41 704 резултата
Планирал ли си някога желание,
печелил ли си някога мечта,
когато на пресечка разстояние
се крие всяко чудо на света.
Обиквал ли си някога оръжие, ...
  676 
Вървя през мрачен коридор,
на стените начертано е,
като във адски пъзел,
невъзможната любов.
Всичко свършило е вече, ...
  347 
Едно изплашено щурче
тихичко припява в тишината.
В дъждовна вечер есента
сълзи отпива от жената.
Която в мислите крещи, ...
  607  21 
Ронят се, гонят се, капят листата.
Бягат и лягат на пътя.
Като че рони се жълтото лято
и по трохите му стъпям.
Като угаснали свещи дърветата. ...
  849  17 
Нелепа грешка.
Самота.
Избягал призрак без душа.
Безцветен блясък през нощта,
а не можеш да достигнеш до целта. ...
  526 
Минорни акорди...
последни думи... и...
една-две сълзи!
Животът свършва...
завинаги свършва! ...
  568 
Светът в окови ще потъне,
щом Залезът подготви се за изгрев.
Зората бясна в кръв ще се окъпе,
когато мъката запее своя припев.
Тъмнината луда отново ще прегази ...
  415 
Ах, как е хубаво да мразиш!
И как е хубаво да не простиш…
… на тези, които те забравят…
В тишината тяхна да мълчиш.
И как поглъща те забравата ...
  389 
И завесите паднаха,
представлението свърши.
За пореден път актьорите
отиват си вкъщи.
И театърът празен е, ...
  363 
Ти не искаш сега да говорим,
ала имаме толкова нещо за казване...
Аз готова съм с тебе да споря -
не очаквай да бъда прикрито-потайна.
Ти не искаш сега да говорим. ...
  628 
Лесно е да паднеш,
щом дълго
в кръг си се въртял.
За миг си сляп, изгубен -
света във точка си събрал. ...
  509 
Вечността се слива с чувството за дълг
Миналото подло се надсмива тук
Зов за помощ се носи като вой на вълк
Съдбата отминава с тъжен отзвук
Тревата нежно се поклаща и ликува ...
  314 
Огледах се, не съм разбрала,
че тук дошла е есента,
разперила цветно одеяло
от шарени листа...
А в мене още лятото горещо ...
  1020  19 
Болката надделява всеки път,
щом утехата срещу нея се изправя.
И достигнала до на мъката върхa,
думите им се опитвам да забравя.
Всеки ден се спъвам в лица на не-човеци, ...
  386 
Я С Н О В И Д К А Т А
Цял живот кове кръста си от кръстове на други хора
и е невидимата страна на Луната.
Бог да прости любопитството, дето по петите ù ходи
и да благослови дните и на земята. ...
  528 
Носталгия
Минаха години.
Заминаха далече.
Няма да се върнат.
Забравени са вече. ...
  412 
Първолаци
Пред прага на училището плахо
пристъпвате с букетчета в ръце...
Да знаете как само ви завиждам -
за тръпката във всяко личице. ...
  902 
Научих се
Не се радвам на чистото синьо небе,
бистро, окъпано в злато.
Не обичам равно като тепсия море -
напомня ми малко на блато. ...
  778 
От огъня пламъци късам,
за да умрат. Но красиво.
Искрици се бавно разпръскват
до екстаз... толкова близо.
А щом запее тишината, ...
  505 
Тревата гали голите ми пръсти,
изсъхнала от стъпките ти есен,
садя в сърцето си напръстник
и пея с ятата тъжната си песен.
Отровата на билката едва попива ...
  702 
Взирайки се в кръговете на очите ти
и дълбаейки със погледа на жадната душа,
се оплитам в небитието на мислите си,
в хаоса на мрачна светлина,
където е ...
  591 
Студ и мъгла.
Някой открадна слънцето.
Въглените пазят спомен за топлина.
Аз не помня как се пали огън.
Сипи ми нещо силно. Малцово. ...
  637  15 
Не си до мен,
любовта не те плени,
само мен изгори,
даже дяволът скърби.
Дали някога ще те срещна, ...
  725 
луната виси като лимонена резенка на парапета
на всеки четири минути
връщай часовника наобратно ако можеш
ако не
мълчи непоколебимо загубеното значение ...
  559 
Едно небе ще нарисувам -
безоблачно и синьо
като метличина,
да се усмихне,
да се огледа във морето ...
  639 
‘’Късно е!’’
Настина ли трябва да си отидеш?
Ако само можех да те спра.
Ако моите мечти, моите мисли бяха и твои.
Ако можеше да чуеш сърцето как ридае. ...
  850 
Минава полунощ
Софийските мъгли
крият спомени,
които оживяват.
Ще дойде утрото - ...
  456 
Сънувана песен
Запей ми онази тъжна песен
и аз, положил на гърдите ти глава,
ще слушам отдаден и унесен
как тихо отлитат старинните слова. ...
  520 
Вяра, Надежда, Любов.
Как ли от епоха толкова стара
би оцелял човекът без
ВЯРА?
Кой ли от тъмнината го извежда, ...
  864 
Отново се връщам в старата стая,
отново преглъщам безбройни лъжи
и колко ще трябва да чакам, не зная,
безумната болка сърце да прости.
Отново единствена тиха надежда, ...
  577 
През погледа на любовницата
Красива, малка, честна и добра,
сама на празника ще бъда пак,
фатална Валентинка без крила,
среднощен прелез за семеен влак. ...
  447 
Той имаше по няколко лица
и краен срок за всяко безразличие.
Децата му... не са му и деца,
жените му са луди многоточия.
Глупакът – заприличал на глупак, ...
  1860  29 
Ти си толкова различна от другите,
умна, мислеща, интелигентна,
тъй добре се прикриваш, непринудено
разговаряш, държиш се естествено...
Тези стихове, добре подредени ...
  775  10 
Казват, надеждата ще оправи света,
мечтата ще спаси роба,
но ето пак ще говорим
как всеки лази в гроба.
Как весел стих да напиша, ...
  612 
Събудих се от крясъка на гарвани,
тук, на място, от което се страхувам,
ръцете си видях ограбени...
Наистина ли съществуваше...?
Край мене сенки на безброй души, ...
  701 
Не бързай, деньо,
аз съм само сянка.
Да поживея в светлия ти дом.
Отворено е. Залезът ме чака.
Вечерницата е на хоризонта - ...
  990  14 
Отрязвам косите
с дъх на море,
изпращам мечтите
към звездно небе,
пясък златист ...
  623 
Чуй, приятелю, стèна,
от мене те отнеха.
Смехът ми ранен е.
И те искам смирено
да се върнеш… ...
  611 
Дъга от мечти нарисувах,
с пастели и малко надежда.
И някак по детски повярвах
колко истинно всичко изглежда…
Цветовете тъй ярки направих, ...
  349 
Благодаря ти, Господи, за хляба,
но ако може - сиренце сложи.
Ах, колко малко, колко малко трябва
да се нахранят гладните души!
Благодаря, че ми остана верен, ...
  567 
Предложения
: ??:??