7519 резултата
Ще ми върнеш ли, Боже, годините - синя идилия?
Остарялото в мен да младее дори до момче.
И когато ме питат: Реката от скърби изпи ли я?
- да се скрия без отговор с вяра на малко врабче.
Аз си търся простора - не онзи, пределно високия, ...
  110 
Димитрия двори мела
сухи листи, жълта шума.
Ален кон за път извела
и на млади братец дума:
„Хей, Димитре, братко мили, ...
  179 
Тя е една от лошите ни прояви,
когато човек зло другиму прави.
Пари, жени, кариера -
затуй маска слага лицемера,
а зад гърба ти лоши думи изрича, ...
  184 
Една и съща болка ни изгаря.
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
„Безбожно скъпо! Жива да не бях!“
Тъй трудно в тази криза се живее. ...
  128 
Стари чувства. Пъстър карнавал.
Приказки от ракла на тавана.
Някога щастливо съм мечтал
своята любов неразпиляна.
Дим и огън. Цвилещи коне. ...
  109 
/Наркоманите са продукт на нашия
провал, като родители, и като общество/
Чухте ли милионите стъпки,
горе, там в небесата
и тътена на пурпурни облаци ...
  128 
Кестени, кестени,
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.
Кестени, кестени, ...
  85 
Разбирам, че вече е късно,
да стана лъжец обигран.
Лъжата е цяло изкуство,
ще стана веднага за срам.
Под път и над път днес се лъже, ...
  89 
В живота няма неща непростими,
всеки от нас е човек и греши.
Дори любовта, описана в рими,
не може напълно да ни утеши.
През цялото време всички копнеем, ...
  73 
От скрина се обажда дървоядът.
Припомня ми за тленните неща.
Лежа и слушам скърцаща тирада
във три и половина през нощта.
И някак си във мрака лумват думи ...
  123 
И гълъбите в пеперуди
превърна тайната мълва.
Най-свестните ни пак са луди,
а Гюро – с шапка, без глава.
И парламата в парламента ...
  107 
Тихо е, и сутрин, и вечер е тишина,
не вярвах, че без думи е също красиво.
И светло е, от залез до изгрев е светлина,
сърцето обикне ли, то е щастливо.
И листата падат тихо, без звук, ...
  82 
В дворец сред ледовете непристъпни,
седящ на трон от снежнобял кристал,
в лъчи от гордост всякога се къпел
един омразен коронясан крал.
Той можел само себе си да чува ...
  91 
Мамо, мамо, виж, бонбон!
Туй е, сине, микрофон.
Мамо, мамо, виж, балон!
Туй е чичко в панталон.
Мамо, мамо, носи плик! ...
  97 
Не се страхувам, ако брули есен
мечтите ми, увяхнали без време.
Един олтар, във Святото принесен,
Небето се надявам да приеме.
В живота иждивих вода и огън. ...
  108 
Какво на този свят да бих раздал?
Надеждата ли сладка на Родари?
Дали пък тя човешката печал
с една стрела в сърцето ще удари?
Пронизана – да рухне сред пръстта, ...
  91 
Приятелко на моята душа!
Така съм благодарен, че те има!
Ти страдаш в мен, когато съгреша
и винаги си крехка и ранима.
Сълзите си горчиви не броих. ...
  103 
Не питай Господ Бог защо си
от черна завист поруган.
Спомни си праведния Йосиф
и братята му – злобна сган.
Захвърлен в тягостната яма, ...
  96 
Вчера регистрирах спeсимен,
образец от подписа de-jure.
Важно в постмодерния канон
е да отделяш "аз" от "право".
Документи с променен статус ...
  168 
Често се случва да ме забравят,
нали съм човек, изпитвам тъга.
Но сърцето много бързо затваря,
до скоро отворената врата.
И поиска ли някой отново да влезе, ...
  75 
Снеговалеж в Ада...
Предания в Ада обричат
там всички на орис зловеща,
но знам и едно по-различно,
което все пак си е нещо... ...
  57 
Да помогнем на човек в беда,
та да стане по-добър света.
Да спасим живота човешки,
дори когато нашите са тежки.
Хората трябва добро да правят , ...
  177 
Шест на нула?!
Какъв срам..?
Точно определение
немога да дам.
Но може ли той ...
  94 
Как красиво е, когато
есента нашарила гората
с месинговата си позлата;
а листата натежали,
от жарко лято прегоряли, ...
  134  13 
Едно сърце. А в него нося всичко.
Възторг и мъка. Радост и печал.
Понякога оставям го самичко,
надеждите му тихи премълчал.
А то безмълвно вече претуптява ...
  317  13  25 
Когато търкули се слънцето стръмно на запад
и залезът белите облаци с дъх оцвети –
ела на верандата с няколко стръка от лапад
и две чаши вино за нашите вечни мечти.
Недей от покъщнина зор да си даваш до мрака. ...
  155  14 
Културните различия се случват.
Да бъдем честни -
Приютът на хладната усмивка
занася толкова, че да достъпи друг.
София, ден след празника
  85 
Не вярвай на дърво, което
се хвали с хиляди листа,
но плод най-сладък от Небето
не е родило с възрастта.
Че някога Христос премина, ...
  106 
Духа си натоварих с бреме тежко.
Чувал, претъпкан с невъзможна скръб.
Човек да съм във време нечовешко,
светът когато ми обръща гръб.
Не ще го моля още сто години ...
  91 
Старата библиотека проговори с тъжен глас.
"Позабрави ме човека и съсипана съм аз.
Всички мои етажерки мухъл ги мори, и прах.
Като прелъстени щерки бъдещето им видях.
Пуста цифрова епоха ми докара този гнет. ...
  123 
Момчета български, как не ви е срам?
Как можахте да паднете дотам?
Дотам ли мафията ви докара?
Никой ли не може гол да вкара?
Зарад мутрите в спорта ...
  187 
Когато беднякът от зло се навежда
и няма си Вяра, и няма Надежда,
докосвай огнището - там, под реброто -
а после му дай да се стопли с Доброто.
Че малкото огънче щом го запали, ...
  148  15 
Гледат сеира,
как кмет се избира.
И не гласуват,
а после - псуват.
ПИ
  152 
По пътя намерих малко перо,
от птица, навярно, която отлита.
Дали не срещна тука добро,
че тръгна така, без да ме пита.
Сърцето ми, в човека да вярва остави, ...
  74 
Гледам старите муцуни.
Все едни и същи от години.
Прости кат' кратуни,
а коват закони.
Гледам ги в очите, ...
  133 
А на мен чудно ми е...
Кой кого ще убие?
Някъде гледаща, вярваща в златото
Жена си продава даже и тялото
Търсещи, гледащи в мола витрините ...
  231 
Не ще преборят чистото сърце
хитросплéтенията на Лъжата.
Една те имат неизменна цел –
погубване изцяло на душата.
Дарена всекиму в света от Бог, ...
  174  18 
И днес, от живота си взех по лъжичка,
със захар, сол и чер пипер лют.
Към топло летях като есенна птичка,
да бъда далеч от лед и от студ.
За това, че изпратих спокоен деня, ...
  70 
Как е възможно да сте толкова нагли!?
Как е възможно да сте осъзнато,
изрепетирано слепи!?
Как е възможно дори, да ви гледам право в очи,
и да допускам даже, че всички сме хора!? ...
  126 
Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...
  58 
Предложения
: ??:??