19 909 резултата
Наздравица
В тънкостенни бокали, приятелю стари,
аромат от снагата на вино налей.
Закрепете с приятел и звън на китари,
загърнете със длани на ласкав жокей. ...
  526 
Залитнах и паднах. Протегнах ръка.
Не виждах до мене приятел.
Стоях във калта и чувах смеха
на ума ми - безверен предател.
Сърцето ми в плаха надежда се скри, ...
  521 
Дори да имам
на гърба си
сто лета и зими,
да съм изтъркал вече
прага на света, ...
  395 
Обуздана мъка
Отново бури кръстят небосвода,
светкавици прицелват се към мен,
отново ме предават близки хора,
душата ми е рана, а духът сломен. ...
  369 
Може би, защото бе Поета,
искаше да вярва, че блести,
може да говори с ветровете,
също да отключва и души?
Сплиташе умелите си рими, ...
  1119 
Светлина в Душата!
Живота ни е тъй устроен -
да търсимe, да вярваме във Любовта!
И всеки миг за нас да е достоен -
застанали пред огледалото на Съвестта! ...
  587 
Космически докоснато съзнание
оплита чувства, мисли, страхове,
оплита болка, звук, страдание,
душа на демон и дете.
Пулсират кървави тоналности, ...
  418 
Докато е пълнолуние,
искам да посадя живо дърво
до гробищата,
за да пази мъртвите.
Докато е пълнолуние, ...
  818 
Суха нощ и горчива миризма,
полъх нежен и усещам, че съм жив.
Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,
сив е той и нетърпелив.
Водата виното поглълна; ...
  593 
Днес под мойта непревзета стряха
и под керемидени усои,
уморени ветровете спряха
и си свиха тук гнездата свои.
Тук от днес - след дългите разходки, ...
  382 
Семейството за всички ни е свято.
Навярно Господ тъй е наредил...
Навсякъде така е по земята.
В това гнездо човекът се е свил!
И както казват всички англичани, ...
  16295 
НИКУЛДЕН
Вечно броди през морета
в необятни диви ширини,
взима силните момчета
за другари свои по съдби! ...
  513 
Почувствах, че перо от птица
в сърце ми странно се заби.
И сякаш ток по тънка жица
душата мигом ми зави.
Дали защото не политнах ...
  470 
Не ми показвай среден пръст, Съдба!
Такива жестове на теб не ти отиват.
Изглеждаш свястна и начетена жена,
не се опитвай да ме провокираш.
Предлагам да се срещнем двете с теб, ...
  995 
Завръщане
В час кошмарен и лих
се завръщам окаяна.
Днес неистово тих
ме прегръща Балкана ми. ...
  678  10 
Тя има четири лица.
Едно за западния шанс,
за огнените клади,
проблясващи в нощта.
Едно за източния глас: ...
  677 
Любов ли търсим,
или пък секс?
Или пък тръпката позната,
благодарение на която
омекват ни краката? ...
  571 
Открадна сърцето незабелязано
и го превърна в покорен роб,
върху него все едно е врязано –
само теб да обича до гроб.
Внимателна е любовта отдадена, ...
  532 
В листата се ровя - претърсвам ги,
от кал са ми черни ръцете,
изсъхнали с нокти начупени,
душата - увяхнало цвете.
Изгубих се, себе си диря - ...
  423 
Сега съм друг, не съм тъй лекомислен.
Изгубеното си до днеска най ценя.
Сега постъпките си просто преосмислям...
Не мога днешното със вчера да сменя!
Мечтите ми тогава бяха други, ...
  358 
Все ментета в света покрай мен
гордо пъчат гърди и се кискат.
И години наред - ден след ден,
със фалшиви надежди привиквам...
По фалшиви пътеки вървя, ...
  1284  43 
Ще съм отново аз поет
във следващия мой живот.
И с стиховете си зает,
ще лея поетична пот.
Ще пиша песните си аз ...
  497 
Изхвърлих греховете си във огън,
изплаках мъката си пред вода -
вода, която огъня разпали
и прати пламък, който ме пожали!
Във пясък - своята изповед написах, ...
  352 
С лукавия се срещнахме пак
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела” ...
  743 
Но дали сме образ недовършен?
В Сън дълбок ли ний Живеем?
В сън или реалност в Мисълта?
Всеки търси нещо и копнее,
всеки сам кове си своята съдба! ...
  351 
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам.
Затварям подутите от удари очи ...
  490 
Седни за малко. Поплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...
  390 
Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха, ...
  418 
Ще съм твоята Рана,
и тъй сладкият Миг,
в който тихо Словата,
преминават във Стих!
Ти ще стигаш Небето, ...
  1180 
Вися от земята надолу с главата.
Под мене, далече, се вижда луната.
Дали ще успея да падна на нея?
Едва ли.
Здраво лепнат краката ...
  589 
като стрела
префучавам
ЕДИНСТВЕН МОЙ,
през теб,
без секунда престой, ...
  999 
Когато просякът в студа ти се усмихне,
осъзнаваш колко си богат за миг,
щом бездомният със нищото щастлив е,
ти и сит и подслонен си принц честит.
Забравил на живота простотата, ...
  435 
Животът е едно прозрение!...
Всемирът в хаоса трепти.
Кипи морето от вълнение,
от трепети преливаш ти.
Летят невидими фотони, ...
  499 
Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена. ...
  415 
Лъжа и Истина във "брачно ложе".
За пари в любов се вричат.
Къде си, всемогъщи Боже?
Живота ни на ад обричат.
Къде е? Твоето правосъдие. ...
  876 
Сиво-виолетов аромат на здрача.
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи, ...
  379 
... И съзерцавам лятната дъга.
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...
  380 
Когато светът се срутва,
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко -
да дам опора и любов,
да дам вяра и надежда ...
  571 
След шестдесет и няколко години
ме питаш ти какво е любовта:
„Анатема” - ще възразят мнозина -
„Това е лудостта на младостта”!
Тя, че е лудост, лудост е навярно, ...
  907  14 
На кой ли времето му стига,
дори и дълго да е тук.
Животът често ни намига,
но често удря и със чук!
За жалост малко ни се дава... ...
  429 
Предложения
: ??:??