37130 резултата
Аз няма да се впиша в този свят,
където има път, а няма облак.
Изгубена, летящата душа
се спъва без крилете си - възнак.
И паднал ангел само ще съзре ...
  96 
Топло е, топло в съня на нощта,
тихо цветята будуват.
Няма да видиш лицето си там,
диви мечти се целуват.
Меко пристъпва душа-светлина, ...
  230  11 
С ръцете си те хванах аз небрежно,
поисках само малко да те стопля.
Трепереше от студ и безнадежно
без глас крещеше тъжни вопли.
Но беше мънично и много крехко, ...
  86 
В живота си се борим за всичко в що вярваме и с лек полъх
на тънките ни, чупливи крила, политаме.
В живота си се страхуваме от хората и за хората, които обичаме.
Тънка е границата на страха от болка днес.
Да се бориш е все по-трудно щом нямаш подкрепа и топла ръка, ...
  48 
Бях добър човек...
Нима?
Не исках никого да нараня,
Камбаните звъняха...
В два през нощта.. ...
  30 
„Започва път от моя праг –
животът някога все свършва.“,
би казал Билбо пак и пак,
тъй както хобит значи къща.
Без него друг ще е света – ...
  56 
Така обичам лятото…
и всеки юни късам слънчоглед.
Прибавям го към другите в ръката.
С годините, набрах голям букет.
Щурчетата така обичам… ...
  284  32 
Искам да достигна до ядрото,
там да се разлистя, да цъфтя.
Може би химера е доброто –
стъпкана под хиляди крака...
Искам да намигна на всемира. ...
  74 
Нощта приспа Деня.
Под облак бял
постави му омайно биле
в тръпнещи обятия
го приласка ...
  120  26 
Прииждаш бързо над полята –
стихийна, неуморна сянка;
крилете черни – леден вятър,
целувката – тревожна дрямка.
Към моя праг поела право, ...
  184 
Умората по чашата се стича,
стаява се в утайка - от танина
и се кълне, че много ме обича,
след третата си чаша силно вино.
Прегръща ме и всяка кост е болка, ...
  147  11  16 
Полетели копнежи към Слънцето
за косите ме дърпат нарочно.
Всеки косъм в неясното бъдеще
се страхува от следващо робство.
Неподрéдени кичури гласност ...
  96  10  10 
Не е важно какво е трябвало...
Всички пътеки са затревени.
По дървото ни - гнили ябълки,
а пък здравите - някой взе ги...
Не е важно какво съм искала... ...
  82  10 
Възможно ли е времето да върна
и отново в прегръдките ти да заспивам?
Вечер да ме притискаш до себе си,
а сутрин да се будя за теб и любовта ни.
В страстта ти цяла да изоря, ...
  89 
Както мога, така ще се втурна,
да замитам банални проблеми.
Той, Сизиф, е търкалял, но мъртъв,
а на мъртъв какво да му дреме?
Както дишам, така ще се смея ...
  105 
Аз не вярвам, че има луна
в туй небе, дето носи градушка
и звездите не яздят коне,
нито слънцето мрака разчупва.
Не познавам цвета на зора, ...
  87 
Здравей!
Хей, здравей, човече!
Хайде да се запознаем.
Да се почерпим с по едно геврече,
с думички да си играем. ...
  46 
Родино моя,
сълзите ми сега превръщат се в реки
как за теб умряха герои забравени от всеки.
Сълзите ми сега превръщат се в порои,
че позволихме да охулят тези герои. ...
  49 
Погали ме. Ще бъде начало.
Светлината ще стане фриволна.
Щом от нас ще зависи изцяло
да изтръпват цветята до корен.
Без да чуя пендара от злато , ...
  96 
Реката Стикс
От Атанас Маринов
Пристъпвам тихо и заставам кротко –
там в грубата тъма затворен.
И виждам приближава лодка ...
  214 
Липите корони поклащат,
уханни посрещат нощта.
Липите копнежи изпращат
на моята крехка душа.
Защо ли ухаят липите ...
  71 
Студено ми е вече в този свят -
ни стихове, ни музика ме сгряват.
Вода безкрайна, ала няма бряг,
и плачещи поети там се давят.
Мрачно ми е вече в този свят - ...
  153 
Да, прегръщам вина, ето вижте ме - имам и чувства.
Нямам право "Любов" да изричам тъй чисто пред вас.
Моите пътища бягат в трасето на диво изкуство,
неподвластно на норми, със свой животински компас.
Нося вещер в торбата си, може би в друма до ада. ...
  45 
Над морето изгряват звездите
по небосвода една по една,
разбива тяло в скалите
след устрема си всяка вълна.
Погалва ме бриз по лицето, ...
  130 
Лунни капки се стичат на восък,
по заспалите улици.
Лунни капки се леко търкулват,
в мрежите на белооки паяци.
И те се разсънват, с нощните ...
  289  10  22 
За нищо съм не ставала - олей!
Дори и за градината да копам...
Яростта си върху мен сега излей,
със думи черни ме дамгосвай!
Но на обидите отдавна свикнах - ...
  107 
Хулигански неделите. Никакви.
Светлината пулсира хлапашки.
Да изпълня вселената с викове,
все едно си се беся с опашката.
Няма, знам, по-измислена приказка, ...
  203  23 
Ще се завърна. Може да съм тиха
и може да е късно и проклето...
Домът ми, вика ме предсмъртно,
изхвърлил през балкона всички вещи.
Ще се завърна. Може да съм сляпа ...
  147  12 
И преди теб са ставали войни!
И преди тебе клоните е кършил вятър.
И без наличието ти всичките злини
в среднощни оргии са възпитавали душата ми.
И преди тебе са изхвърляли сърцето ми ...
  310  27 
Днес тъжно пак си спомних за ръцете ти,
тъй, както ти ме учи, месех хляба.
Череши не донесох, вехне цветето,
не сложено на гроба, с обич, бабо.
Под пръстите тестото оживяваше, ...
  147  14 
Нямаме шанс двама да бъдем,
невъзможна между нас е любовта!
Господ е искал да те срещна,
да се влюбим, но за кратко.
Съдбата понякога е жестока ...
  76 
Стоя и драскам някакви си стихове,
а времето тиктака ли тиктака...
Забравено само́ в далечни мигове
сърцето бие лудо, даже трака..
Главата ми гъмжи от мисли тягостни. ...
  150 
Тиха… носталгична нежност по една...
отминала любов …
Сякъш си отиде безнадеждно,
но дочувам ли вълшебния ѝ зов…?
Сякъш е очакване отново, ...
  53 
Морето шепнешком
разказва приказка на старите рибари.
Луната с лек поклон
оттегля се в небесния си будоар.
А нейният блестящ любим ...
  157 
Градът заспал в съня съдбата гони я
и блъска се, да се качи във влака,
а аз сънувам Пиза и Болония,
там някъде и моят дожд ме чака.
В гондолите се люшкам - на Венеция ...
  128  13 
Седим си много тихо в сепарето,
а музиката странно галопира,
пред двама ни – различно питието,
аз мъча бърбън, теб те мъчи бира.
Минават двама, може би пияни, ...
  107 
Най-тъжният стих на света
написа го мъртъв поет,
със думи от мъртви цветя
и рими от огън и лед.
Тетрадка му беше луната стерилна, ...
  132  13 
Навън ми ухае на теб,
но сън ли сънувам?
Не зная.
Защо ли, когато съм лед,
за пролет и есен мечтая? ...
  66 
Жената на 60 не е светица,
не е и ангел в мъжките очи.
Прощава тя като кралица,
мъжът до нея, ако съгреши.
Жената на 60, като орлица ...
  106 
Усещам и чуждата болка
в смълчаните детски очи.
Безсилие, дебнещо в ъгъла.
Тревога и сухи сълзи.
И плашещ с безмълвие крясък, ...
  53 
Предложения
: ??:??