19 930 резултата
Ей, що саги преживях!
Даже и в казарма бях...
Животът-хубав, но и лош,
изкарах в бедност и разкош.
Имах срещи с чукундури, ...
  373 
Брули вятърът, клони кърши, умират листа.
Безпощадно руши, а в душата вали ли, вали.
И какво от това, ще утихнат гневът и страстта,
изпитания пращат се само на силни жени.
Оголели полята потъват в сиви мъгли. ...
  196 
Казват – имало рай и го пише в свещените книги,
там си волен и млад, няма болка ни мъка, ни грях.
Казват – ангели има, приятелю мой, намери ги,
помоли се за мене, защото си бял, като тях.
Ти бе верен и предан, до мен неотлъчно вървеше, ...
  205  12 
Ритниците отзад ги помня всички.
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак, ...
  356  18 
Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...
  162 
Безмълвната раздяла най-горчи.
Оставя рана що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае, като свредел. ...
  378  23 
Кое ще бъде първото на ума ти да си запалиш ти цигара
без вода в Студентски град - кажи ми как се взима топъл душ, по долу в коментара
и няма tabs да свириш на китара
lazy е само началото, бъдещата пара(дим*) и съответното на пара(кинти)
без ударEния човечеството заминава си ...
  166 
Ако можех, щях да живея,
в свят различен, красив,
свят във който да сея
идеите, които правят ме жив!
В него любовта ще е мярка ...
  137 
ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Това, че другият е лъгал,
душата не обезценява.
Вървя към следващия ъгъл –
там някой чака ме отдавна. ...
  177  12 
Ухае на мекици утринта
и споменът детето в мене буди.
От прага мама маха със ръка
и пърхат в погледа ѝ пеперуди.
А дворът е напълно запустял… ...
  224  13 
Сред толкова звезди красиви
аз търся своята звезда.
Тръба далечна нейде свири,
шуми зад мен неспящ града.
Но в миг след уличките криви -- ...
  122 
Такава съм си аз, с идеи и идеали,
понякога старомодна и затворена.
Спомените в мен са, имам и мечти,
понякога съм свободна и отворена.
Понякога романтична и безгрижна. ...
  224 
Така добре ми беше, свикнах някак си,
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане, ...
  148 
Разгорещени спорове, нападки лични,
и всеки образ на икона си гради.
С добро говори в... думите цинични...
И истини изгражда... от лъжи...
Когато вече доводи не стигат ...
  321  16 
Есенно време-време за свалки
с гаджета дърти, с гаджета малки.
Всеки напада, как го разбира-
със лимонада или пък с бира.
Аз, понеже съм си дъртак ...
  272 
Красива жена на години петдесет,
не, просто на две по двадесет и пет.
Върви грациозно с лятна рокля на цветя,
с високи токчета и със стройна снага.
Усмихната, погледите са за нея всичките, ...
  291 
В земята още е пръстта,
и чака своите лопати.
Дъските пазят ли плътта
от неизбежен кръговрат?
Не ща да чувам за прераждане. ...
  146 
Дали от тиха радост и надежда,
(нали и моя милост вече старее),
лиричната пътека в мен живее,
за да поеме във време прежно!
Изсвири няколко сигнала влакът ...
  264  34 
САМОТНИ ДВОРЧЕТА ПРЕД ЗИМАТА
Аз много думи не изрекох,
в неверни мисли се препънах.
Познавам глухите пътеки –
превзети от татул и тръни. ...
  362 
РАЗЧУПВАНЕ НА СТАНДАРТА
Купонът свърши, наиграх се,
не ми е повече до смях.
Слава, злато или щастие –
да трупам даже не успях? ...
  185 
Плъх огризва котешко ребро
мислейки, как ролите се сменят -
Тя в живота му бе демонично зло,
като мишка бягаше от нея,
а и колко негов славен род ...
  166  10 
Не ти ли писна цял живот, кажи?
С лъжичка даваш, а отнемаш с шепи.
Нервираш се – не вярвам на лъжи,
макар да са очите полуслепи.
Каквото заобичах ми го взе, ...
  143 
Две рози
Две красиви мили момичета,
греят усмивките на техните лица.
Две сестри, на пролетта кокичета,
две красиви рози на майката земя! ...
  128 
Всеки има своето море,
със спомени от радости и болки.
Всеки при него ще се спре.
Пред вълните не важат нито маски, нито стойки!...
Пред морето си прозрачен, незначим, ...
  303 
Не се погребва жито. То се сее
невидимо, в мълчание и с песен.
В земята дълго спи, а после зрее
и дава хляб, с божествен дух замесен.
В пръстта отива всичко там е краят, ...
  214  11 
Сред болка и сред самота
навеки мрак ще ме обвие,
ще се спусне над мен нощта,
тревогата си душа не крие!
Ах, надявам се да има рай, ...
  305 
НА 60
Нявга Бог е решил есенес пелени да ми стелне –
с укротени треви, с прегорели под слънцето храсти
и дъждът да умие очите ми рано в неделя,
щом първица проплача и в залеза мълком порасна. ...
  248  10  28 
Гневът съвсем не ми помага.
И не съзнава, че е тъп
простакът. Има ли тояга,
той винаги напада в гръб.
Смирение се препоръчва ...
  229  10 
Уж крехък си, човеко, шепа плява,
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,
омразата ти от любов прелива, ...
  162 
Окуцяват надеждите, заедно с мен остаряват
и не чаткат с копитата в дните ми луди мечти.
Пак забързани изгреви златни къдрици развяват,
но е тънък градежът на новото, свършил почти
Залюлял ме е скутът на спомен – в душата отронен – ...
  332  26 
Изгърбил се е този свят от грехове,
но още трупа, все не му достигат.
Хранилка е за гладни бесове,
които ресторант във нас намират.
Трапезата е пищна, доста кървава, ...
  382  24 
Трудни времена ни чакат,
дни на болка, страх и гняв!
Катаклизми и зарази ще ни стряскат,
ще искат още да се разделим!
И почнали са ни от рано - ...
  121 
В съвремието трудно,
човекът живее затворен,
във страх!
От себе си отровен,
плаща с кръвта си всеки залък хляб! ...
  105 
Всеки миг е подарен.
Нима не го усещаш?
Подарък е и всеки ден.
Изпращаш го и го посрещаш.
Забравяш времето, но то върви, ...
  232 
Тя, песента народна, излиза от душа,
от душата на българина и е с ритъма,
за любов и мъка, песен с усмивка и тъга,
той я пее на маса вечер у дома с рода.
А най обича той песента за войводата, ...
  233 
От твоя
по-голем е моя!
Ечи, ечи, ечи,
нали,
все този аргумент, ...
  99 
(На тези преди мен)
Родих се преди доста години,
оттогава смело по земята вървя.
Всеки ден сякаш стъпвам по мини,
падам и ставам, но готов да летя! ...
  77 
ОБЪРНАХ СЕ, А ПЪТЯТ ИЗТЪНЯЛ...
Сред сивия поток от кални мисли
понякога се взирам все назад –
с надеждата, че мога да изчистя
деня от фалш и глупав маскарад, ...
  172 
Отлита лято синеоко,
пристъпва плахо есента.
Въздиша утрото дълбоко,
постлано с бисерна роса.
Златисти губери се стелят, ...
  247 
По паважа ми стъпват краката
на любимия родния град.
Когато студен е и когато гори
аз все боса по него вървя.
Есен и зима, пролет и лято ...
  204 
Предложения
: ??:??