37109 резултата
Точка в окото на орел –
Жертвата е обречена.
Сълза в окото на сърна –
Десетката във нечия мишена...
© Павлина Петрова
  60 
Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.
Нахлупил облачен каскет, ...
  97  12 
Това не е поезия! Отдавна не е...
Просто натрапчива мисъл. Трескав блян.
Като изгрева, който оставя в небето
бледа огнена диря – багра от свян.
Това не е любов! Отдавна не е... ...
  76 
Медалите най-често са от тиква,
живееш сякаш чуждия живот.
Но все не иска разумът да свиква,
че вечно ще те вземат за идиот.
Броиш си нощем раните, рогата, ...
  168  12  17 
С хрипове идва нощта, с вятърен дом на самодиви.
Може би с папур и бамбук, ще се срещнат всички
безветрия.
Там при перлен нарвал и всички лодки без смърти.
С рубинен корал изтрих съвест и име поравно. ...
  152  17 
Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва, ...
  79 
Преди да срещнеш вечността,
за да си кажете наздраве
и преди Онази с нежната Коса
приседне под смокинята на двора,
да ти рисува зима с майсторска ръка... ...
  107  14 
Когато срещнах очите ти, те влезнаха с раз в
една точица малка –моята зеница.
Достатъчно бе за да изригна.
Пръсна се лава по мене и достигна до тебе.
Природно явление – взривоопасно! ...
  26 
Потѝ се чашата от много лед.
Мохитото сега ми е приятел,
на ментата с най-сладкия съвет,
целувка по небето ти изпратих?
Въпросите са винаги за теб, ...
  93 
Сам съм, жестоко помилван.
Сам съм. Присъда търпя.
Сам ще остана във филма.
Сам по света ще вървя.
Сам на брега на мечтите, ...
  24 
Там... нейде... в гората камчийска
е скрито...
забравено вече село́...
наречено бе Булаир,
преди време... ...
  74 
Открих своята красота
по пътя на любовта.
Запазих своята доброта,
но капна сълза и сърцето отново заживя.
Обикнах своя живот ...
  22 
Невъзможното завръщане
Да се завърнеш в бащината къща...
Димчо Дебелянов
Аз няма как да се завърна
във бащината къща вечер, ...
  24 
Достатъчно е да ме желаеш.
Словото ще те осмисли.
Светлина ще те събуди
и простори ще разкрие
любовта към целостта ми. ...
  75  14 
Седем нощи сатен и такава луна се показа,
не заспиваха седем доволно пияни щурчета
и помислил сънят, че душа оживява за празник,
примири се, когато кълбото магично засвети.
Седем бавни води, седем пъти щастливо преляха. ...
  106 
Ще видиш какво е мълчание
и ще страдаш само за мен.
Ще ме търсиш, ала разкаяние
няма да има за теб.
Не искам при теб да се върна, ...
  54 
В очите на врабче е отразен,
светът ни, като житно зрънце малък.
Изплакан от страхливците рефрен -
горчи, засяда - твърд, вчерашен залък.
И джойстик е в ръката на дете, ...
  89 
Ври във мен, бушува сила
да впия пръсти в твоите коси
със нокти аз да дращя от възбуда
и тялото ти да кърви!
Тъй дивото зове ме! ...
  75 
На поета Симеон Аспарухов
Ти помниш ли как ни сграбчи Животът
от лоното на пътя ни непровинен
и как ни предаде в Царството на мигновения,
за да бъдем посветени с доспехи. ...
  31 
Смъртта не е нещо, което ме плаши...
отдавна бе скършена тя...
преди векове
сам Иисус
победи я... ...
  82 
Разхождам се в теб
и непрекъснато срещам себе си.
Дали не сме се слели?
Активен въпрос...
Отговорът – в нашите очи. ...
  59 
Безсъницата тихичко въздиша,
рисува златни руни, по тавана.
С носленце мокро бута ме - да пиша,
с перо от сън. Но как ли да го хвана?
Звездите вън са с облачни пижами, ...
  87 
Ако някой ден душата ми се скита
по-кървяща от самотната луна,
ако длани нямам, устни да попитат,
а сълзите са в небесната дъга...
Ако не долавяш, че ме има ...
  69 
Спомените... 2
Много време ме измъчва
спомен неизменно скъп
за една моряшка кръчма –
в хоризонтите отвъд... ...
  20 
„Саморасляк” ме наричахте, хóра.
Днес за обидата не ви коря.
Злата орис така е решила –
саморасляци... безброй навред.
Можех дълго да стена и да плача. ...
  69 
Понеже все нанякъде забързана,
разбивах си носа и коленете,
със пъстра прежда, от години, вързани,
виж, зрелостта чорапи ми оплете.
Откъснати нехайно, от дъгата ми, ...
  101  10 
На никой никога не завидях,
със свой аршин не мерих чужди сметки
и времето за дишане ценях,
от Хамлет до смеха на Риголето.
Минавах край различни тишини, ...
  118  10  13 
От облаците сякаш слезе,
обгърна ме сладка мъгла,
топъл вятър зашушна из мене,
небето ми дъжд закопня.
И усетих, че зимата всъщност е ...
  96 
Една звезда сега ме вика
от тоз далечен небосвод.
И с всяка дума на езика
претеглям своя си живот.
Вървял по земен път до тука, ...
  29 
Поглеждам обратното в мене си.
Там е едно тъжно момиче...
То всъщност е затвор на малкото ми „аз”.
Тогава бягам и се усмихвам... с очи...
И ме виждате... такава каквато искам да бъда. ...
  89 
Ще заговори стара любов,
ще копнее за твоята целувка,
както онази нощ,
в която нещо запърха...
Твоите очи ще говорят, ...
  30 
Пътуване. Мълчание във влак.
Дихание на цвете от Балкана.
Желание да се обикнем пак
до дъното на клетъчна мембрана.
Ухание на мъж и на жена... ...
  34 
Я повей ме, вятър ли си черен?
Разроши косите ми във рус рояк,
заплачи с очите ми – по женски верни,
събуди разцъфналия кукуряк.
Повлечи ме, дрипите ми стари, ...
  40 
Пролет... 3
... и пак се влюбих... Не разбра ли?..
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!... ...
  49 
Живея в прегръдка на вечната зима
и Ледени походи са белите дни.
Осъмнах излъган, с несбъднато минало.
Глада си запълвам с накъсани мисли.
По пътя ми няма стабилна опора, ...
  95 
Спомените...
Тежки спомени налягат
ме в безсънните нощи́...
Гоня ги, а те ми бягат –
и бегът ме изтощи́... ...
  27 
Едната ти усмивка ме прогони,
а другата ми каза да остана...
Едната обещаваше агония,
а другата кълнеше се за празник.
Едната ти ръка ме шамароса, ...
  188  14  14 
Моряци сме ние, на кораба "Време"
безстрашно поели към нови земи.
Морето за нас е река до колене,
а бурята страшна - дъждец, що ръми.
Моряци сме смели и нямаме време ...
  125 
То беше кротко, хилаво на вид
и пълнеше душата на поета.
Израснало със бащиния стих,
градеше свят от захарни петлета.
***** ...
  99  12 
Приближи се до мен, докосни
на душата крилата зелени.
Прибери се в дома, целуни
на децата лицата засмени.
Обещай да останем докрай, ...
  50 
Предложения
: ??:??