36528 резултата
Когато нежно се усмихваш всяка сутрин,
тогава птичките запяват.
Запяват песен сладострастна
и влюбените ноти разпиляват.
Разпиляват ги като прашинки малки ...
  143  10 
Памет дал си, ясна мисъл,
сила, воля за живот.
На челото ми написал,
за заблуда: Идиот.
Що си ме белязал, Боже, ...
  92 
Цял живот все на път
и вместо приятели - влакове.
Дали ще спра на някой кръстопът
и вместо да пътувам, аз да чакам?
Аз нямам дом, във който да посрещам ...
  31 
Забавно е как всичко това се случи
Каква горчива ирония,
сякаш е удар в челюстта
Всичко е решено от самото начало,
но аз нищо не забелязах. ...
  31 
Сънувам март - разрошен и разгърден,
с гнезда на птици в синята коса
и луд южняк. Копнеж един - предсърден...
Черешов цвят, зелени чудеса.
А разумът ми знае, че е рано, ...
  119 
И пак съм тук - сама.
Късно е, а теб те няма.
Мисля те.
Къде си? С кой си?
Мислите ми са като река, ...
  31 
Ако някога има ни пак -
в някой град на разцъфнали рози,
дето нито сме пътник, ни влак
по двуполюсен ред коловози,
дето само причина за нас ...
  58 
Скитник в нощта...
(скитнишки неволи)
1.
Безпаметна бездна нощта е,
на липи разцъфтяли ухае: ...
  22 
" ...от Батак съм, чичо!"
(„Разказ на едно дете")
Иван Вазов
Къде си тръгнало, дете,
с ръчичка чичо си държиш. ...
  62 
Трптих: Моряци...
1.
От умора тялото боли
и душата стене уморена-
боже мой, сега дали ...
  20 
Така и никога не ги видях.
Стотиците изписани тетрадки.
А казват мене си описвал в тях.
И плакал си. За мене. Татко.
Признай ми честно, беше ли пиян, ...
  164  18 
Триптих: Спомени...
1.
Не сме наивни, нито луди,
но все край пламъка кръжим
от миналите си заблуди -- ...
  38 
Разлюля се вековният дъб,
тихо стене, от мъка шуми.
Там под него в ранни зори
две сестри окопават пръстта.
Що ли толкова рано, ще сеят, ...
  76 
Петък, петък светъл ден,
ти от бог си отреден
за купон и веселба
на човешката душа.
Майстор сръчен туй го знае ...
  60 
Някои Свети Валентин празнуват,
а аз за учителката по музика си спомням,
в романтика хората се потапят и любуват,
а аз училищни моменти си припомням.
Учителката наша бе с характер мек, ...
  62 
Когато отивам със моето куче,
да вкуся от кучешката дълга разходка
аз крача по моя път, то по своя.
Градът се побира в кучешка лапа.
Когато със моето куче сме сити. ...
  28 
Бях добре, преди да ограбиш сърцето ми като златна мина
Знам, че трябва да намеря друг начин, защото ...
Начинът, по който ме обичаш, се чувства като омраза
Така че трябва да съм луд, ако остана
Така че ми кажи... ...
  25 
Понякога си толкова далечна
и образът ти губи се от мен.
Понякога си буря безконечна,
когато те очаквам вдъхновен.
Понякога в душата ти сияя – ...
  39 
На света всеки идва със болка
и проплаква почуствал студа.
Всеки има орисница своя,
начертала му тайна съдба.
В далечните дебри на мрака ...
  93 
Всички друми по света орисани,
ти шептяха как са в мрака скитали,
да се върнат с от любов преписани,
водещи към мен пътеводители.
Носех те - в душата ми дамгосана, ...
  110 
Дали е плът от тленната ни плът
изказаното, някой ще отсъди.
Не се досещам нещо да дължа
на намеци и питания груби.
Мълчи ми се. Все повече мълча. ...
  153  10 
Триптих: Любов
1.
Една наивно-приказна реалност
бяхме си измислили със тебе
във онова, наричано сега “отдавна”: ...
  42 
Не ми е нужен Купидон,
за да те обичам.
Достатъчно е, че те има!
Защо са ви цветя и някакви дрънкулки?
Времето с теб ...
  88 
Под стряхата ми безутешно плака,
един бездомен и объркан дъжд.
Луната му - играчка счупи мрака,
пораснал се събуди изведнъж.
Присмива му се злобничко капчука ...
  91 
Казваш че ме харесваш,
сън ли е или реалност не знам,
ако е сън, не искам да се събудя
искам да сме много добри приятели.
  33 
В обятията нежни на гората.
На хълма пуст, насред зелената трева.
Една чешма със сребърна вода се моли -
спасени да са хорските сърца!
И ден, и нощ сълзите ѝ не стихват. ...
  103  10 
Изгрява истината.
Все по-бързо се топи
снегът – Илюзия.
И все по-чист е Пътят
след Кръстопътя ...
  51 
Триптих- Любов
1.
Измислих те, създадох те от нищо,
а после ореол дори ти сложих -
тъй себе си открих, осмислих и разнищих: ...
  32 
Текила на разсъмване*
(моряшки истории)
След дълга в Океаните совалка,
след бурите и скърцащият борд,
един моряк се влюбил във русалка ...
  30 
Гълъбите тази нощ не спят,
къса с вик парченца черен мрак,
буди целия притихнал свят,
безнадеждно влюбен котарак.
Черна котка, с уличен морал, ...
  79 
Мухата - муха е, защото вреди...
Прогонил си казваш всички мухи,
спокоен заспиваш, нали?!
Една си забравил? Тя сто, ще роди,
ще трови до край тя твоите дни. ...
  63 
Няма непрочетени писма.
Има неизречени неща...
Нашата затворена врата
плаши ме. Отново си сама.
Няма незапомнени лета. ...
  35 
Живея в друго измерение -
и с мъртвите дори говоря.
"Психично, нервно отклонение",
не искам даже и да споря...
В мен има хиляди галактики, ...
  140 
В наше село, днес празнуват!
Днес празнуват, днес лудуват!
Млади, стари се събрали,
Се събрали, днес избрали!
Млад Илия да е „цар”, ...
  222 
Там дето свършваха вълните...
Там дето свършваха вълните –
назад за да поемат,
започваха тогава дните
на моята поема... ...
  25 
Никога не съм крил, че винаги съм се опитвал, до деня, в който двата ни свята се сблъскаха.
Затворих очи след това разбрах,
ти си тази, която ми показа как да обичам.
Страхувах се да те уведомя,
изглеждаше толкова добре, прекалено добре, за да бъда с теб, но тогава видях погледа ти. ...
  22 
Какво съм аз?
Една по-малка стъкленица
потопена в лава с цвят на пшеница.
Какво си ти?
Едно перо от всички други взето, ...
  43 
Ако си лъгал, себе си си лъгал,
сега крадец крещи, че е обран.
Дъгата клюмна и с отчупен ъгъл,
отказа да ти бъде дъждобран.
Очакваше се тиха да не бъда, ...
  82 
Изживя живота си достоен
по пътя начертан от ориста,
когато си тръгна от света лъжовен,
в дома ни спусна се нощта.
За моята младост бе гръм от небето, ...
  55 
В доспехите на смъртни сме облечени...
И колко студ в човешките души?
Като осъдени от стъпки земни -
прохладата мига чертае,
гравира време ...
  35 
Предложения
: ??:??