41 746 резултата
В този свят на ярка суета
все красотата някак не достига,
гримираме се в стил на пролетта,
на зимата и даже на вампира.
Очите подчертаваме, нали, ...
все красотата някак не достига,
гримираме се в стил на пролетта,
на зимата и даже на вампира.
Очите подчертаваме, нали, ...
185
1
7
Не искам да ми давате съвети.
Не мога аз да чакам търпеливо.
Взривявам всичко с празнични ракети
щом във ръцете си държа огниво.
Аз нямам си спирачки на мечтите. ...
Не мога аз да чакам търпеливо.
Взривявам всичко с празнични ракети
щом във ръцете си държа огниво.
Аз нямам си спирачки на мечтите. ...
181
2
6
Учителю любими, точно ти,
научи ме да пиша и да смятам.
И вече търся своите мечти
далеч от виковете в махалата.
Ти чете Жеко Христов и Керим, ...
научи ме да пиша и да смятам.
И вече търся своите мечти
далеч от виковете в махалата.
Ти чете Жеко Христов и Керим, ...
110
2
Ако знаеха децата малки
до десетгодишни дори,
между краката на техните майки
какъв буен огън гори...
Ако знаеха децата малки, ...
до десетгодишни дори,
между краката на техните майки
какъв буен огън гори...
Ако знаеха децата малки, ...
177
2
2
Всеки път, когато падaм
ударена с юмрук в лицето,
не чакам ничия пощада:
Сама закърпвам си сърцето.
Изправям се сама по-силна ...
ударена с юмрук в лицето,
не чакам ничия пощада:
Сама закърпвам си сърцето.
Изправям се сама по-силна ...
86
Понякога денят ме тегли –
в прозореца валят дървета –
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.
Тогава тялото ми тръпне ...
в прозореца валят дървета –
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.
Тогава тялото ми тръпне ...
242
11
39
Все още ме вълнува любовта,
но не онази мимолетна дива,
която се събужда сутринта,
облича се и бързо си отива.
Вълнувам се от трудната любов, ...
но не онази мимолетна дива,
която се събужда сутринта,
облича се и бързо си отива.
Вълнувам се от трудната любов, ...
143
6
8
В редици наредени,
изпъчили гърди,
маршируват синове,
чеда майчини добри.
Щиковете им блестят ...
изпъчили гърди,
маршируват синове,
чеда майчини добри.
Щиковете им блестят ...
93
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXXIX. НЕ ИСКАМ!
Не искам този свят, където
човешкото почти угасна,
кърви зората от ракети, ...
XXXIX. НЕ ИСКАМ!
Не искам този свят, където
човешкото почти угасна,
кърви зората от ракети, ...
155
5
6
Омразата е твърде жилав хап,
който много трудно се преглъща.
В душата се събира като скраб
и изведнъж отново се повръща.
Омразата е често пропаганда, ...
който много трудно се преглъща.
В душата се събира като скраб
и изведнъж отново се повръща.
Омразата е често пропаганда, ...
79
1
Когато ангелите като теб ме съзерцават с шепот...
Аз усещам.
С твойте тъй космически усмихнати зеници
Измежду ирисите - въртележка на тъга
Бих разкъсала всеки белег, който някога сама си причинила ...
Аз усещам.
С твойте тъй космически усмихнати зеници
Измежду ирисите - въртележка на тъга
Бих разкъсала всеки белег, който някога сама си причинила ...
216
3
Повярвайте ми, някой ден ще имам
градинка към наследството от мама
и с тази синя лейка ще поливам
различни рози, спомен ми от баба.
За мама бели, с много цвят и мирис, ...
градинка към наследството от мама
и с тази синя лейка ще поливам
различни рози, спомен ми от баба.
За мама бели, с много цвят и мирис, ...
188
6
9
Декември
/неизпратено писмо до Бялата мория/
Мъдра си –
за миг
ме раздели ...
/неизпратено писмо до Бялата мория/
Мъдра си –
за миг
ме раздели ...
86
След толкова лета на този свят:
следващото очаквам с тревога.
Далече са и птиците на пролетта.
И мислите ми често изнемогват.
Нима съм двулинейна композиция, ...
следващото очаквам с тревога.
Далече са и птиците на пролетта.
И мислите ми често изнемогват.
Нима съм двулинейна композиция, ...
154
3
11
Тази вечер беше премиерата.
И душата свиреше вибрато.
Бе в началото на кариерата.
Завистта и беше непозната.
Подариха ѝ пантофки нови. ...
И душата свиреше вибрато.
Бе в началото на кариерата.
Завистта и беше непозната.
Подариха ѝ пантофки нови. ...
103
Птиче пее на брезата,
сякаш вън е още лято.
А на двора – зима люта
и снежинки там се лутат.
Нора иска да играе, ...
сякаш вън е още лято.
А на двора – зима люта
и снежинки там се лутат.
Нора иска да играе, ...
99
Не сме безгрешни, но имаме идеали,
ако има поне един, който тук те жали,
който е готов всякога да подаде ръка,
когато ти се давиш в дълбока река,
с риск за своя живот и без награда, ...
ако има поне един, който тук те жали,
който е готов всякога да подаде ръка,
когато ти се давиш в дълбока река,
с риск за своя живот и без награда, ...
269
ЕЛЕНА
Непривично за мен е във кухнята друг да царува,
ще призная, Никола че справил се беше добре.
И не зная така ли е или на мен ми се струва,
но това между нас вече никой не може да спре... ...
Непривично за мен е във кухнята друг да царува,
ще призная, Никола че справил се беше добре.
И не зная така ли е или на мен ми се струва,
но това между нас вече никой не може да спре... ...
239
4
18
Искам -2
/неизпратено писмо до Църната мория/
Искам
някой ден да обикнеш така
както Луната обича Морето, ...
/неизпратено писмо до Църната мория/
Искам
някой ден да обикнеш така
както Луната обича Морето, ...
90
Ждала, сидела, поседела,
вся извелась, раскоровела,
по принцу своему ревела -
подолы платья - на платки!
А принц дежурил у болота, ...
вся извелась, раскоровела,
по принцу своему ревела -
подолы платья - на платки!
А принц дежурил у болота, ...
737
3
12
В зениците ми слънцето наднича
и се разпукват жълти минзухари.
Животът, в същността си тъй първичен,
избухва като екот на фанфари.
И старостта отстъпва колебливо ...
и се разпукват жълти минзухари.
Животът, в същността си тъй първичен,
избухва като екот на фанфари.
И старостта отстъпва колебливо ...
123
2
3
Вървя по улицата заледена
и неусетно паднах по очи.
Един човек колата спря до мене.
То имало на този свят добри!
Закара ме до вкъщи и заплаках, ...
и неусетно паднах по очи.
Един човек колата спря до мене.
То имало на този свят добри!
Закара ме до вкъщи и заплаках, ...
117
1
в памет на Христо Карастоянов
Не ме лъжи, мой живот,
не ме лъжи,че много още ми остава...
Все още ябълковият плод,
който Ева ми подари, опознавам! ...
Не ме лъжи, мой живот,
не ме лъжи,че много още ми остава...
Все още ябълковият плод,
който Ева ми подари, опознавам! ...
198
9
13
Вселената умираше от смях.
Превиваше се, риташе с крака:
„Случайна среща? Де да бе така!
Съвсем нарочно всъщност ви събрах!
„Случайна среща“ в градската тълпа? ...
Превиваше се, риташе с крака:
„Случайна среща? Де да бе така!
Съвсем нарочно всъщност ви събрах!
„Случайна среща“ в градската тълпа? ...
167
3
11
Хич не ставам за арена.
Особено за чужди битки.
Вечно имам си дилема...
как да стегна свойте плитки.
Но вие други потърсете. ...
Особено за чужди битки.
Вечно имам си дилема...
как да стегна свойте плитки.
Но вие други потърсете. ...
151
4
8
Пристигна снощи в доба късна
при мене на раздумка дявол.
От любопитство ще се пръсна,
потайно май се е надявал
абсента, който в джоба носи, ...
при мене на раздумка дявол.
От любопитство ще се пръсна,
потайно май се е надявал
абсента, който в джоба носи, ...
174
1
2
Тези наши малчугани
си играят по пижами
на кревата без умора
скачат, тичат и на двора.
Хапват сладко макарони, ...
си играят по пижами
на кревата без умора
скачат, тичат и на двора.
Хапват сладко макарони, ...
166
1
3
Вдъхновено от Таня Чобанова с благодарност
Аз цялата съм само стон,
но тих, почти не дразнещ никой.
В небе летя като балон.
По мене, моля те, не викай. ...
Аз цялата съм само стон,
но тих, почти не дразнещ никой.
В небе летя като балон.
По мене, моля те, не викай. ...
187
5
14
"Ти нямаш майка, ти не си ми син!" –
в ушите ми кънтяха твойте думи.
Нима животът тук не е един,
че да го изживеем тъй в безумие?
Окачаш примката, не искам да умра, ...
в ушите ми кънтяха твойте думи.
Нима животът тук не е един,
че да го изживеем тъй в безумие?
Окачаш примката, не искам да умра, ...
136
1
3
Българийо, за тебе само ми е драго.
Не жаля хич за никой друг.
Сърцето ти целувам, нежно, младо.
Обичам те... завинаги и тук.
И някой ден в недрата щом ме вземеш. ...
Не жаля хич за никой друг.
Сърцето ти целувам, нежно, младо.
Обичам те... завинаги и тук.
И някой ден в недрата щом ме вземеш. ...
136
9
След третата ти смърт
се умори,
вълните си изтри
и отпътува.
Насън го стряскат ...
се умори,
вълните си изтри
и отпътува.
Насън го стряскат ...
148
5
5
Когато нещичко не можеш,
възхищавай се на друг.
Защо ти е да се тревожиш.
Помогни му, нека да е пръв.
Не завиждай, не отричай. ...
възхищавай се на друг.
Защо ти е да се тревожиш.
Помогни му, нека да е пръв.
Не завиждай, не отричай. ...
206
6
18
Вампирско вино е кръвта –
солено-топла и горчива.
Отнема сила от плътта
и възкресявайки… убива.
https://www.youtube.com/watch?v=RlPNh_PBZb4 ...
солено-топла и горчива.
Отнема сила от плътта
и възкресявайки… убива.
https://www.youtube.com/watch?v=RlPNh_PBZb4 ...
90
Зимна нощ. Сияе пълнолуние.
Облаците - леки като свила.
Всичко е покрито с снежни дюни
във картина тъй зловещо мила.
Там на хълма пее серенада ...
Облаците - леки като свила.
Всичко е покрито с снежни дюни
във картина тъй зловещо мила.
Там на хълма пее серенада ...
122
2
2
Почти винаги объркани.
Тук-таме и сбъркани.
Веят се мечтите ни.
Имаше и търкания.
Почти винаги сме грешки. ...
Тук-таме и сбъркани.
Веят се мечтите ни.
Имаше и търкания.
Почти винаги сме грешки. ...
133
5
7
Две черни кухини,
взират се, непознати
в огледалото зори.
Книгата опърпан,
надалеч стой. ...
взират се, непознати
в огледалото зори.
Книгата опърпан,
надалеч стой. ...
802
Умея да запълвам тишини,
но все по-рядко вече ми се иска.
Отмествам погледа си настрани –
моментът на превключване е рисков.
Говоренето взе да ми тежи ...
но все по-рядко вече ми се иска.
Отмествам погледа си настрани –
моментът на превключване е рисков.
Говоренето взе да ми тежи ...
223
8
18
Искаш да пиша за щастието,
за радостните и безгрижните дни,
но така ме преследва нещастието
и ме гледат човешки очи със сълзи!
Казваш да пея за лятото, ...
за радостните и безгрижните дни,
но така ме преследва нещастието
и ме гледат човешки очи със сълзи!
Казваш да пея за лятото, ...
93
2
Питаница?!
Когат' на някой повечко разум се даде,
'мчи... то отиде,,, та никак се не виде?!
Малоумния.., него за глупак го мисли,
питам се.., като как туй Господ го "замисли"? ...
Когат' на някой повечко разум се даде,
'мчи... то отиде,,, та никак се не виде?!
Малоумния.., него за глупак го мисли,
питам се.., като как туй Господ го "замисли"? ...
200
Понякога съм бяла като зима, а сълзите са снежинки, изписани по моето лице. Тогава избирам уединението пред сто протегнати ръце. И с цялата си сила и кураж взимам със себе си всички стихийни ледове. Далеч ще отнеса мислите си, обгърнати в северни цветове. И знам,че утре пак ще бъде пролет в моето съ ...
95
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
