36987 резултата
Мухата Дрожди си летяла
над чаша вино по обяд,
сред облак в розовата пара
бръмчала си със жизнерад.
"Ах, колко фина съм и мила ...
  127 
Колелата се въртят
и безспирно пеят, пеят.
О, кога ли ще се спрат
и кога ще онемеят?
Тяхната магична песен ...
  53 
О, моля ви, не ме разбирайте погрешно!
Не се страхувам никак, никак от смъртта!
Дори и тя за мен ще плаче, безутешно,
ще й е скучно - и без мен, и лудостта.
Кой друг ще смогне шепа дни да си откупи? ...
  117 
По тема зададена от Vladimir Sabourín
***
Пази писането
като незаченато дете
в утробата на майка му, ...
  52 
Часът е- Утро! Точното време за ставане.
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно, ...
  206  24 
Орел един летял, но уморен
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!
Щом тръгна към далечни висини, ...
  555  12  56 
От всяко ново начало
се поражда поредната гибел,
със ситна, но някак нестройна походка,
с пукнатини под планините от грим
и със сърце, побиращо в себе си ...
  32 
В душата ми щурчета и светулки,
в сърцето ято от гнездящи птици,
в косите бели, паяжинни люлки,
в очите ми - фенер за лунатици.
В главата буболечките, стотина, ...
  103  16 
Мое малко слънчево момиче,
Моя нежна, сбъдната мечта,
Моя вяра в бъдещото утре,
Мое първо чудо във света.
Как, кажи ми, утре да те пусна ...
  50 
Ние още сме живи, за здрви - не знам,
и на времето дишаме лютия дъх.
Изтъкани от нерви, с прегорял вече плам,
покореното хълмче записваме - връх.
Ние още сме тук, докога ли - не знам, ...
  67 
Пълнолуние в Пустинята...
(триптих)
на Марина
1.
Добър вечер!... Идвам аз от друго Минало, ...
  33 
Капки силуети, изобразени чрез червен вечерен тон,
въпреки сивотата, взета от тълпите и живота,
хиляди отпечатъци, издълбани в ранен пролетен фон,
и въпросът "Можем ли да досегнем времената?
Докато отново не се срещнем по същите стари улици, ...
  81 
Ще дойда при теб,
уморено мое небе,
разтворено в дъждовните ми ръце.
Само по илюзии ще пристъпя
в разлистените ти нощни очи. ...
  33 
Боли ме
не от удара на камъка
който ме застига
а от злобата на хвърлящия
тя остава в ръката му ...
  65 
Погребални агенти
рекламират
оболи за Хадес.
Мисирки кълват
с микрофони ...
  164  22 
Сово моя, мъдра сянка,
ти прелиташ в тъмни нощи,
над горички и полянки.
Кажи, търсят ли ме още,
моите сестри красиви? ...
  112 
Понякога съм силна,
посрещам всяка трудност и се боря,
понякога съм стилна,
елегантно преминавам и говоря.
Понякога съм тъжна, ...
  66 
Отказвам да храня птиците
накацали по раменете ти.
Тези са питомни.
Помнят страховете.
Остават, когато кашляш. ...
  92 
В хладния обор, на сянка
крава кротко си лежи.
В плен на сладка дрямка
лекичко насън мучи.
Но от нейде за беда ...
  113 
Понякога лежа прострелян
в постелята на тишината –
когато вън мъгла се стеле
и няма сън.
Душата... ...
  70 
Тръгна Зайо за водица
и се спъна в карфица.
Уж е малка и е жалка,
но заплака Зая си за майка.
Плаче и сълзи реди: ...
  102 
Наболяло е времето...!
От тревожни въпроси...
Затова, че закътахме
човешките ценности!
И тихо времето отронва ...
  64 
Короната похлупи ни в затвор
и къщите ни станаха по-сиви,
страхът намери във душите коридор,
от черни вести и прогнози диви.
И черквите затвориха врати. ...
  73 
Как си, мамо? Как си на небето?
Свършиха ли болките за теб?
Или още стяга ти сърцето?
Справям ли се с този живот нелеп?
Гледаш ме отгоре, негодуваш, ...
  37 
Някога, в далечни времена,
там на края на света,
стар козар живял
и козите си пасял.
Сутрин рано ги извеждал ...
  125 
Родило се навремето едно дете -
момиченце с прекрасно, хубаво лице.
С очи красиви с цвета на маслина
и нежна душа със звук на мандолина.
Щастливо детство изживяло то, ...
  49 
Семена на надеждата сеят умели сеячи
на земята в димящите черни бразди.
Луд южняк, полудял от скорýшата, палаво скача
и в гърди на девойка авлига гнезди.
Бели облаци гони овчарят невидим в небето ...
  122  12 
Пресъхна радостта във мен
и всичките ми топли извори замряха,
погълна ме тъгата в мъртъв плен
и сто очи отвори тишината.
Не хвърляй камък зад гърба си, ...
  41 
Простете на поета, не мълчи
еднакво пред страстта и суетата
и целият му ужас си личи,
когато си намества очилата...
На болката в отчаяния вик, ...
  159  10  15 
Живеем в лошо време,
сред болести, беди!
Понесли тежко бреме -
все нямаме пари!
Но от всичките народи, ...
  167  15 
Тежко небе, колесница от пламъци,
гневни камбани. И тътен, и звън.
Спрели часовници, в прашните замъци,
грозни девойки - проплакват насън.
Шут, вкаменен, е на краля в кошмарите, ...
  111  12 
Ако си почувствал,
заедно с мен,
най-много теб - самият,
насред всичко останало,
значи съм била правилният човек - ...
  77 
Отиде си нелепо ти,
ще бие църковна камбана
и цяла България скърби,
във всяко сърце има рана.
И за нас утеха няма, ...
  446  48 
Мазен охлюв се изхлузи
от трънаците бодливи
и наду червени бузи
пред врабчетата пискливи:
"Хей, пернати подскачачи, ...
  193  10 
Останките са
цветни светове,
потънали в дъждове
наводняващ спирт,
леещи се по стените ...
  47 
Може би не съм жена, а котка.
Или Орисница ме е проклела,
да ми се мърка на дивана кротко
завита с твоята стара фанела.
Днес избърсвам сълзите си скришом, ...
  151  16 
Ловец и сърна
В сърцето на гората тупти сърцето на сърна.
Шубраци гъсти и усойни заграждат й дома.
Познати гласове огласят всеки дол и вършец.
Ослушват се с нея заек, славей и щурец. ...
  194 
В прозореца ми тихичко наднича,
залязващ ден, с последното кафе.
Той знае, че Луната го обича,
застила ложе - звездно кадифе.
Със свойта крехка арфа среброструнна, ...
  122  14 
Нито шепот, нито гънка небе,
нито малък светлик да уталожи нощта
не проблясва, а аз седя
на върха на последната капка
от инфектирания дъжд ...
  33 
***
твоята лодка
в онова неравноделното
необясненото
ще се люшка дълго в мен
не те разбирам ...
  54 
Предложения
: ??:??