19 912 резултата
Посрещнах изгрева във влака.
Отлепиха се моите очи.
В тях розови лъчи мълчаха.
Кафявият им цвят се заличи.
Не успях да изпреваря изгрева, ...
Отлепиха се моите очи.
В тях розови лъчи мълчаха.
Кафявият им цвят се заличи.
Не успях да изпреваря изгрева, ...
634
2
След всичките брождения душата ми
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.
Там я обгърнах с топлите нюанси ...
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.
Там я обгърнах с топлите нюанси ...
889
12
Гордост излъчва моята осанка,
облак, пътуващ с блеснала надежда.
Колко ли пъти ми казват, че съм странна,
да търся човечност напразно ли изглежда.
И свой ход в живота да търся непременно... ...
облак, пътуващ с блеснала надежда.
Колко ли пъти ми казват, че съм странна,
да търся човечност напразно ли изглежда.
И свой ход в живота да търся непременно... ...
532
7
Издишаше тихата вечер на огъня слънчев покоя.
И гърбеха пътя далечен писани селски каруци.
От зрелост земята пръхтеше, ранена пшенична ръкойка
кървеше в шепите залезно. Полето разбридаше звуци,
въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган, ...
И гърбеха пътя далечен писани селски каруци.
От зрелост земята пръхтеше, ранена пшенична ръкойка
кървеше в шепите залезно. Полето разбридаше звуци,
въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган, ...
1342
3
28
За миговете
на Петя
И колкото останат, пак са наши.
Каквито и да са, във тях сме ние.
Не краткостта им толкова ни плаши, ...
на Петя
И колкото останат, пак са наши.
Каквито и да са, във тях сме ние.
Не краткостта им толкова ни плаши, ...
973
20
Сълза съм аз, изпълнила окото на сърна,
тъгата е отдавна моя тиха спътница, сестра…
Ний срещнахме се някога във време на прелом,
когато Раят рухна и смъртта навлезе с взлом…
Преди аз бях частица от прохладната роса, ...
тъгата е отдавна моя тиха спътница, сестра…
Ний срещнахме се някога във време на прелом,
когато Раят рухна и смъртта навлезе с взлом…
Преди аз бях частица от прохладната роса, ...
793
4
Аз бях дете, аз бях свободна,
а днес окови сложи ми светът.
Витална бях, а днес съм отговорна
и устремена към високи небеса.
Безгрижието беше ми приятел, ...
а днес окови сложи ми светът.
Витална бях, а днес съм отговорна
и устремена към високи небеса.
Безгрижието беше ми приятел, ...
506
3
Не казвай, че животът ти
е лишен съвсем от смисъл,
че непотребна си и ничия,
че нямаш своя осъзната мисия,
защото: ...
е лишен съвсем от смисъл,
че непотребна си и ничия,
че нямаш своя осъзната мисия,
защото: ...
3405
6
Един след друг се движим под диктовка
на масата "разумни" същества,
вървим във съвършена маршировка,
въртим се постоянно във кръга.
Все става тъй - останалите знаят ...
на масата "разумни" същества,
вървим във съвършена маршировка,
въртим се постоянно във кръга.
Все става тъй - останалите знаят ...
613
4
Станало веднъж така - срещнал грозникът красота.
Момиче, пленяващо с поглед, разцепило на две ума.
Какво да прави клетият сега, знае - не това е любовта.
Той знае - в свят от злоба, в свят от грях и грозота,
само парата може да помогне, да спечели хубава жена. ...
Момиче, пленяващо с поглед, разцепило на две ума.
Какво да прави клетият сега, знае - не това е любовта.
Той знае - в свят от злоба, в свят от грях и грозота,
само парата може да помогне, да спечели хубава жена. ...
496
1823
42
Сякаш него го няма -
а навред го откриваме,
без да искаш,
ей тъй –
той при тебе пристига… ...
а навред го откриваме,
без да искаш,
ей тъй –
той при тебе пристига… ...
3174
1
2
* * *
Мислите ми не достигат
до хорските уши, очи...
Разпилени са във хаоса
на многото неистини... ...
Мислите ми не достигат
до хорските уши, очи...
Разпилени са във хаоса
на многото неистини... ...
526
Аз бях скарабей-еднорог
Бленувах частица едемска,
но тънех в трънаци и глог...
Разбунвах мълвата махленска:
аз бях скарабей-еднорог! ...
Бленувах частица едемска,
но тънех в трънаци и глог...
Разбунвах мълвата махленска:
аз бях скарабей-еднорог! ...
810
15
Години
Годините отлитат... като птиците
превръщат се във сребърни коси
росата пак се крие... във зениците
а времето настига ни... почти ...
Годините отлитат... като птиците
превръщат се във сребърни коси
росата пак се крие... във зениците
а времето настига ни... почти ...
522
5
Двата пътя се сливат във един кръстопът -
тук е място на сила, тук е място за съд.
Двата избора шепнат. Само днес е мигът,
в който трябва да мина, в който вземам страна.
В това кратко безвремие всяка стъпка е знак - ...
тук е място на сила, тук е място за съд.
Двата избора шепнат. Само днес е мигът,
в който трябва да мина, в който вземам страна.
В това кратко безвремие всяка стъпка е знак - ...
646
2
И докога ще вярваш във доброто?
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни. ...
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни. ...
893
26
Разхвърлям мислите си по брега на самотата,
изострил поглед, стискайки юмруци.
Душата ми дихание изгаря
всяка секунда, всяка минута.
В пепелта крилата си намерих. ...
изострил поглед, стискайки юмруци.
Душата ми дихание изгаря
всяка секунда, всяка минута.
В пепелта крилата си намерих. ...
529
2
-Приятелю, я погледни...
ей там, зад хълма от лъжи.
Ти виждаш ли как
сътворението свети
в решетките, ...
ей там, зад хълма от лъжи.
Ти виждаш ли как
сътворението свети
в решетките, ...
534
4
Едно лице, една звезда на тъмното небе,
само сърце, разпънато на кръст
от чувства и тревоги...
Очи с умора трескаво говорят,
уста в безмълвие мълвят. ...
само сърце, разпънато на кръст
от чувства и тревоги...
Очи с умора трескаво говорят,
уста в безмълвие мълвят. ...
748
1
Появи се тя пред мен
със усмивка, не със злоба.
Помоли ме от нея да бъда покорен,
с нея да потъна в гроба,
извървя ли земния си път. ...
със усмивка, не със злоба.
Помоли ме от нея да бъда покорен,
с нея да потъна в гроба,
извървя ли земния си път. ...
686
1
С оплодени от мрака сърца
се катерим по каменната стена
над бездната на самотата.
Каменен час.
Нозете ни ...
се катерим по каменната стена
над бездната на самотата.
Каменен час.
Нозете ни ...
369
2
Когато красотата наша си отива
и буйната ни кръв във вените изстива,
когато времето неумолимо бяга
и чувство тягостно сърцето ни застяга,
когато дните минали започнем да броим ...
и буйната ни кръв във вените изстива,
когато времето неумолимо бяга
и чувство тягостно сърцето ни застяга,
когато дните минали започнем да броим ...
578
3
Измисляни за хората са приказките,
измисляни са притчи за герои,
а истината кой ще каже -
за всичките сълзи отронени.
Годините се скриват в своя присмех ...
измисляни са притчи за герои,
а истината кой ще каже -
за всичките сълзи отронени.
Годините се скриват в своя присмех ...
594
4
- Любов?! - Това е чудо! - тъй сърце ми рече.
- Какво???! - акълът ми просъска - Стига вече!
- Забрави ли и болката, и самотата, измяната,
и прочие, и тъй нататък? Помни как страда!
И разбитите илюзии помни, ...
- Какво???! - акълът ми просъска - Стига вече!
- Забрави ли и болката, и самотата, измяната,
и прочие, и тъй нататък? Помни как страда!
И разбитите илюзии помни, ...
1394
9
Дойде време да преосмисля живота си,
да разбера от какво имам нужда,
да избера на кого да съм вярна,
на кого да съм близка, на кого да съм чужда...
Дойде време... стрелките тревожно ...
да разбера от какво имам нужда,
да избера на кого да съм вярна,
на кого да съм близка, на кого да съм чужда...
Дойде време... стрелките тревожно ...
586
2
Седем крачки към просветлението
*
Смиреният няма нужда от гордост,
за да се докаже някому за нещо.
Затова е смирен. ...
*
Смиреният няма нужда от гордост,
за да се докаже някому за нещо.
Затова е смирен. ...
720
5
Прости неща
Някой ми каза, че нещата са прости.
Ала аз не ги чувствам така,
сякаш наредили са пред мене мостри,
как да правя нещата пò така. ...
Някой ми каза, че нещата са прости.
Ала аз не ги чувствам така,
сякаш наредили са пред мене мостри,
как да правя нещата пò така. ...
706
563
1
7
Изгубих себе си.
Не помня кога, но знам как се случи.
Постепенно, капка по капка,
загледан в лицата на другите.
Може би, ако някога... ...
Не помня кога, но знам как се случи.
Постепенно, капка по капка,
загледан в лицата на другите.
Може би, ако някога... ...
559
Танцът на черния бивол
Черният бивол от цветните сънища,
с лунните сърпове вместо рога.
Брезият бивол със слънце покълнало
там, между двете очи-езера. ...
Черният бивол от цветните сънища,
с лунните сърпове вместо рога.
Брезият бивол със слънце покълнало
там, между двете очи-езера. ...
817
3
на сенчест фон дъждът се вижда
на светлото прозира той
окото търси тъмното за да съзира
със сълзи дъждовни плаче ли небето
или е в покой ...
на светлото прозира той
окото търси тъмното за да съзира
със сълзи дъждовни плаче ли небето
или е в покой ...
988
5
Пътеките на Витоша по ноти
изкачвах в стръмнините заснежени.
Днес виждам ги - задъхани голготи,
под бремето на грижите ни земни.
По-кратки ще са тези обиколки ...
изкачвах в стръмнините заснежени.
Днес виждам ги - задъхани голготи,
под бремето на грижите ни земни.
По-кратки ще са тези обиколки ...
1565
11
Това го има в моето кръвосмешение -
има знаци от олово,
има заник слънце,
има скрито имане
и прахта на антични светове. ...
има знаци от олово,
има заник слънце,
има скрито имане
и прахта на антични светове. ...
662
7
Посветено!
Злоба, злоба, злоба
прелива от тъмна утроба
ялова, раждаща само злоба.
Залива ме с тиня зелена, ...
Злоба, злоба, злоба
прелива от тъмна утроба
ялова, раждаща само злоба.
Залива ме с тиня зелена, ...
1132
11
Когато се вгледаш в бездната...
... и бездната се вглежда в теб!
Колко шарен светът пееше под крака ми,
моя алчност,
преди да се сгуша на топка в твойта кална снага. ...
... и бездната се вглежда в теб!
Колко шарен светът пееше под крака ми,
моя алчност,
преди да се сгуша на топка в твойта кална снага. ...
737
6
Във вечна борба
вкопчили се две,
мрак и светлина,
до край така ще е.
По-малка е светлината, ...
вкопчили се две,
мрак и светлина,
до край така ще е.
По-малка е светлината, ...
465
1
Палитрата на времето ми обеднява
и все по-малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
Спомен скъп е розовата радост ...
и все по-малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
Спомен скъп е розовата радост ...
438
7
Не съм лазурният вятър
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента. ...
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента. ...
583
3
Пред портите на времето
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет. ...
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет. ...
653
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
