9 563 резултата
Витоша планина
В края на града ни има планина,
в подножието е на нашата столица.
В дървета обагрени в различни цветове
и високите си покрити в бяло върхове. ...
  102 
Падат есенни листа в тревата,
сякаш стелят шарени престилки.
Вятърът разнася по земята
пликове, хартии и бутилки.
Носят се по нашите шосета ...
  109 
Всеки се мисли за Бог,
мачка, ругае, убива.
Търси нечестен залог
и с наглост все се прикрива.
Няма достойнство и чест, ...
  121 
Къде са днес – Околчица и Вола?
Къде потъна – Ботевия вик,
разтърсил до звездите небосвода.
И станал част от Божия светлик!
Нима заглъхна битката при Драва? ...
  168 
Дадеш ли дума, няма път назад
и няма извинения банални.
Дадеш ли дума, даже хитър хлад
не ще зашие нишките финални.
Дадеш ли дума, стой зад своя вот ...
  138 
Килим от листа
Вървя към нашето село, към дома,
отварям си вече сам пътната врата.
Стъпвам на килим от разноцветни листа,
лозови листа обагрени от есента. ...
  134 
Някога, там в селото,
селяните, пеш или с колелото,
тръгваха в зори по полето,
здраво работеха за ТеКеЗеСето.
Щом пожълтееха житата ...
  145 
Да клекнеш пред лицето на смъртта
не значи ли, раздяла с Караджата?
Макар че той в полето на честта.
И мъртъв се сражава на земята!
Застава прав пред вражите дула. ...
  205 
Архангеловден
Застанал гордо до престола на Бога,
един голям ангел, символ на доброта.
Един борец за справедливост и честността
той се бори със злите сили с копие в ръка! ...
  158 
Минута тишина - за скръб и памет,
за близки и загинали герои...
Реално или сцена в скучна драма -
почитаме ги, чужди или свои.
Но ако тъй е, нека се помолим ...
  196 
Откакто си погребахме морала
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...
  176 
Не навива будилник, но винаги става във пет.
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
  314  21 
Другата страна на стената
“От другата страна на стената ?”
Тук стои вързан бял кон.
Бял кон с освободени очи.
Има прах, шум деца и мухи по земята. ...
  127 
Крадци крадат ме всеки божи ден.
Безбожници.
Всичко крадат: песните, дрехите,
коня с каруцата, пътищата, земята,
водата и занаята. ...
  105 
Питат го:"Левски с какъв куршум -
сребърен ил обикновен, е убит?",
а той прояви "гениален" ум:
"С обикновен!", какъв "ерудит"!
Малко е да кажа, че немея, ...
  361 
Баба Пена с дядо Гено си живееха спокойно
в скромна къща, построена в село Горно нанадолно.
Пена бе доячка първа някога в Текезесето.
Гено мускули напъвал – общ работник по Жепето.
Тръгваха от къщи рано, връщаха се късно после, ...
  96 
Д С К
ДОВЕРИЕ в една родна банка,
от хората, доверие от някога!
Тук те се чувстват отново у дома,
от Спестовна каса останала е честността. ...
  130 
В памет на всички забравени герои български
/ на 17 ноември 2024 г. се навършват 139 години от боевете при Сливница /
"Българийо, за тебе те умряха!"
Това бе тяхната съдба.
Свойта участ те сами избраха. ...
  174 
Раята жадуваше човещината,
жадуваше за хубава съдба,
жадуваше тя за свободата,
тъй непостижима без борба!
Паисий, отец тих и скромен, ...
  235 
Към светлина и знание повèли
един народ от мъдрост окрилен.
Изваяли житейските повели
и пътя извървели с дух свещен.
Да има бъдеще, което вярва ...
  128 
Тугина
Една дума създадена от родина и тъга,
и да се аз скитам дълго по света,
ти ще останеш в мен, в моята душа,
ще се обръщам и връщам в България! ...
  159 
Умът е неспокоен и брои
решения продажни и проклети.
За Добруджа! За Нея ме боли!
Удобните безумия са взети!
Продадена е част... И светлина! ...
  159 
Димитровден
Днес празник е народен, празник голям,
на Свети Димитър той е назован.
Празник на овчарите и на ратаите
лятото свърши и реколтата е в хамбарите. ...
  149 
Пенцията ми е така голяма,
че през ден се глезя даже с лукче.
Хапвам си дори и от салама
дето не яде го дори куче.
И за зимата се екипирах! ...
  139 
Съблякох се гол
и тръгнах по градските улици,
влязох в огромния мол,
развях задник сред другите задници.
Щом царят е гол ...
  274  21 
Когато всичко се протака
и ти пак избори редиш
Родино, времето не чака
и аз отлитам за Париж.
Ще се разхождам сред тълпите ...
  178 
Обсеби ме омразата, а бях
преди лъч слънчев в черния ни свят,
но постепенно този мазен мрак
с лицето на пореден психопат,
с оковите на ежедневните лъжи, ...
  124 
„И с поглед вечно устремен
напред към утрешния ден“
„Копнение“ – П. Яворов
Огромна сила Яворов е имал
и гледал с мъдрост винаги напред, ...
  236 
Светът колабира и енергийни вампири,
спускат железни завеси.
С ядрена бездна блъфира Сибир -
клиничен симптом за тежка обсесия.
Не е наложителен тест, изотопи - ...
  111 
Да работя или да не работя --
туй е въпросът...
Кое е по-достойно -- да понасям
несгодите, мизерната заплата
или изправен пред море от бизнеси ...
  152 
Последният щурец
Един човек с китара в ръка
с музиката си радваше хората!
Усмихнат човек с дълга коса,
раздаваше себе си, своята душа! ...
  203 
Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета. ...
  273 
Нашето приятелство минава
през спомени, истини, смях.
В годините силно остава,
защото вървим със замах.
Дали си помагаме с думи, ...
  156 
Старомодна съм. Книги чета, отпечатани
със мастило на тънка хартия,
и хартиени вестници, малко останали
във кварталната книжна сергия.
Старомодна съм. Още си пазя винилите, ...
  196 
(Посветено на Николай Хайтов)
Там далече в България, в Родопа планина,
роди се един голям Човек и там живя.
Израсъл на село и от там му е любовта,
една любов към планината, гората и хората! ...
  162 
Днеска като се започна
една поредица порочна-
коя е горе в небосвода,
а пък коя е гола вода.
Всеки критерии си има. ...
  163 
Противниците на войните пак мълчат
за всичко ставащо извън Украйна...
Или ракети другаде да не летят?
Или са теглили на другите конфликти майна?...
Или не е... да кажеме, политкоректно? ...
  203 
След дълга нощ от тъмнината
изплува есенният ден,
дъждът потропва по стъклата
и вее вятърът студен.
Аз още чакам светли дни, ...
  170 
Някой ден звездите ще засветят тъй ярко,
светлината им пошлото ще заслепи.
Ще покълне любов, благородство... тъй жарко,
че жлъч и омраза ще изпепели.
Някой ден ще настъпи човешко смирение, ...
  261  11 
Поляна, кучета и хора.
Дървета, сянката им пази
покой, въздишка и отмора.
Наднича слънцето и гази
в трева, росата й изпива, ...
  136 
Предложения
: ??:??