19 912 резултата
Везните натежават в ляво–в дясно.
Привидно спират.
И никой никога не проверява
дали го лъжат.
Просто – вярва на везните! ...
  398 
ЕЛА, ЧЕРВЕЙЧЕ!
Ти, червейче свито,
което неспирно гризеш
в най-скритото скрито
на мойто невиждано вътре, ...
  725 
Мъгла се спуска – като сива пелена
и пред очите вече притъмнява...
Изправена пред пъклена врата –
наказана съм: Бог съдбата ми решава.
Часовникът безкрайно трака – ...
  588  10 
Ще спра за миг и тук черта ще сложа.
Казвате, напразно се тревожа?
Но мисля, че е нужна равносметка
на тези мои шест десетилетки.
Чертата, знам, не е финал, ...
  816 
В миговете ли пулсирам
или те живеят в мене?
Чувствата ни са взаимни,
всяка тръпка - споделена.
С тях съм истински богата - ...
  1549  31 
"О,мъчна участ – да си свободен!"
Стефан Цанев
Свикнахме с абсурдите,
тъй както свикнахме с абсурдните хора.
Потим се над безсмислени измислици, ...
  508 
Натрупаните спомени и чувства
избликват като гейзер. Ей така!
Заливат всичко в малката ми същност
и никак си не мога да ги спра.
Отприщени от нещо непонятно, ...
  629  13 
ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ
„Няма значение дали ще се родиш в птичи двор сред патици,
щом си се излюпил от лебедово яйце!”
Х.К.Андерсен
Умислено, патето спря на брега, ...
  1551  23 
Животът - таралеж с бодли навътре,
в средата - ти - измъчено кутре.
Понечиш ли навън да се измъкнеш -
озъбва ти се тънко острие.
На лапи се подпреш, кръвта оближеш, ...
  760  23 
И така
Аз пътувам
Път като път
На края на света
Две ръце и половина ...
  508 
Mорето е от пясък и е бурно,
погълнало е хиляди скали,
сама да го преплуваш ще е трудно,
покълналата мъка остави...
Сега е време, време за градене, ...
  834 
Върху подвижна сцена
се въртим –
подменят старите декори с нови,
а драмата повтаря се...
И както бе преди, ...
  477 
Ще се присмея аз на себе си.
Без повод ще се оправдая безогледно.
Ще те сънувам в царството на тишината
и в съня си ще те гледам премрежено.
Стрелките на огромния часовник ...
  419 
No name
Здравей, мое утро,
привет, мое слънце.
И днес като вчера − пак безпорядък –
изгубени хора, с умрели мечти, ...
  524 
Курдисан в центъра на глупоста,
изкачвам се надолу, пропъждайки моята собствена неволя.
И, в бавния ритъм на дъжда, изгасям лампите,
канейки мислите на мойта воля.
В сенките на бляскавия свят проблясквам и се крия, ...
  1102 
СЛЕД ЩАСТИЕТО
Все тъй щастието гоня -
лъч от огледало, зайче бяло.
А страхът ми - черна броня
притиска ме без жалост. ...
  356 
Не ме съ­бу­ж­дай! Не­ка до­съ­ну­вам
въл­ше­б­ни­я си, сла­дък сън!
По­с­ле може ве­ч­но да бу­ду­вам,
но да из­жи­вея своя блян на­сън!
Не ме съ­бу­ж­дай! Пти­ци ми го­во­рят ...
  557 
Сняг
на Петя
Опротивя ми тая белота.
До гуша ми дойде от снежно бяло.
Почти стерилен станал е света ...
  653 
Зора и прашен, стръмен път.
Камък и плешиви урви..
Душите тук познато мрат.
Дори във мрака да са първи…
Склон. Сипей. И загнезден прах ...
  657 
Четиринадесет срички между двата свята
Ах,
знам
срам,
страх, ...
  741 
Бъди и съществувай,
Смисълът на живота?
Животът е смисъла!
А за живота.
Глух за тишината, ...
  919 
Той, дъждът, си вали,
нежно шушне по плочника.
Преминават трамваи,
запъхтени коли...
Плува целият град ...
  464 
Не изтривай сълзите ми, утеха не искам.
Просто трябва да плача. Така съм устроена.
Ще похленча минутка, след това ще ми мине.
Не си причина да бъда разстроена.
Не, не искам да пиша. Уморих се от стихове. ...
  508 
Хармония. Прекрасен резонанс.
Спокойствие и нежни намерения.
Намерили сме вътрешен баланс,
което, всъщност, не е съвпадение.
Любов, извираща дълбоко в нас, ...
  803  14 
Ех, порасна, детенце, възмъжаваш и крачиш широко,
ще ме стигнеш на педя, челото си вдигнал високо
и премяташ перчем, смутено заглеждаш жените.
Сравняваш ги с мен, преди оттук да отлитнеш...
Тя, усмивката твоя, заразяващо вече изгрява, ...
  689  11 
Време е да ти говоря свят
И с откровение
Не мога да изказвам твърдо мнение
Защото вплита се съмнението
във радостта от сътворението ...
  609 
Смътно помня, когато изплаках…
как сгъстен беше премного въздухът.
Две ръце святи, как ме поеха
и до днес там притихвам - на скута им.
После имах късмет (даже много) - ...
  1267  45 
Луди мисли ме смазват.
Изоставам.
Изпускам живота.
Вятър ме блъска.
Буря връхлита ...
  1439 
Не ми остана нищо свято на земята.
Безсилие и ярост се сливат във едно.
Пустота и мрак вилнеят в душата,
превръщат сърцето ми в ледно зърно.
Ще стисна ли и този път със зъби? ...
  633 
Светът е кръчма, а животът е кръчмар.
Поръчките записва и разлива
на всеки в чашата - горчиво или сладко.
И ту се мръщи, ту пък се усмихва...
Местата „резерве” са за избраните, ...
  1432  31 
ПО ХРЕБЕТА НА ВРЕМЕТО
По хребета на времето, разпънати на кръст,
душите ни ридаят голи, безутешни,
а долу - по опалената, зажадняла пръст,
телата ни се гърчат - дрипави и грешни. ...
  578 
Понякога човек се чувства толкова безкрайно отегчен
от дребнавостта на грижите, оставил му изминалият ден,
от безсилие отломките на счупеното вчера да слепи
и проблемите на недошлото утре неотложно да реши.
Така, разнищван между времената до забрава, ...
  682 
Времето не се променя –
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...
  609 
Не ще посмея да ти искам сметка...
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки – ...
  528 
Пътища, преплитащи човешките ни мисли,
с неясен старт и с още по-загадъчен финал.
Обгръщат те и пленяват мислите в сълзи,
заробват те и карат сърчицето ти през крясък да мълчи...
Пътища, преплетени в началото и в края, ...
  594 
Когато прережат една -- не! -- три струни
на някой блестящ цигулар*,
се вижда най-ясно неземният дар
и пляскат от всички трибуни.
И пътя кога под лъчите на юни ...
  719 
Дните с теб ме нараняват:
май всичко хубаво вече си казахме.
Само думи-куршуми остават –
с тях съдбата си белязахме.
Сълзите ми пресъхват неизтрити, ...
  684 
Животе мой!
За кой ли път от тебе аз съм по­ва­ле­на?
Сър­це­то ме бо­ли, до кръв е на­ра­не­но.
Пак гле­даш ме же­с­то­ко, сме­еш се зло­ра­до:
- Ус­пях! И то­зи път на­карах те да стра­даш! ...
  598 
Потопих се в прашните спомени:
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха, ...
  498 
Твоят свят ли е това
Или не
На ръба на тротоара
На края на света
Във небесната утроба ...
  384 
Предложения
: ??:??