19 930 резултата
Какви са вашите норми?
Какъв е този морал?
Имат най-гнусните форми.
Разберете, вий сте провал!
Хайде тръгвайте вече, ...
  69 
Събудих се на петдесе(т)…
налива щедро Господ време
и сметката ще донесе.
Какво очаква се от мене?
Дали се чувствам помъдрял? ...
  158 
Няма ден, в който да ме забравиш,
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля. ...
  103 
Живея на средата на живота -
началото е черно-бяла снимка,
а краят е последната ми кота.
Живея като негова любимка.
С усмивка всяка сутрин го прегръщам, ...
  94 
Енергия
Изтръпвам когато те докосвам земя родна
и усещам пръстта ти в мойте груби ръце.
Обичам те, покланям ти се, искам те свободна
и прекланям се пред теб, падам на колене! ...
  98 
Душа за вграждане поднасям ти,
любими мой далечни
сянка и лъчи побързай и вгради
в светове нетленни
Внимавай само да не би ...
  135 
ГРАМАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
Тайно минало има светецът,
както грешникът – право на прошка.
Щом в небето звездите не светят,
те се крият зад облака нощем. ...
  87 
Загубата е достойна,
когато борил си се ти до край
когато силите ти сетни свършват,
но жадуваш своя светъл рай!
И макар загубил, във калта, ...
  133 
Двамата с теб се успокояваме,
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв, ...
  174 
ДЕВЕТИЯТ МИ КОТЕШКИ ЖИВОТ
Всички имаме своите демони,
непокорни и тъмни души,
мрачни залези, друми неведоми,
храм за истина, който рушим. ...
  188  11 
Трай,
има край,
ще бъде рай!
Ти себе си познай!
  75 
Дошло е вече време за чертата,
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
  107 
Когато сърцето ти бушува,
а разумът ти казва спри
Когато ритъмът лудува,
а волята немощно го следи
Когато път не виждаш, ...
  120 
Над дим, развалини,
над застинали тела,
обществото ни кърви
на думи и дела.
Агресия, блокади, ...
  146 
Понеже вън е мрачен зимен ден
с прогноза – нетипично дъждовита,
започнах (тъй несвойствено за мен)
да пиша стих рогат, а и с копита.
Навярно ще възбуди интереса ...
  193 
it has always been
everyone knew
the answers
to all the questions,
but no one could know, ...
  319 
В дланта ми огън грее ален,
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
  116 
/151 години от гибелта на Васил Левски/
Той не търсеше покой.
Тя с друг мина под венчило –
за жених си взе мъж – негерой.
За невеста той – бесило. ...
  117 
Всеки път видя ли те
е като за първи.
Прегръщам те, сякаш е Декември,
а студът заплита се в ръцете ми.
Защо остави го? Предател. ...
  111 
От ступор и мълчание, от порив,
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
  101 
Ще тръгна само с моята душа
Аз нищо с мен не ще да отнеса
освен душата ми, а тя ще литне
във сините, безкрайни небеса!
Далеч от погледите любопитни! ...
  125 
Не помня вече колко много пъти
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...
  148  10  13 
Нагазих водата -
изобщо не е до колене.
Покри ми главата
и нещо обърка се в мене.
Не беше ни златна, ...
  122  11 
Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
  124 
Нескромно е, но искам да знам,
и усетя прѝживе чувството
на това - аз какво съм ви дал
с моето да го наречем - изкуство...
Да погледна с око замъглено, ...
  100 
Холодеет от минус двух до двадцати,
колит в груди..
Может, мне доктора обмануть?
- Как твоё сердце – болит?
- Чуть-чуть. ...
  357 
СЛЕПЕЦЪТ И ВИШНЯТА
Измамен и порочен е април.
Подлъгва ни с усмивка неизбежна.
До уличния ъгъл се е свил
пастирът сляп на хорските надежди. ...
  140  11 
Когато целувам те,
се давя в поезия.
И с тебе я чуваме -
симфония неизбежна.
От мойто сърце ...
  140 
В аленото утро, когато бавно се завръщам.
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете. ...
  87 
Там, скрита между етажите,
на страхове помъдрели до колебание,
или в многоточието на важното,
в скоби с навици и желания,
свита нейде в ъгъла на обидата, ...
  184 
Никога повече, никога вече –
тъй увещаваш се дълго, човече.
Няма в неистини вяра да хвана –
духаш си кашата, вриш във казана.
Гледаш под лупа,станал си мнителен, ...
  212 
Трифон Зарезан
Стани рано Трифоне , рано призори,
па си омий очите и булката си прегърни.
Тя отрано вече е станала, почистила дома,
изпекла е погача и кокошка една за храна. ...
  112 
От недрата на земята
дими трудът човешки.
В облак чер премята
въглищатата тежки.
Силуетите грамадни ...
  87 
Нескрито ме боли. Съвсем наистина...
Боли ме от човешкия цинизъм.
Как станали сме алчни и зависими,
от глад за своя жалък егоизъм...
Досущ, като досадната муха, ...
  178 
Не ме боляха двата дроба,
сърце, главата и корем.
Вярвай, далече съм от гроба,
от опелото пък-съвсем.
Ала вси защо желаят ...
  132 
Колко много понявга тежат
всички тези поуки и грешки,
канари. И ги мъкна на врат
без да мрънкам. Съвсем по човешки,
тътря бавно подбити нозе, ...
  171 
Човекът е земно творение, нека,
с тяло от плът, от една шепа кал,
но в очите, гласа и усмивката лека
Бог цялата своя любов е събрал.
През света той върви неусетно, ...
  121 
Спирам пак пред кръстопът.
И само аз съм там.
Животът ми ме води често тук,
където спирам и започвам
да мълча в мрака. ...
  141 
Децата опрощават всичко.
Или почти.
Когато бях дете,
не съзнавах,че
виновните живеят ...
  176 
Човекът
Какво е човекът?
Анатомия, философия?
Мистерия, изкуство?
Творение божие, ...
  190 
Предложения
: ??:??