19 847 резултата
Време е да ти говоря свят
И с откровение
Не мога да изказвам твърдо мнение
Защото вплита се съмнението
във радостта от сътворението ...
  598 
Смътно помня, когато изплаках…
как сгъстен беше премного въздухът.
Две ръце святи, как ме поеха
и до днес там притихвам - на скута им.
После имах късмет (даже много) - ...
  1267  45 
Луди мисли ме смазват.
Изоставам.
Изпускам живота.
Вятър ме блъска.
Буря връхлита ...
  1438 
Не ми остана нищо свято на земята.
Безсилие и ярост се сливат във едно.
Пустота и мрак вилнеят в душата,
превръщат сърцето ми в ледно зърно.
Ще стисна ли и този път със зъби? ...
  633 
Светът е кръчма, а животът е кръчмар.
Поръчките записва и разлива
на всеки в чашата - горчиво или сладко.
И ту се мръщи, ту пък се усмихва...
Местата „резерве” са за избраните, ...
  1427  31 
ПО ХРЕБЕТА НА ВРЕМЕТО
По хребета на времето, разпънати на кръст,
душите ни ридаят голи, безутешни,
а долу - по опалената, зажадняла пръст,
телата ни се гърчат - дрипави и грешни. ...
  577 
Понякога човек се чувства толкова безкрайно отегчен
от дребнавостта на грижите, оставил му изминалият ден,
от безсилие отломките на счупеното вчера да слепи
и проблемите на недошлото утре неотложно да реши.
Така, разнищван между времената до забрава, ...
  669 
Времето не се променя –
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...
  606 
Не ще посмея да ти искам сметка...
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки – ...
  526 
Пътища, преплитащи човешките ни мисли,
с неясен старт и с още по-загадъчен финал.
Обгръщат те и пленяват мислите в сълзи,
заробват те и карат сърчицето ти през крясък да мълчи...
Пътища, преплетени в началото и в края, ...
  589 
Когато прережат една -- не! -- три струни
на някой блестящ цигулар*,
се вижда най-ясно неземният дар
и пляскат от всички трибуни.
И пътя кога под лъчите на юни ...
  702 
Дните с теб ме нараняват:
май всичко хубаво вече си казахме.
Само думи-куршуми остават –
с тях съдбата си белязахме.
Сълзите ми пресъхват неизтрити, ...
  681 
Животе мой!
За кой ли път от тебе аз съм по­ва­ле­на?
Сър­це­то ме бо­ли, до кръв е на­ра­не­но.
Пак гле­даш ме же­с­то­ко, сме­еш се зло­ра­до:
- Ус­пях! И то­зи път на­карах те да стра­даш! ...
  594 
Потопих се в прашните спомени:
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха, ...
  496 
Твоят свят ли е това
Или не
На ръба на тротоара
На края на света
Във небесната утроба ...
  380 
Душата човешка - букет е от багри,
... отсъдил за своята - Лунен пейзаж,
прикрих я далече от погледи жадни,
до болка типичен... самотен ездач!
Откривах се радостен все в небесата, ...
  2134  44 
Висеше куче на синджир
и мяташе се то безспир.
Проклинаше си всеки ден съдбата
и страстно искаше си свободата!
В един прекрасен час, ...
  797 
36 години вървях
напред-назад,
напред-назад...
В пандемия живях -
едва не полудях. ...
  393 
Пàдна дъбът сред поляната.
Клоните му – цяла гора.
Как би мòгъл дърварят,
да го насече на дърва?
Той започна от края. ...
  559  10 
Помощ, Пролет! Препускай към мен...
Яхвай вятъра, идвай по спешност.
Всеки миг ми е ограничен,
лепне въздухът от мимолетност.
Онзи "тумор" със нож изрежи, ...
  3849  20 
Душата ми е бяла птица,
разперила криле в нощта.
И в полет, тази дивна жрица,
мечтае пак за вечността.
За тази вечност, във която ...
  784  16 
Луната пъстроока свети,
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят... ...
  640 
Заблъсках лудо с длани по Скалата -
опитах всичко да я променя...
Изместих талвега на реката -
и ден, и нощ дълбае я вода.
А тя стои - надменно неподвижна, ...
  446 
НЕЖЕЛАНА ЕСЕН
Защо ли падащи листа
прошумоляват във нощта,
а ти се вслушваш в Есента,
мечтаещи приятелю… ...
  613 
Смъртта идва, без да я канят,
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава. ...
  1153 
Неверни хора в неверни светове....
И ако вий се самообричате,
че сте самостоятелни,
на лъжа се заричате
в това, че сте решителни. ...
  593 
Зелената ябълка на самотата
Проядена от земни червеи
Чака
Чака незабележимо
Да се търкулне ...
  363 
Сянка в полумрака се промъква.
Хлебарка пак от някъде се пръква.
Хлебарка, дошла направо от канала.
Хлебарката в помия дълго е живяла.
Хлебарка по тавана марширува. ...
  930 
Вървя по улицата
прашна, пуста...
Нощта изпълва ме с покой.
Душата ми отново е самотна,
чужда ...
  452 
Събличам кожата си уморено -
закачалката ще я поеме хищно.
Денят преваля - вън е свечерено,
нощта разтваря пазвите си пищни.
Ежедневната борба за себедоказване ...
  525 
Напряга дясната си ръка
Мускулът подскача нагоре нагоре
Небето ще се катурне
Слънцето да счупи главата му
Напряга и лявата ръка ...
  396 
ОРГАНИЧНА АЛХИМИЯ
Казанът във мене все къкри…
Обвита във синкава пара,
неспирно с черпака разбърквам-
същинска магьосница стара! ...
  727  10 
Защо, когато държиш света в ръка,
е нужно да понасяш неговата мъка?
Защо, когато контролираш живота,
трябва да се питаш какво е смъртта?
Защо, когато обичаш някого дълбоко, ...
  634 
...няма дом за планинския камък -
всеки ручей е негово зло...
би могъл да е в крепостен замък,
би могъл да е нещо добро,
а подритват го кални потоци, ...
  744  14 
Дъждовно е!
В Бургас!
Изливат се
сълзите
на небето ...
  1505  15 
Умира още неразбран животът –
доскоро млад, а вече остарял,
тъй както вятър скършил е дървото,
в чиито клони славеят е пял!
Съдба човешка, твърде неуютна ...
  590 
Съвършенство
От дълго време все се питам
какво е Съвършенството?
Откак родил се е човекът,
заложено е то в душата му. ...
  494 
УТРИННИ УРОЦИ
Пак полузадрямал, се преструвам,
че съм бодър... Крача в утринта.
Поздрави, усмивки и ръкуване –
сресвам свойта сънна суета... ...
  896 
Избягаха дните. След теб.
На връв ти дрънчат в тенекия.
И колкото драпаш напред,
ме влачиш, подобно вересия.
Лицата затрупва прахът ...
  813  16 
Ако сега си отида,
ще заплаче ли някой
с истински сълзи,
а не с фалшиви;
ще поиска ли да остана ...
  645 
Предложения
: ??:??