19 925 резултата
Идваме на таз земя
като далечни пришълци
и си отиваме така.
Строим си къщи, някои - кули,
складираме в тях временността. ...
  1243 
ПРИТЧА ЗА НОВИЯ ДОМ
Не опазих своя дом...
Как дълго плаках,
молих се,
копнях... ...
  595 
ПРЕДИЗБОРНО
Затънали до гуша във клоаката
Заключени във собствена килия
Героят в другите очакваме
Самозаключили се правим олелия ...
  369 
Здравей, отчаяние!
Развивам нишките на онемелите въпроси
в пашкула сив полегнала на хълбок.
Едната половина в мене проси,
а другата изплаща чужди дългове. ...
  545 
Водопади от вода
се стелят по твоя
трънлив път, дете,
но ти с вдигната глава
и със сила жива в сърце човешко ...
  606  24 
МОМЧЕ И ВРЪХ
____________________________
На неродения ми син
Момче, ти може би вървиш нагоре.
И вярваш, че пред теб е твоят връх. ...
  839 
САМОСЪХРАНЕНИЕ
Все проблемна съм ви. Непривична.
Неудобна съм ви. Не типична.
И конфликтна. И дисхармонична.
Като сянка – остро-графична. ...
  814 
Животът е игра с прости правила,
в която опитваш да спечелиш следващия ден.
И всеки миг от него е мъничка война,
но понякога оставаш победен!
Новото утро е безценна награда, ...
  562 
Нощната постеля
Пръст при пръстта отива,
някой някъде във вечността заспива.
Безплътни мисли в пространството се реят,
черни гарвани тъжни песни пеят. ...
  428 
векове колебание
нерешителни чувства
утаяват синхронно
години желания
в чаша съдбовна ...
  547 
Аз съм леснораним и почти истеричен,
аз съм леснораним, но какво от това.
Няма смисъл, нали, от ненужна комичност,
няма смисъл дори от любов през нощта.
Всички чувства умират просто тъй - за минута ...
  606 
Няма смисъл ти да бягаш,
тя, земята, се върти.
И звезди недей да сваляш,
да се протягаш, моля, спри!
Странно как съдбата се променя, ...
  658 
Носталгия
Стъкла разпръснати по земята,
кръв на капки върху цветята...
Мълчание, стаено във въздуха се носи
- наранени са нечии крака... и боси. ...
  458 
Сънувах водопад...
със бесни, падащи води.
Заливаха ме, бягах аз
и май успях и се спасих.
Събудих се и в миг разбрах, ...
  451 
И приятели добри през всички тези дни оставаме,
не се предаваме, живота си един за друг ще даваме
като спасение, като една мечта, прогрес и мнение.
Приятелството е върховно, нямаш база за сравнение
и за теб и моите хора аз живота си ще дам, ...
  457 
МИНИАТЮРИ
*
Слизащите стъпала се качват
към своето завръщане надолу,
към края и началото... ...
  363 
Моят бряг
Тази нощ,
буря пак е имало!
На моят бряг,
живота, ...
  626  11 
Река
Една река: голяма, дива,
от памтивека пълноводна,
била наистина щастлива
и горда, бидейки свободна. ...
  514 
Душата ми не е учебник, мила ,
За да научиш ти за мене всичко...
Да ме прелистиш, да добиеш сила
и знания – и стигнеш до отличен!
А после да си вземеш друг учебник. ...
  627 
Оставих много листи неизписани,
в отминалите си щастливи времена...
Наверно с болка съм била орисана -
все с болката, все с листа бял и в самота.
Сънят отбягва нощем пак очите ми, ...
  582 
БАЛКАНЪТ
Той е толкова стар, ама толкова стар,
че човек даже губи представа.
Щом поставиш шест нули в един календар,
сам се чудиш какво означават. ...
  779  11 
В поредната вечер самотна
с лист и писалка на двора,
седя си, пиша писмо и търся
измежду всичките хора
свойта незнайна изгора. ...
  715 
Красота -
земна
неземна,
изгрев
буен, ...
  455  13 
Нощта тихо преоткри... истина стара,
любов не се купува, миг се не повтаря!
Не, не... ни диаманти, ни власт, ни пари...
щом и искреност чиста от сърце не блести!
Животът отмерва божествена вяра, ...
  903  12 
Самотникът Дъб,
сломяван от бури и скръб,
разяждан от червеи и съмнения,
надживял три човешки поколения;
стои във мраз и във зной, ...
  1474 
„Колкото повече мисля, че ровя в себе си, толкова повече разбирам,
че не го правя аз, а другите. И те държат огледалото. В мен е
решението да се погледна в него... Не винаги се харесвам и това
хич не е приятно. Имам изисквания и очаквания от себе си.
Улавям се в надпревара с "идеалния" ми образ.” ...
  545 
Красота и нежност,
омая,
бисерен звън
ехти,
вибрира - честота ...
  463  12 
(... смисъл нов)
дали е истина... или пък – не,
самите ние истински ли сме...
жадуваме едничък миг поне,
във който не разискваме ...
  697 
Малинините устни на небето,
докоснали гръдта на планината,
изпиват мургавата вечер
и нежно галят тишината.
Ще литнат чайките по изгрев - ...
  549 
Паметта ни - приятел и враг
като сянка след нас все върви.
Ту е лунна пътека сред мрак,
ту - самар върху наш'те плещи.
Най-отгоре й разни лица ...
  893  18 
Един нишан остава по душата.
Разпятие духовно, земно, от поети.
Предава се Денят на Тъмнината,
за да възкръсне в Изгрев и да свети.
Годината изтича, равносметка дебне- ...
  568  23 
Когато те боли от тишината
и всичко в теб крещи...
Когато се боиш от тъмнината
и свещите как стапят се следиш...
Когато поглед рееш без посока, ...
  450 
Невъзмутима пак расте тревата
изпод решетките нетрайни на дъжда.
Онази песен пак е във главата ми:
„Тот же лес, тот же воздух и та же вода.
Только он...” ...
  1242  19 
Аз искам да мога да летя
и с този лек нежен полет
аз копнея да окриля
света навред огромен.
Аз искам да бъда робиня, ...
  489 
В ОКОТО НА ВРЕМЕТО
цикъл
1.
ххх
Лекувам си Душата ...
  788 
Темпото как грабва ни буквално,
всеки забързан, груб и не мил.
Забързано време ограбва,
а животът тече ... и е мил....
Проблеми има безпощада ...
  708 
Когато са измъчвали сестрите –
Надежда, Вяра и Любов -
коя ли първа е загинала от трите?
Загинала е първа Любовта!
Като най-крехка, ...
  522 
Здравей, Любов! Днес имен ден си имала?
Не знаех, бих ти купила цветя.
При кой ли нов глупак си гастролирала,
превърна ли и него в тра-ла-ла?
Замръзна май? Каква си препарирана! ...
  1635  35 
СТРАТЕГИЯ
Какво е нежност, топлина и хлад?
Един тъй земен, хармоничен кръговрат.
По слънчеви залези кой се прибира?
Към домашен уют, една самодива... ...
  801 
Светлина
изгря,
освети
пътя труден,
но и славен. ...
  599  19 
Предложения
: ??:??