15879 резултата
Диптих
1. Битиѐ...
От днес на случайни комети
ще пресичаме орбити с тебе –
по волята на боговете, ...
  19 
Неравностите са остатъци от бурите,
оформяли характери и пътища.
Изгаряли суровото и сухото,
а пепелта зад рамото изхвърляли
за да направят място за компромиса, ...
  113  11 
Очевидно е време
да прочистя градината.
За начало ще взема
да прегледам малините.
Всички пръчки изсъхнали ...
  142  13 
Капе слънцето бавно и разлива червени петна
върху облаци стъкнали пухкава прежда на запад.
И заплитат мираж, който лъже, че е тук есента,
а е краят на зимата. Почти. Време е за апатия.
И вали. Всеки ден. С този дъжд чак прогнива душата. ...
  98  11 
Бъдни вечер...
(от цикъла: "Вечер в Страната на спомените")
Годините минават и съмнения
в Душите ни остават утаени...
От храмовете Божии--с ектѐнии ...
  23 
Грешници сме всички
на тази покварена земя...
Примамени от изкушения,
оплетени в лъжи,
слепи за истинският смисъл, ...
  41 
прошка се дава
и прошка се иска за
душепречѝстка
прошка се иска
и прошка се дава за ...
  70 
Приключи тая сага със Принцесата.
И замъка, митично непристъпен.
Аз винаги се влюбвах във метреси -
(най-лесното загубване по пътя.)
Остана ми романтика и нежност. ...
  141  13 
Бялото пречупи в черно...
отражението в огледалото–
паднал хоризонт...
Разложено преддверие,
стъклено, разбито, хаосно... ...
  26 
Ето, август бързо се изниза
и започна цветен листопад.
Аз обличам бялата си риза
за разходка в Западния парк.
Ще пребродя всичките алеи, ...
  57 
Не мога да не бъда себе си.
И да се правя, че съм онзи мъж,
чиито чувствени потребности
са вятър и мъла. И дъжд.
И да се лъжа, че те няма никъде, ...
  97 
Дали куршуми или чуми
Автор - Величка Николова - Литатру
Трепти в сърцето пустота.
Бушуват чувствата незрими.
Политат есенни листа. ...
  70 
Гневът е вятър. Началото на буря.
Развихри ли се, себе си помита.
И всичко що е дребно и нищожно
го следва в нищото, отлита.
Остава чисто. Остава само важното. ...
  69 
Пристъпвам пак. Бръсначът с остър ръб,
наточили сте, сякаш за курбана.
Две сиви сенки, без лице и гръб,
се хилят безогледно от калкана.
След хиляди раздели ги презрях, ...
  150  13 
По някаква случайност ако питаш,
дали съм много тъжен и отчаян?
Не. Скучно ми е. И си пиша.
Каквото, ако бяхме заедно...
Измислям си безбрежните морета. ...
  101 
Буря
Задава се по-черна и от дупка
и лакомо поглъща небесата ми,
притиска ме във тясната черупка,
чегърта по стените на душата ми... ...
  81 
Грабна му шапката,
то се засмя. Имаше буйни коси.
Чувство за хумор и синева,
палав, с момчурляшки очи.
Те са връстници. Пролет, цъфтеж- ...
  41 
А днес е някаква си събота.
Ужасно подходящо за раздяла.
(То все едно, че пък се сбъднахме)
Научихме се как да заминаваме.
И вече ще си тръгна за последно. ...
  85 
Трябва ли да съм идеална,
красива, с тяло на богиня,
щом топлина имам в очите?
Трябва ли да съм безгрешна?
Кой ще бъде съдник ...
  51 
Иначе мога да пиша красиво.
Замечтано и разбира се, нежно.
В този, влюбен копнеж ми е силата,
(че забравям вкуса на надеждата.)
Ала той е горчив. До повдигане. ...
  93 
Хей, Санчо, верни мой приятелю! В атака!
Настъпва бурята – с невижданата мощ.
Пред нея даже великаните се спряха...
Но всеки удар ни превръща в общество!
Зоват ме "луд", защото мисля да разбия ...
  93 
Всреднощ из моята глава
кръжи въпросът неуместен:
какъв е смисълът в това –
сред лудите да бъда свестен?
И сякаш някой ме зове ...
  271  10  23 
Попита ме за думата ризома.
Наперена отвърнах ти с апломб:
Нима не знаеш, нещо като нищо,
аксиома, въже оплетено в кълбо.
Или е коренище, има смисъл, ...
  35 
Съдбата зла ще поръси
върху ми прах, мъгла.
Сравнени с вечното сме къси
и туй изпълва ме с тъга.
Такива са нашите съдби, ...
  86 
Класически стих за юноши. Тема:
"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите."
Автор: Ханс Кристиан Андерсен.
ПРИЯТЕЛИТЕ - ЦВЕТЯ ОТ ДЕТСТВОТО
Автор: Величка Николова – Литатру ...
  100 
Звънна тетива, луда стрела ме беляза
някъде близо до моето бедно сърце…
Сякаш любов, а повече тъмна зараза
тежест и кръст, вързани с огън ръце.
Сила нахалост дадена в мен да живее. ...
  123  21 
Най-малките неща ще ни убият.
Неказан грях и тихото до смърт.
Мълчанията сто пътеки крият,
И ни една е правилният път.
Обяд самотен. Многото кафе, ...
  246  29 
И уж растях, и дните умаляваха
и от мечти укрепваха крилата ми.
Богата бях, не исках , а ми даваха,
не съдех, а осъждат добротата ми.
Болеше ме, но слабосттта опазила, ...
  122  11 
Под дъжда, три старици продават цветя.
Разговарят по навик. За близки починали,
за цената на хляба, за ланския сняг,
за проблеми, които с децата си имат.
Не обръщат внимание на студа. ...
  100  10 
По пътя на илюзиите хергеле
са мислите ми - луднали се скитат.
Нощта сънува в звездното поле
за нови междуметия открита.
От бяг са пресушени и сами, ...
  115  16 
Забранявам ти да ме обичаш повече!
Приемам доказателства с докосване.
На думи имах две дузини с обичи
и няколко любови непрокопсани...
Не искам с тебе бъдеще във розово. ...
  86 
Път напред ме води
към нощ без звезди
и по него душа ще ходи
към страдания и беди.
Че всеки път води до крах ...
  82 
И рече Бог: „Да бъде светлина!”
А мракът неохотно се отдръпна.
Но все успява да се вмъкне в нас
незабелязано, с безшумни стъпки...
Преследваме мечтана свобода... ...
  298  12  21 
Ти май така и не разбра,
че аз от приказка герой съм.
Живея в моят собствен свят,
във този търся неспокойствие.
Понеже страшно ми се влюбва, ...
  113 
Не изричай, моля, моето име!
Аз искам неизвестен да остана.
За мислите творили поздрави ме.
Дерзай! Безславието не е драма.
Безброй достойни хора са живели ...
  36 
Аз знам, че си била при Дявола
да плащаш чужди вересии,
защото Господ е забравил,
камбани за добро да бие.
Не си мисли, че си самотна ...
  152 
Ако чувствата цвят имаха,
щяха ли да се разпознават
навсякъде близките им
тоналности и нюанси,
така както написан стих? ...
  77 
Душата ми – разплете я до скъсване,
сега ще трябва пак да я заплитам…
В безлунни нощи дълго да се скитам,
магията любовна да ме блъсне!
Разнищи я душата ми на бримки, ...
  153  14 
Дай ми знак,
Душата ми низвергната
чува конски тропот, а не звън.
Кой преследва я, почти невидим?
Вятър ли е или дим? ...
  31 
След двадесет и една годишна кома
се събуждам и отварям отново очи
Събуждам се в приказка, ближейки рани
след дълъг път по който пак не ми се върви.
От небитието идваме и пак там отиваме ...
  78 
Предложения
: ??:??