3 055 резултата
Душата ми е цветна градина.
Няма самота има радост и обич.
Утрото ведро ме приютява.
Твоето добро утро ме теши.
Ветрецът донася ласките нежни. ...
  378 
На юг звездите са узрели диаманти,
изникнали след топлия дъждец
във безпризорните небесни океани.
Търкаля се край тях колата на нощта,
със повея на вятъра се носи, ...
  922 
Ела, ще ти покажа залеза
и красотата на настъпващата вечер,
подай ръка, почувствай обичта,
която имам шанс сега да ти покажа.
Ела, ще си измислим минало, ...
  1500 
Слънце огрей...
Чуваш ли как сърцето ми пее?
Чуваш ли гласът на вятъра в мене свисти?
Чуваш ли припева на птиците красиви?
Чуваш ли шепота тих на гората? ...
  438 
Озарено утро
При тебе е душата ми нежна.
Сърцето ми трепти всеки миг.
Устните ми, жадни за твоите целувки,
шепнат тихо и нежно за радостта. ...
  467 
Докосване.
Сърцето ми трепти от нежност
душата ми е ранена сърна.
Пламък изгаря гърдите ми.
И оная любов, която диво ме владее. ...
  565 
Морето докосва съня ти.
И бриз ще погали ръцете,
които се търсят във мрака.
Очите са нежно кълбо,
разтворили в мене сълза... ...
  737 
Боли ме, че няма да видя очите ти.
Ръцете ти няма да милват душата ми.
Усмивката няма да мъчи за миг
сърцето на вятъра, когато избяга.
Ти дойдеш ли, няма ще падна във теб. ...
  866 
Момичето и есенният дъжд
Есента обърна своята природа,
цветът отстъпи на романтична сивота,
дъждът приготви своя песен на зажаднялата Земя.
Милиарди капки се понесоха, надолу бързо и без страх, ...
  703 
Нощта е тъмна.
В стаята една свещ гори.
Няма спомени в нея,
които да задържиш.
Времето открадна ги отдавна, ...
  543 
В стих (неосъзнато се обичахме)
Не бе мелодия – бе стих
не бе и стих – бе част от нас.
Етюд – сътворение на вятъра,
роден от порива. ...
  401 
Небето метна сив шинел върху парче от свят,
което очите ми –затворници обхождат
като каре във двора на затвор.
Безкрайни удари и шум.Строителна вакханалия.
Строят на педя от дома ми. ...
  399 
запомни ме такава
като буря
с разпилени коси
и боса
запомни ме такава ...
  536 
Не всички пътища водят към теб -
бразда във пукната стъклена чаша.
Задънена улица в моите сънища.
Слаба светлина, блестяща изпод руините
на това, което беше сърце. ...
  551 
Ако кажа сбогом…
кой след мен ще тръгне…
От толкова които
твърдят че съм специална,
обичана, ценена, ...
  660 
Тя меси хляб така,
както всеки ден меси душата му.
Той го разчупва така,
както човек чупи сърцето
само на този, когото обича. ...
  436 
ти нося
тъй малък подарък
от моето сърце
за теб
минута по-късно ...
  351 
В росна капчица се сгушва
устрем за ведрост утринна.
Яхя Акбулут („Безметежност”)
През процепа на мисълта
търкулна се снежинката ...
  622 
Когато някой или нещо
покоя в душата ми изпие,
тогава … не живея, а тлея.
Потъвам в бездна.
Мрак ме погълва. ...
  698 
***
Вали във мен,
не чуваш ли
как падат
ситни капчици
тъга? ...
  596 
Ако ви няма утре във животът ми,
светът ще си остане същия,
ще се разтягат дните до самотност,
а нощите до непристъпност.
Ако ви няма утре във животът ми, ...
  459 
когато вял е този път
и истинския зов е гол
когато ти
си сам
и съм сама ...
  775 
След ранното презряване на спомена,
септември
идва и узаконява
размяната на
две трептящи думи, ...
  713 
Има души –
безкрайно синьо небе са,
към вечността в тях можеш да политнеш.
Има души –
галещ изгрев, милващ полъх са, ...
  740 
Алтернатива
Върна се Бог.
И тръгна между нивите.
Бе жътва.
И живите пак жънеха. ...
  678 
Удобното убежище
на ласките се срути.
Живеем в пещерите на
няколкото премълчани думи.
Захвърлили сме общото си минало – ...
  665 
Кого да питам за надежда …
Стъмнено, времето привършва …
Пораснах, а пък пак съм същият,
забравил – Бог е във сърцата ни
и затова е толкова високо! ...
  801 
Вървя през лятото
с бялата си дреха
и ми е вкусно.
Оставям се то да ме положи
на вълните си - ...
  665 
Всяка секунда с теб заспиваше под клепачите на времето.
И докато сърцето ми се пробуждаше - разумът ти заспиваше...
Гледаше постоянно към светлината и я гасеше.
Искаше мрак!
Любовта не можа да преплува морето от сълзи. ...
  645 
Почва с измръзнали посеви,
корен, изтръгнат от бурята.
Вихър, танцуващ в очите ми,
зов, приглушен от стихията.
Лъч, изоставен от слънцето, ...
  1314  11 
Because my life is an endless story
of a pathfinder, seeking the truth of the ages.
And by adding a little bit of ink
on the sketches of my fairytale
I put some colors on the pages ...
  1239 
Вечерни вълни душата обливат
и ето настъпва пак тишина.
Капки дъждовни лицето заливат,
ела, моя любима, една самота.
Ела - обгърни ме; ела ме вземи! ...
  358 
За всяка танцова стъпка, намерила място
неканена в главата ти
нарисувай ми картина,
защото точно това не очаквам от теб.
За всяка пиеса с глухи артисти, ...
  732 
Отвъд планината.
Не виждам.
Отвъд думите.
Не разбирам.
Планината е сблъсък. ...
  491 
Да живееш...
Да се родиш..., да растеш,
да живееш, да умреш..., може би
да се преродиш в сън, страдание, реалност,
но във всички случаи да е истинско... ...
  601 
Намирам, всеки ден намирам.
Понякога в нея, друг път в мен.
Край ъгъла е. Абсорбирам.
А ъгълът е тя. Край нея - кен
от бира. Някъде е там. ...
  561 
Няма усмивка за клоуна,
носещ усмивки!
Всички в цирка
отдавна се скриха!
Защо ли той остана ...
  975 
Тук
Тук на Балканите
тук в Персия, днешен Иран
тук в Лхаса при Далай Лама
тук градя. ...
  587 
Б и т и е т о ми
е
еквилибристика м е ж д у
х е д о н и с т и ч е н н и х и л и з ъ м
и ...
  492 
хората пристигат и заминават
(понякога и завинаги)
остава гълъбът
да среже времето
  496 
Предложения
: ??:??