19 848 резултата
Когато дойде вечерта
и наоколо е тишина,
настани се в любимото кресло
и си спомни за твоето добро същество.
Вземи си лист и химикалка, ...
  989 
Сънят разнищи голота бездънна,
виденията разиграха танц,
ридаеше пиано, спомен сънен
блестеше с преднамерен гланц.
Обсебват звуците духа ми бездиханен, ...
  677  14 
Имам си насън близначка
Наяве съм спокойна, весела, щастлива,
безгрижна като че ли... закачлива...
Насън близначката ме отрезвява -
мъдрувам често... (не за слава!) ...
  710 
Прости, живот,
живея те назаем -
не са ме питали
преди да ме заченат,
но всеки ден ...
  636 
Късни мисли
На вятъра гласът се чува зад прозорците,
разхождайки се нервно пред нощните очи,
надбягвайки се бързо с изгубените спомени,
отлитайки високо - там, с волните мечти. ...
  557 
като инверсия на Цялото
патологичен случай броди
и влива справедливост
във артериите на тълпата
но като символ архаичен ...
  1186  12 
Натъжават клоните, със сняг и красота,
забравени думи осъмват в тъга и екстаз,
изографисват храм от святи чудеса,
до упоение свое, с тъжен, буквен знак.
Натъжават клоните, засрамени от разкош, ...
  586  13 
На С.
Аз спрях да пиша, спрях да пуша
и тръгнах си със скъсани обуща.
По трънливия път на пътеката
аз търсих утехата. ...
  821 
Слънцето и луната се разминаха на кръстовището.
Тъмните сенки започнаха да излизат.
Кръвта кипна и бясно запрепуска във вените.
Ярки светлини засвяткат и образуват рога.
Входа тази вечер е безплатен ...
  1118 
Заглъхват в мрака тътени
от тежки стъпки.
Поглъщат ги бездушно
пропукани стени.
След миг... като че ...
  498 
Кажи ми,
искаш ли да тръгнеш с мен,
във времето, пространството?
Да дойдеш с мен,
където всичко е различно, ...
  493 
Невинното дете у мен отплава,
с мечтана лодка към бленуван бряг,
метално хладен разума решава,
кого да хвали и кому да сложи крак.
Неистово желание за слава, ...
  575 
От свещите е истина изкапала,
семе е засяла непоникнало... къде си?
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
Своя гора вечно търси незашумнала, ...
  427 
Недей ме наказва в легло да умирам, о, Боже!
Така не измъчвай душата ми грешна!
Затвор непосилен за мен е предсмъртното ложе,
аз моля те края накрак да посрещна!
Когато прекършва се лятото, крехко и вяло, ...
  603 
Някой хубав ден ще си спомниш, че ти бях най-верният приятел... но мен вече няма да ме има...
Дано разбереш как тя разбива живота ти и те лишава от приятели...
06.11.2008
Съмнението бавно те обзема.
Какво ли утре ще ти донесе? ...
  493 
Приятелю, повярвай в доброто
Посвещавам на рок групата Scorpions, които ме вдъхновяват с музиката си. Именно тяхната песен Wind of change ме подтикна да напиша това стихотворение. Посвещавам на приятелите си, които не ме изоставят и ме карат да се чувствам част от света. Посвещавам на родителите си, ...
  1016 
Някъде Го има
Две сълзи ръцете му пресичат.
Пречупени.
Пълзящи
безпросторно. ...
  823  26 
Запитах веднъж съдбата
защо е толкоз потайна,
защо крие своите истини
от погледите ни любопитни.
Изсмя ми се тя лукаво, ...
  806  10 
Отвън щастлив, усмихва се,
ръка за поздрав ти подава,
а вътре в него мрак,
студ сърцето му сковава.
Красотата вижда не с очите, ...
  536 
Обръщане
С прелюдия към вчерашен живот
започва утрото ми винаги.
Но да се върнем там, в началото
на мойто крехко минало. ...
  534 
За да ти позволя да ме достигнеш...
(Камбанено прошепвай ме)
Като кървава пита
се търкулна
луната ...
  1322  15 
Обърнах се назад към миналото с интерес
и прозрях с душата си Твореца на същностите.
Приличаше на безграничната Вселена,
нямаше ръст, нито очи и ръце,
но беше изпълнен с възможността ...
  853  24 
Там някъде, където времето, там някъде
е минало, шармантно е разкъсано
и есенно любува се, там някъде
кръстосва се в пространство, на разсъмване
скроява необятност времето, там някъде ...
  521  14 
Илюзорно
Устремът е моята инерция -
тази, с която по навик обичам,
тази, с която по навик те търся
и тази, която наивно отричам. ...
  527 
... И този дъжд валя с години,
но аз си чаках цветната дъга.
И най-накрая тя изгря!
Сега какво да правя?!
Ще живея аз под нея, ...
  638 
къде е пътят
между реките
на
щастието?
  458 
КРУША ДАЛЕЧ ОТ ДЪРВОТО
НЕ ПАДА...
Тъй казваше някога моята баба:
"Круша далеч от дървото не пада!"
Чак след молитва разчупваха хляба - ...
  811  13 
Китарно старо, не секнало благородно
и в такт ме заливаш, и полюляваш
като в люлка гальовна, и с тежест сродна,
в мъглата си опалова пак ме спасяваш.
И давиш ми гласа в прежна мелодия, ...
  549  16 
сив вторник
през ноември
сив вирус на сезона
боледуваща природа
без видимост ...
  940  18 
Някакво усещане без име
у мене нарисува красота,
издигна ме над битовата зима
високо
над баналните неща. ...
  636  11 
Затишие пред буря...
Застинал небосклон.
С дървото се сбогува
един прекършен клон.
От облаците рукват ...
  1240  36 
Ех, младост, младост,
как ме ти заблуди,
че вечно ще ме грееш
със слънчевите си лъчи.
Отмина покрай мене вече, ...
  691 
ЕСЕННО ПЕТОЛИНИЕ
Ноти на песен по тъжните жици
пише днес прелетно ято.
Три междустълбия, ноти - стотици,
в реквием за последното лято. ...
  924  21 
Някъде другаде...
Някъде другаде лудостта ни избледнява,
погледите в сънища пресичат се там.
Далеч, далеч пътувам все към безкрая,
смъртта ще пресрещна и пак ще съм сам. ...
  782 
(по Александър Галич)
Взех аз литър първак, ама тихо,
да не чуят жената и другите
и се изнизах полека към "Психо"-то,
да се видя с братовчеда си, лудия... ...
  573 
Не обичам Свободата,
а я обожавам!
Смело надничам,
чувство красиво е...
като жена докосната ...
  507  15 
Да бъда друга вече не мога,
веригите на дните натежават,
звънът им отдалече напомня,
че пътищата ни се разминават.
Вихрите на желания и страсти ...
  1233  13 
Целогодишен сезон
(в мен)
Аз се къпя в седемцветни лъчи.
Простори вдишвам - нежно слънчеви.
Плувам във небесно наситено. ...
  1908  19 
В пясъчен часовник сякаш живея...
Вакуумно времето изнизва се вяло...
Дали някога все ще успея
от изтеклия край да направя начало?...
  689 
Започнахме
от мъртвата природа.
Започнахме от жаби и рептилии.
Достигнахме
на космоса до свода. ...
  665  10 
Предложения
: ??:??