19 930 резултата
ГРАДИНАТА НА МОЯТА ДУША
В градината на моята душа
цветята пролетни слана попари.
Градината на моята душа
зелена бе, но гръм разсече ...
  734 
ИГРАТА
Рогатият сумти. Лениво
пронизва с поглед мътносин.
В библейски лист тютюн навива,
изпуска облачета дим. ...
  853  20 
И тръгна си поетът...
И тръгна си поетът
сред вяло безразличие.
Разчупил в миг силуета
на своето обичане. ...
  469 
М Ъ Л Ч А Н И Е
Когато застанеш пред белия лист
и нещо решиш да напишеш,
листът на ума ти е толкова чист,
че идва ти чак да въздишаш. ...
  954 
ПЪТЕКА ОТ МЪЛНИИ
Адреси, квартири...
Поредният дом.
Съдбата ми - кърпена.
В черни чували. ...
  596  18 
Спомени
Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам миналите дни...
Прегръщам спомените само....
О, как ми липсват тези дни! ...
  449 
Самотата
Самотата е безропотно студена
като вселена от безумни ветрове.
Устните прошепват светъл поздрав,
но мълчание усмивката краде. ...
  401 
Каквото сееш, туй и ще пожънеш!
Засявах радост, песни и любов!
Жадувах щастие съдбата да ми върне:
очаквах жътвата, за нея бях готов!
Но неведнъж вървях срещу съдбата, ...
  508 
Да искаш много не е грях,
да искаш много от доброто,
да искаш много сили против страх,
кураж да искаш много против злото,
да искаш много светлина, ...
  1029  13 
„Листопад“
по Решат Нури Гюнтекин
Болезнено реална -
в плен на онзи миг.
Сълзи несподелени... ...
  429 
Пред нищо няма да се спра
и ще намеря път към тебе.
Та между нас това не е игра -
завистниците да треперят.
Не им харесва живото ни слово, ...
  1096 
За моята Муза
Напрягам се, насочвам сили,
опитвам стихове да пиша,
а Музата ми пак се хили
и сочи ме, стаена в ниша. ...
  460 
Безкрайност
Смирено заставам с очи към морето.
Смирено вълните в нозете ми спират.
Сребърни миди в ръцете ми светят
и в дланите мои безкраят събират. ...
  741 
Какво е бъдещето?
Аз не зная..
Какво ли ще ме сполети?
Защо ли трябва да се тревожа за нещо
или за преди? ...
  611 
Душата ми е овдовяла...
Крещи в агония предсмъртна
без глас, раздирана отвътре,
уверено към дъното потъва...
Душата ми е овдовяла... ...
  704  22 
Рисува фигури камшикът на умората
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието, ...
  630  16 
Никой роди се, никой остана.
Беше съсипан с тежката рана.
Жалък, безсилен - бавно кървеше.
Малък, невидим - много болеше.
Тръгнал човекът път да открие, ...
  538 
Аз и моят стих
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина. ...
  409 
Отвори се, сърце неразбрано,
тази твоя мечта - неумора
да туптиш във крилете на птиче -
е катреч срещу истини голи...
Отвори се, сърце, и отвътре ...
  903  26 
Те живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, когато решат.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
  1550  18 
Онзи свят, който е тук.
(вдъхновено и посветено на Макс Коен)
за ада говореха
било неуютно
горещо и някак дори задушно ...
  566 
Откакто аз се помня,
години дълги вече
играем със живота, на
"Не се сърди, човече!"
Щом малко понапредна, ...
  450 
Сол
... ако и солта обезсолее...
С есенни рими, изпечени в сол,
узрява стихът ми – объркан и гол.
В равни затишия, лепкав въпрос ...
  419 
На българоубийците и лицемерите
Моля ви, не ме търсете -
там, където ще ме няма!...
Нито сълзи, нито цвете
може да събудят камъка... ...
  694  13 
***
Нощ, звезда, жена -
торба с желания!
Свещ, килия, мъж -
банкрут и покаяние!
  726 
Миг за причастие
Дали времето спира за в миг
или е само едно стълкновение?
Проблясъци с надежди, мечти -
в необратимо постоянно движение. ...
  445 
Неутолима зима
Светулчено си тръгна лятото,
на бос крак шляпайки в простора.
Разтуха дири без умора
сиянието му подмятано. ...
  766  16 
Разхождам се по тези стари улици…
Мирише ми различно.
Непознато…
В душата ми са още недописани
надеждите ...
  578  15 
Нашето време
Не е роден човек за топла стая,
за дълъг и предвидим живот,
залинява от безветрието най-накрая
и залюбва жалкия, презрян хомот, ...
  584  14 
Съвременното чудо „нета”
удобно настани се в нашите домове,
мълчанието бързо ни превзема,
когато влезем в този виртуален свят.
Откриваме тук светове различни, ...
  411 
Душата ми за тебе още пита!
Тя дълго няма отговори – тихо е!
Отчупва залъци от слънчевата пита,
за да нахрани изгладнелите ми стихове!
Но слънцето е вече по-студено! ...
  690 
Преваля октомврийски ден,
листата с вятъра се гонят,
заглъхва птичият рефрен
и странна тишина се рони...
Навярно съм и аз листо ...
  1478  41 
  553 
КАЛЕНДАРЪТ
Най-свещен е скрижалът жълт на Календара -
в него е втъкана тънката нишка на живота…
Там на мисълта човешка записан е словара,
а самият Бог начертал е на дядо Ной кивота! ...
  474 
СЛЕД ДУМИТЕ
Тъжно ще ми е за всички вас.
Както за планетата Земя!... –
Щом решат от звездния Парнас –
с друга тихо ще я заменя!... ...
  838 
Здрасти, братко, мина доста време.
Де така се дяна, няма ли да кажеш?
Здрасти, брат ми... теб пък кво ти дреме?
По-добре една филия земи да намажеш!
... ...
  525 
Няма неотворими врати,
няма неспечелими войни,
няма невъзможни мечти,
няма неумиращи трепети,
няма неспасяеми души, ...
  518 
Спряла съм се до река от образи
и оглеждам лицето си плахо;
сред другите нежно размиващо -
линии, спомени... кратко
потапям се, ...
  554 
От белега не капе кръв. Не капе.
Пътечката си алена забравил.
Забравил и лицето, и ръката,
които с недомислие раняват...
По пътищата споменни единствено ...
  822  20 
На "по чашка" с времето
Времето търси своя дан и ни взема:
и воля, и закони, и вопъл, и стих,
всяка дързост потъва в мъгла неродена -
неведома присъда - вдигнах чаша и отпих. ...
  635 
Предложения
: ??:??