41 743 резултата
Като орлица над гнездо крила разперила
майка-грижа над креватчето се свежда...
и очите ѝ са пълни със звезди - галактики
в своя ангел - син се взира със надежда.
И като всяка земна майка - ...
  109 
Днес е празник. Никола е именник. Още се чудя
аз какво да направя с подаръка, който му взех.
Чух, че станал е вече. И той като мене се буди
много рано. А вчера и клипче едно му заснех.
И не зная защо съм решил с тази шепичка радост ...
  231  10 
Отново мрак изгря в нощта –
самотна, черна и унила,
в лед сковала нечия душа,
студени пръсти във сърце ѝ впила!
Надежда крехка тлее в черен дим. ...
  405 
Здравей, в съня ми на вълшебна нощ,
аз искам нещо тебе просто да помоля.
Знам, с Висше сила имаш ти и мощ,
живота си живян тук до сега да не повторя.
Във време друго щом се преродя, ...
  131 
Нощта белее, скрила своята магия в сняг,
с блещукащи звезди наметнала небето.
Пъртина малка е проправил някой смел глупак
и тръгнал в студ и мраз да търси своята пътека.
Потъва в сняг. Напред върви към изгрев и мечти, ...
  299  15 
Стани с часа на новия си изгрев.
Поемай всеки дъх на светлината.
Кошмарите, проблемите изригват,
но ти ги прехвърли на необята.
И призраците хвърляй зад гърба си, ...
  254  13  21 
Чуваш ли? Зова те!
.
.
На колене отново в късна вечер,
към теб протегнал немощни ръце, ...
  164 
Във времена на бурни страсти и мечти
отново впива пръсти хамлетовата тревога
и отразява
⢀⣀⣀⣠⣴⣾⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣷⣦⣄⣀⣀⡀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀
⢸⣿⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀ ...
  287 
Удар, безсилие, думи- кинжал,
поглед пронизващ без никаква жал.
Звън от кристал счупи се в мен,
болка раздираща хвана ме в плен.
Лудост обзе ме, приятелка беше, ...
  143 
Смрачѝ се, смрачѝ, а над моята стряха,
ни повей усещам, ни пиле прехвърча.
Излизам смутена, гола и плаха -
нощта се надвесва над мен вездесъща.
Аз, малкото цвете, самотното птиче, ...
  125 
В дните, обковали
Рамката със име „Съвремие“
Липсват приказните очи
На принца, влюбен във роза
Онази, дето малко късно разбрала, ...
  195 
Снегът си тръгна, този влажен сняг,
направи поразии и го няма,
остави ни до бащиния праг
да гледаме след него по пижама.
Сломи дървета, токът поломи, ...
  233 
Съмненията бавно ме раздират.
И все си казвам - пак сгреши.
Тъй както птиците умират,
умират в мене хиляди мечти.
За утрото лазурно чисто. ...
  298  11 
Гледам я и тревога в мен се появява -
накъде нашата мила България отива!?
Тя на толкова бури успя да устоява,
но фалшиви ценности нея затриват!
Това ли на децата ще завещаем, ...
  526  47 
На теб, моя Музо …
На теб, моя Музо, посвещавам стиха ми
и китка бих сложила с красиви цветя!
Да ме следваш активна дори и в съня ми,
слова да ми шепнеш по теми не една… ...
  401  26 
Кога ли любовта започва да мълчи?
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.
Кога луната вън безсъници гори, ...
  147 
на Димитър Трендафилов
Ние сме вече уморени и стари.
Тук сме родени и верни до края!
Сънуваме спомени за овчарките,
които пазеха стадата на България... ...
  166  18 
Може ли да си поет,
без и думичка да си написал...?
Щом с добро ще те запомнят все.
Аз мисля... няма нужда да си писал.
А Бог - дали не е поет...? ...
  187 
Галатея
Не всичко в този танц е изтанцувано.
Възможно е отчасти да наваксам.
И трупат във лазура пълнолуния
блуждаещите небеса на сакса. ...
  261  14 
На всички свои близки и роднини
аз новата ни книжка подарявам
с надежда плаха, че за след години
от себе си тъй спомен им оставям.
На брат ми внучката, тийнейджър същи, ...
  94 
Бавно бързам все нагоре
през гори и през поля.
Мисля дълго, не говоря.
Светлосенките ме веселят.
Кой да вземе и предвиди, ...
  267  11 
Не е стих,
а мълчаливо признание,
скрито послание,
попило в очите,
преобърнато в проклятие ...
  195 
Правя каша,
каша гъби...
И усмихната
до зъби
ти изпращам ...
  202  13 
Всеки път когато споменаваш
НЕЯ
преглъщам тъгата си
заедно с няколко глътки студено вино на вечеря.
Всеки път, когато ми разказваш как си я прегръщал ...
  240 
Благодаря ти за подкрепата, Любима,
във този тъй непоносим период.
Благодаря ти, че до мен те има
и си опората ми в грозния живот,
във който за пореден път видях, ...
  256 
Когато огънят на спомена те топли,
със съчки от най-силните мечти,
а пухкавият сняг на Истините
над сивите илюзии вали...
Когато се усмихваш на съдбата, ...
  153 
Небето разлиства своята нотна тетрадка
над градове и села. По струните на зимата
две хризантеми са танцували през нощта.
Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -
красота. Белота. Или пък две ноти, с имена. ...
  149 
На проф. Любомир Котев
...И се ровя
в словесни камари:
търся Истина,
Любов, ...
  146  11 
Аз съм истинска, топла, добра
и живея живота красиво.
Правех грешки и късно разбрах,
че съм тук, за да бъда щастлива.
Много дълго мълчах може би, ...
  311 
Тя ли? Знаеш я. Смуглата, тази,
дето все крадешком я поглеждате,
на жените усмивките гази,
на мъжете събужда надеждите.
Тя ли? Луда е. Шапка не носи, ...
  147 
Какво като
навън е светло...
щом в сърцата ни
нахлул е мрак.
И всичко свежда се ...
  243  13 
Няма да падна!
Не ми подлагайте крак -
виртуоз съм в изкуството на човешко падение.
Не, не ме разпитвайте как
съм овладяла това чудесно умение. ...
  295 
Облаци, като брада на луднал старчок,
като форми на полярен мечок,
като прилив от семенна течност,
като мъглата на политкоректност,
като дупето на разюздена блудница, ...
  300 
На сто процента нищо не е ясно,
на сто процента нищо не върви.
Пространството накрая става тясно
и губим се сред пясък и треви.
На сто процента нищо не е вярно, ...
  154 
Като вода оставена да заври,
гневът ми бавно превръща се в пара.
Затворена в малко пространство, кипи,
като зловеща отвара.
Тялото ми по цели нощи не спи. ...
  117 
в памет на Арх. Александър Померанцев,
автор на проекта на Храм-Паметник "Свети
Александър Невски" в столицата София
"По воля Божия" Поетът е сам.
Застава пред белия лист на мълчанието ...
  218  10 
Аз съм Мишато супер герой
имам хиляди идеи безброй.
Слагам маската на Трикси
мога да помогна на всички.
Ще занеса в градината на всички деца ...
  355  10 
Едно и също каканиже глухо,
вгорчава ми кафето всеки ден,
дали пък ми е диоптърът сгрешен?
Та виждам вълк навлякъл овче рухо.
От думичките капе медовина, ...
  311 
Вече тъмно е вън, а следобед е, няма и пет,
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.
С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак, ...
  182 
В тъмнина живее ни народът,
пълно е със срам и страдание,
но не всичко обхваща октоподът,
пет момичета с ум и със знание
показаха, че може да победи духът, ...
  329 
Предложения
: ??:??