!... ...
  43 
На любовта порязали крилете -
Отворили голяма пещера
Един обичал някога и двете
Но после се разминал с любовта ...
На слънцето му дожаляло ...
  63 
Отекваш в мислите ми като ехо.
По костите ми гъгнат ноти.
Очите ми - все търсят надалеко
следи от нощни оцелоти.
Кънтиш - аз слушам, оглушавам. ...
  54 
Тихо изсипва се звездният прах
свети в косите от лунната ласка,
вещае вълшебство, шеметен танц,
обход под небето с жива каляска.
Ти си застанал изправен и млад, ...
  47 
Всички спят –
ставам и ходя по перваза.
Другите смеят се –
в ъгъла тъжа.
Ръбът е моят връх! ...
  53 
Красиви рими,
в тежки думи
и нежна мъка
помежду ни.
Красив копнеж ...
  42 
Назад във времето
На заника в рубиненото зарево
изтлява бавно този ден усилен.
На същността гореща тържество –
пристъпяш ти отново тук безсилен… ...
  100  14 
Капчукът на ноември ме събуди.
Дъжда изгонил е онази суша,
и циганското лято ще се чуди,
защо комините започнаха да пушат...
Мъглите ще се спускат над града ...
  105 
ПОСЕСТРИМА НА БОЛКАТА
Все още ли сънувам върхове
и търся смисъла да ги катеря?
По стъпките ми бурята снове
и я сподиря вълчата потеря. ...
  154  10 
Вкопчени в болката и тъгата
по тротоара тълпи от хора,
приведени от самотата,
крачат в посока дома
да приютят вечерта. ...
  81  12 
/На Валерия Тодорова/
Душа, която може да се смее,
тя няма да умре, защото знае,
че всичко в този свят, дори Смъртта е
житейско недоразумение.
  93 
Прашно е, неподредено,
някаква сбирщина страшна.
Вирус върлува из мене,
всяка надеждица плаши.
Лейка пробита с чучурче ...
  246  19 
Черен гарван-
(Самотата)
на рамото ми кацна.
Страхувам се…
Отрова вените ми поразява- ...
  88 
От сенилните очи на Отчаянието
капят кървави балади самота.
Разпада се като къртичина и зданието,
което бе дворец на Любовта,
а е сега единствено тресавище, ...
  156  17 
Ефирни, сякаш са перца,
накъсани на много дребно,
парченца снимки и лица
летят край мене – непотребни.
Кого ли го е домързяло ...
  100 
Грешници... 2
Във Времена през Древността обходени
в легендите безумно се твърди,
че о́ще:
от Цивилизацията не споходени ...
  45 
Старицата
Навярно много смела ти си бѝла.
Но виждам побелялата коса –
жестокостта на дните ти те смила
и сякаш ще пропаднеш начаса ...
  129  17 
Да си запълня самотата с теб, море?
С пера на гларус закъснял, над мен прелитащ...
Поне е сигурно - ще бъде по-добре
от забавленията блудкави на флирта.
Да си запълня самотата с теб, любов? ...
  295  11  17 
Изгубих се в отъпканите пътища,
не виждам светлина в тунелите,
а времето умира непокътнато
по сбръчкания образ на химерите.
Нима съм се родила сляпа ...
  235 
Като буйна река, като знак за завръщане,
идва днес есента в сиво - тъжен рефрен.
Самотата през сълзи малко трудно преглъщаме,
в посребрения залез на живота студен.
Сред море от листа се сбогуваме с лятото. ...
  142 
Абсурдът е цар.
Абсурдът свободно живее.
Тишината е дар.
Тишината тънко се лее.
Времето ми бяга. ...
  43 
  117 
С плач поели глътка въздух,
Живота – дар безценен,
не ценим!
Търсим щастие,
градим мечти. ...
  63 
Бутилка
стъклена
с оръфан етикет.
Изпили са
душата ѝ. ...
  82 
Бързам, бързам да пиша!
Късам, трия, крещя!
Рибите стенат и дишат...
Кой ли ги чува сега?!
Стена, плача и дишам, ...
  29 
Не угасва
> „Я вас любил: любовь ещё, быть может,
> В душе моей угасла не совсем…”
>
> А.С. Пушкин ...
  167  21 
За Живота...
(равносметка)
Поетите обичат да флиртуват,
че най-добър бил нероденият им стих,
но аз, ...
  61 
Предложения