1 537 резултата
НАЕМНИК
По улицата с тежки стъпки,
умора и тъга прегърнал,
наемник... към забвението запътен.
Поминъкът го бе превърнал ...
  508 
Имало някога едно Емо.
Живеело напук на житейски проблеми.
Вървяло уверено, понякога падало.
Обичало, разбирало, не разбирало, страдало.
Дълбоко усещало в себе си – някак, ...
  895 
Ще се нося като вятъра,
волна ще бъда до край;
ще летя като птиците,
без някой за мене да знай.
Ще бъда твърда като камък, ...
  693 
ХІХ
През лятото свърна ли в село
отивам в полето, все там,
под онзи Балкан белочелен
край черно огнище без плам. ...
  456 
ХVІІІ
Звездите една подир друга
изгасват в небесния свод.
А утре тук тракторът с плуга
ще тегли бразда на възбог ...
  379 
ХVІІ
Препускали бързо обратно
към село, в завой след завой.
До майчин гроб още до татков
ковчегът намерил покой. ...
  400 
ХVІ
Огънят почти бе загаснал.
Подхвърлих му малко дръвца.
Луната ни светеше ясно
всред звездни седефни зрънца. ...
  347 
ХV
След малко Стоян се опомнил
и погледа спрял на мига
към бея, лежащ върху пода –
познат му се сторил ликът. ...
  457 
ХІV
Вън не бодли роза е впила,
а зимният вятър фучал.
Стъклата потръпвали диво –
в тях ледни дантели чертал. ...
  402 
ХІІІ
Минавали месец след месец
и лятото дало си гръб.
Пак в златна кола златна есен
затътрила в пътища скръб. ...
  487 
ХІІ
В покоите бейски ехтяло
под сводове глъч – суета.
Надежда поглеждала вяло
превзетата тук красота. ...
  392 
ХІ
– Отвели Надежда далече
от малкото китно селце.
Тук станало пусто и вечер
залоствали порти с резе. ...
  384 
Васил Левски нарича се той,
най-великият герой,
който не забравяме дори за миг
и го почитаме в ден велик.
Участвал е той в легиите на Раковски ...
  3198 
Х
Полето сърдито шумеше
и вятър тревите коси.
Щурецът пак тъжната песен
в миньорните нотки изви. ...
  434 
ІХ
От конския тропот разбуден
селяшкият взор заблестял.
Еничер самотен, прокуден
под стряха от буря се сврял. ...
  477 
VІІІ
Не стихвал копнежът в гърдите,
не леквал и робски ярем
и ето: настръхнали дните,
потръпнал султански харем. ...
  384 
Когато си в плен на житейските
проблеми.
Когато си с вериги окован.
Когато сам си на света.
Не се предавай. ...
  508 
VІІ
Пак зимата белите дрипи
прибрала от земната шир.
В дърветата сокове скрити
напъпили в цвят най-подир. ...
  541 

Години се нижели бавно
в ярема на робски хомот
със спомен за минало славно
на горд и достоен народ. ...
  419 
Христо Ботев познат е навред
с революционната си дейност най-напред,
известен е като храбър герой,
в Освободителни въстания участвал той.
Също така гениален поет, ...
  2061 
V
Как станало тъй: неусетно
момичето с чипо носле
простило се с своето детство
и своето синьо небе. ...
  419 
ІV
В дълбоките преспи през зима,
през златните есенни дни
до късната пролет я има –
Надежда по пътя върви. ...
  435 
ІІІ
Помагала малка Надежда
на чичо си в селския труд.
Тя в къщата всичко подреждала,
орала на нивата с плуг. ...
  580 
ІІ
– Та тук, преди много години,
живяло момиче едно
където добри самодиви
играли среднощно хоро. ...
  461 
Посвещавам на младото поколение
българи, които ще станат космополити,
но няма да знаят героико - трагичната
история на своя народ, ако ние не им я
разкажем. ...
  534 
Вървя през праскова градина,
приятелко от младини!
Аз знам, че тук си се родила,
уханна праскова бе ти.
Години скриха безвъзвратно ...
  1779  20 
В обществото светска дама,
вкъщи пък слугиня топ.
Ех, живот – с една ли драма
сблъсква те навред в галоп!
А копнееш като цвете ...
  986  26 
Моя майчице, съдба хайдушка!
Тази нощ изплаках си очите
скършила ръце на тънка пушка
и далеч от погледите скрита.
Песен от Балкана ще провикна ...
  586 
The Chaos
Начало, безвремие и край,
свързани само от безконечен безкрай...
Огън, въздух, вода, земя -
въртящи се около невидима сфера... ...
  927  16 
Убиецът
Не го съдете!
Присъдата ще е над всички,
защото е един от нас.
Невинен като листната игличка ...
  511 
Жена на честта
Леден поглед нанякъде подхвърлен,
пореден нечий номер,
от нейната ръка на боклука изхвърлен.
Усмивка в скоби на отегчение ...
  731 
1.
Протегнатите ми ръце
от очакване отмаляха...
Чакам вече толкова тъжни
и безрадостни зими. ...
  794 
В превод от латински горните думи, които са били издълбани върху древноримски надгробен паметник, се превеждат като "Слава на победените"...
Чудя се - защо всички славят победителите? Нима победените не заслужават дори много повече възхвала от тях?
1.
Нещо те стиска за гърлото
и прерязва съня ти... ...
  861 
Защо?
Защо най–синьо е небето?
Защо звездите тъй блестят?
Защо широко е полето?
Защо лъчите слънчеви трептят? ...
  741 
С боя, четка, талант и малко магия,
художникът нарисува перфектната любима.
След година тя беше готова, беше красива -
с дълга черна коса и с очи като два сапфира.
Вдъхна ú живот, душа и чувства, но защо ли, ...
  819 
Уханието на цветята
Зависими ли сме от някого?
Животът ни реален ли е
или е просто някаква игра?
Въпроси множество върховно се изправят, ...
  628 
С подписите си разделяме
каквото прекарахме и споделихме,
каквото един на друг разкрихме,
каквото и сърцата подариха...
Обобщават ни по вестници и статии, ...
  799 
Благодаря ти, мамо, за твоите ласки и грижи
през всичките тези осемнадесет лета...
Благодаря ти, мамо, за любовта и красотата,
с които стопли моята детска душа...
Благодаря ти, мамо, за миговете на щастие, ...
  1498 
Пак от болка съм ранен,
давещ се сам в собствен мрак,
вътре в мене нещо пари,
в душата ми - милиони твари.
Два живота вътре в мен, ...
  1564 
Когато останеш сам в нощта,
когато в очите погледнеш любимия човек,
а той извърне поглед настрана,
всичко в един миг се превръща в лъжа...
Когато шумът от топлия дъжд, ...
  592 
Предложения
: ??:??