19 933 резултата
Ако можех да се видя през детските очи сега,
тревожен поглед щях към себе си да отправя,
и с усмивака мила и невинна да попитам –
‘’Какво ти е’’, ‘’Добре ли си?”
Безгрижието щеше да е ежедневие, ...
тревожен поглед щях към себе си да отправя,
и с усмивака мила и невинна да попитам –
‘’Какво ти е’’, ‘’Добре ли си?”
Безгрижието щеше да е ежедневие, ...
568
1
Годините ми - златни листи
и вятър - бързащото време.
Опазих ли сърцето чисто,
дали намерих пътя верен?
Разбрах ли, че разумност има, ...
и вятър - бързащото време.
Опазих ли сърцето чисто,
дали намерих пътя верен?
Разбрах ли, че разумност има, ...
1166
41
Дворец от светлина
ще сътворим -
от пътя на света
на пътя на духа
ний заедно ще ходим. ...
ще сътворим -
от пътя на света
на пътя на духа
ний заедно ще ходим. ...
348
2
Завръщане
Завърнах се при теб, мой малък дом,
потънал в прах от мъката по мене,
очаквал ме години мълчешком
и остарял от грижите без време. ...
Завърнах се при теб, мой малък дом,
потънал в прах от мъката по мене,
очаквал ме години мълчешком
и остарял от грижите без време. ...
964
17
Ако разбиеш...
Ако удариш здраво
тъмното стъкло,
то непременно
ще пропусне ...
Ако удариш здраво
тъмното стъкло,
то непременно
ще пропусне ...
591
11
734
15
Доброто и (или) правилното
Не сме ли роботи, кажете,
с програми отдавна избрани,
които задвижват ръцете,
краката, но не и ума ни?! ...
Не сме ли роботи, кажете,
с програми отдавна избрани,
които задвижват ръцете,
краката, но не и ума ни?! ...
1175
3
Много малко в живота е истина!
Ти и аз сме грандиозна шега,
а в житието, умело измислено,
няма тук, нито пак и сега.
Много малко в живота е истина! ...
Ти и аз сме грандиозна шега,
а в житието, умело измислено,
няма тук, нито пак и сега.
Много малко в живота е истина! ...
940
15
Защо ли си мисля, че всички сме хора,
заченати с гени човешки,
живели по равно във топла утроба,
която ни пази от грешки.
Трудно преглъщаме ясни заблуди, ...
заченати с гени човешки,
живели по равно във топла утроба,
която ни пази от грешки.
Трудно преглъщаме ясни заблуди, ...
939
50
Колко пътища обиколих
и с усмивка умората прикрих
от пътя дълъг, признавам, и красив,
не останa време за порядък и мотив.
Остана споменът от преживяното неопитомен, ...
и с усмивка умората прикрих
от пътя дълъг, признавам, и красив,
не останa време за порядък и мотив.
Остана споменът от преживяното неопитомен, ...
1091
3
Заваля
и сенките тръпчиво капят
по горчивите пътеки
на страха ти.
Не помниш ти ...
и сенките тръпчиво капят
по горчивите пътеки
на страха ти.
Не помниш ти ...
531
4
Ще остана във мрака
насаме със вината си,
ще остана – ще чакам,
прегърнал душата си.
Ще тръгна нанякъде ...
насаме със вината си,
ще остана – ще чакам,
прегърнал душата си.
Ще тръгна нанякъде ...
1251
14
На една планета гост съм,
мъничка прашинка полудяла
токущо станала от сън,
бъдещето свое не видяла.
На една планета гост съм, ...
мъничка прашинка полудяла
токущо станала от сън,
бъдещето свое не видяла.
На една планета гост съм, ...
562
3
Всяко утро аз се раждам,
вечер всеки път умирам.
Кули бутам и изграждам,
само в сън покой намирам.
Вкъщи връщам се печален, ...
вечер всеки път умирам.
Кули бутам и изграждам,
само в сън покой намирам.
Вкъщи връщам се печален, ...
408
6
Върти се колелото на живота
и в спиците си дните ти троши.
През теб минават хиляди посоки
и пътища изграждаш и рушиш...
И някъде във времето се сепваш ...
и в спиците си дните ти троши.
През теб минават хиляди посоки
и пътища изграждаш и рушиш...
И някъде във времето се сепваш ...
456
2
Здравей, моя памет далечна, от болки обръгнала.
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.
Писмото си пиша с върха на пробождащо копие. ...
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.
Писмото си пиша с върха на пробождащо копие. ...
821
15
В подножието на мълчанието,
в подкорието на тишината
след едно италианско капричио
мога да си измисля всичко!
Аз съм момичето, ...
в подкорието на тишината
след едно италианско капричио
мога да си измисля всичко!
Аз съм момичето, ...
606
2
Поспри се, Човеко
Поспри се, Човеко, скиталецо морен,
не бягай в живота залудо, без чест.
Поспри се, дочуй кресченда съдбовни
на дните: отдавна те пращат ти вест... ...
Поспри се, Човеко, скиталецо морен,
не бягай в живота залудо, без чест.
Поспри се, дочуй кресченда съдбовни
на дните: отдавна те пращат ти вест... ...
745
15
Неистинско за мен е битието!
Забулените истини мълчат.
А надеждите изгарят... и ето -
и затворени, раните кървят...
... кървят и мислите - ...
Забулените истини мълчат.
А надеждите изгарят... и ето -
и затворени, раните кървят...
... кървят и мислите - ...
429
1
Малцина са орисани – Те могат,
да стъпват тихо в хорските души,
превзели смело - болки и тревога,
нов Свят да ни даряват, по–красив!
Сред звуците, словата и боите, ...
да стъпват тихо в хорските души,
превзели смело - болки и тревога,
нов Свят да ни даряват, по–красив!
Сред звуците, словата и боите, ...
2439
43
Ще се стопи сънят ми в сини облаци,
ще се разлее слънце с ласкави лъчи,
ще ми запеят думи в розово
и детството ми пак ще заблести.
Ще ми донася своя есен вятърът ...
ще се разлее слънце с ласкави лъчи,
ще ми запеят думи в розово
и детството ми пак ще заблести.
Ще ми донася своя есен вятърът ...
482
9
342
Щом стъпя върху голата земя,
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.
Очите ми са стъклени врати, ...
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.
Очите ми са стъклени врати, ...
677
7
Кой знае, или Съдбата нареди да се родя?
Сега уж Господ разполага с нея?
Не мога доброволно да умра,
а питат ли ме искам ли така аз да живея?!
И тъй ли аз ще влача тягостните дни, ...
Сега уж Господ разполага с нея?
Не мога доброволно да умра,
а питат ли ме искам ли така аз да живея?!
И тъй ли аз ще влача тягостните дни, ...
568
Вървя по пътища, по пътеки криволича,
разплитам всяка следа от мълчание,
оставям дири- разпервам криле и отлитам,
притиснала мойта торба с ръждиво страдание.
И пак готова съм да чакам ново сбъдване, ...
разплитам всяка следа от мълчание,
оставям дири- разпервам криле и отлитам,
притиснала мойта торба с ръждиво страдание.
И пак готова съм да чакам ново сбъдване, ...
965
6
Високо там - на хълма най-отгоре
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг? ...
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг? ...
1053
6
На моята свекърва
Твоя кръст днес целувам и сядам до него.
Закъснях. За смъртта ти от други научих.
Сигурно тъй реши, че не ми е потребно
и не ми прати вест. Ни по син, ни по внуче. ...
Твоя кръст днес целувам и сядам до него.
Закъснях. За смъртта ти от други научих.
Сигурно тъй реши, че не ми е потребно
и не ми прати вест. Ни по син, ни по внуче. ...
5227
1
26
Пада листа - от тебе, отронен,
блудна песен над бистра вода,
за душата ти - Върбови клони,
търси в мрака, спасителен бряг!
След реката, в морето безмерно, ...
блудна песен над бистра вода,
за душата ти - Върбови клони,
търси в мрака, спасителен бряг!
След реката, в морето безмерно, ...
2523
43
666
Знаеш ли тайната на този символ,
знаеш ли скритата мъдрост, силата невероятна
и мощта, на която себе си ти посвещаваш?
Кой привлича те към себе си, ...
Знаеш ли тайната на този символ,
знаеш ли скритата мъдрост, силата невероятна
и мощта, на която себе си ти посвещаваш?
Кой привлича те към себе си, ...
525
4
В краката ми се гонят влажни кестени
В краката ми се гонят влажни кестени,
разпръснати дъждовно по паважа
под пръските на гуми мокро-есенни
и трескави чадърени виражи. ...
В краката ми се гонят влажни кестени,
разпръснати дъждовно по паважа
под пръските на гуми мокро-есенни
и трескави чадърени виражи. ...
885
22
Един отряд по пътя към мечтите
Блести в тъмнината открит Оптимизъм,
посочвайки пътя към Блян и Мечта!
До него Инатът, с почти героизъм,
раздухва, пропита в заблуди мъгла! ...
Блести в тъмнината открит Оптимизъм,
посочвайки пътя към Блян и Мечта!
До него Инатът, с почти героизъм,
раздухва, пропита в заблуди мъгла! ...
539
5
Есен! Прасковата нежна пак е оголяла!
Посърнала, унила, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът я брули,
със саван мъглата сива я забули.
Примирено сякаш края си очаква, ...
Посърнала, унила, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът я брули,
със саван мъглата сива я забули.
Примирено сякаш края си очаква, ...
528
3
Люлка за новороденото
на Андреа
Плетох я от слънчеви лъчи.
На луната за рога я вързах.
Казах на водата да мълчи, ...
на Андреа
Плетох я от слънчеви лъчи.
На луната за рога я вързах.
Казах на водата да мълчи, ...
2186
11
Отказвам повече да се страхувам.
Изричам НЕ на всяка хорска злъч.
От слънцето родена, пророкувам,
не искам да съм гаснещия лъч.
Отказвам да съм жертвата невинна, ...
Изричам НЕ на всяка хорска злъч.
От слънцето родена, пророкувам,
не искам да съм гаснещия лъч.
Отказвам да съм жертвата невинна, ...
926
13
Голямото сърце
на живота
си има свой ритъм
и пее със собствен глас -
само любовта го води, ...
на живота
си има свой ритъм
и пее със собствен глас -
само любовта го води, ...
472
4
Тези размисли се породиха у мен след разглеждането на някои картини на английския художник Джон Уилям Годуърд /1861-1922 г./ и след запознаването ми с неговата биография, за което спомогна публикуваното в списанието за публицистика, литература и изкуство „Матадор”, цитирам: „В началото на миналия ве ...
594
10
на Zzig-zzag
Защо душата ти на гълъбица малка се е свила,
задъхваща се в ужас и във самота,
защо с завеси черни е покрила прозорци,
непропускащи лъчите на слънчевата светлина? ...
Защо душата ти на гълъбица малка се е свила,
задъхваща се в ужас и във самота,
защо с завеси черни е покрила прозорци,
непропускащи лъчите на слънчевата светлина? ...
629
7
По-силна съм от онзи камък,
който е зазидан във стената.
По-стабилна съм от пламък,
който се люлее в тъмнината.
По-висока съм от небесата, ...
който е зазидан във стената.
По-стабилна съм от пламък,
който се люлее в тъмнината.
По-висока съм от небесата, ...
531
2
Вдъхновено от един разговор за вятъра,
(проведен с Харпия)
който така и не стигна своя край... :)
Един ден нощта ще припадне!
Светът устрашèн ще извика, ...
(проведен с Харпия)
който така и не стигна своя край... :)
Един ден нощта ще припадне!
Светът устрашèн ще извика, ...
856
8
Тя, любовта е... такава една...
Тя е просто любов. Не става със думи
да я опишеш. Трябва душа.
Трябва сърце... с нежни струни.
Тя е просто любов. Не става със думи
да я опишеш. Трябва душа.
Трябва сърце... с нежни струни.
709
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
