41 733 резултата
Небето се
пропука.
Светкавица,
разпръсна обич.
Дъждът погълна ...
  453 
Не бях виждала такива очи,
по-весели от глъчка в лунапарк,
две бистри езера под две дъги,
не различаващи другар от враг.
Не бях срещала подобни очи, ...
  3463  41 
България
Това е България,
казват, че тя същинска авария,
но това не е така,
защото не сме в атака. ...
  1053 
Събудих се от гръм. Валеше дъжд.
Небето беше облачно и посивяло.
Как искам да се будя с теб. Поне веднъж...
Да ме целунеш и да оцветиш деня ми в бяло.
Видяхме се за час. И после - самота. ...
  1636  21 
Родих се като Дявол, с "адско" бъдеще.
(За майка ми съм честен. Стават грешки)
Понякога превръщам се в безсмъртие
и в очите ми блестят искри. Човешки.
Разменях лятото за есен с гръмотевици, ...
  804 
В изолиран свят живея,
страх ме е от всичко и всички…
от реакциите, от хората…
Страх ме е дори и от мен…
Стоя зад кулисите в театъра, ...
  500 
От тъга сълза потекла -
като капчица смола от бор,
изсъхнала в началото на своята пътека,
превърнала се във омраза, страх и мор.
Станали приятелите врагове ...
  621 
Гръмна тъпан. Зурната приплака.
Втора писна със жално исò.
Мъжки груби ръце през гръбнака
се прегърнаха в тежко хоро.
Вятър духна във бели перчеми, ...
  4178  39 
когато
невъзможното
е само
избор
на мисъл ...
  662  21 
Живот
Едно дете, а всъщност човек.
Една реалност, а всъщност илюзия.
Един живот, а всъщност мечта.
Една усмивка, а всъщност сълза. ...
  580 
Най-добрата ми приятелка.
Най-красивото цвете.
Най-ценният съветник.
Обичта ми към теб е огромна.
Не мога да си представя живота ми без теб. ...
  2310 
Село, село, пусто село,
три кокошки - два петела.
Мръсотия, немотия.
Жив си още - хак да ти е!
Облаците - некролози, ...
  674 
Какво се случва, когато няма правилно и грешно?
Животът ти е стая, пълна със въпроси.
Едно решение - и правилно, и грешно -
стига за да разбереш съдбата си.
Какво се случва, когато слънцето залязва бързо ...
  474 
А после накъде?
Дотам ли стигнах, че да ме е срам,
от това, което съм, от моите мечти...?
Лъжа без да осъзнавам,
мамя хората със весели очи.. ...
  453 
Наведен поглед и ръце студени,
ситна крачка, отвеждаща от гнилия живот.
Кръвтта едва тече в очерталите се вени
по тялото на кретащия български народ.
Коси златисти побеляха, ...
  452 
Не тъгувай, море есенно,
за косите на летните вечери
и не сресвай ги в плитки от спомени,
остави ги така,
разпилени ...
  1176  16 
Защо не чувам вече песента на птиците?
Защо не виждам вече ведрите лица?
Защо не намирам на любовта жриците
и не усещам топлината в хорските сърца?
Аз търся се, а не се намирам. ...
  711 
Не мога нищо да
открия
и празно е
сърцето днес.
Опитвам се да те намеря, ...
  487 
Препускат запрашали листи
към изгубеното ми съзнание,
душата ми е мисъл -
дарена с дихание.
Препускат забранени образи ...
  568 
Сенки
Фалшиви, грозни, лицемерни сенки -
навсякъде са покрай мен.
Лъжа и дързост ме заобикалят
и не искат да се махнат. ...
  425 
Изпод ръцете ти излиза красота,
невиждана, дори и несънувана.
Танцуват нишките - ти празник им създаваш,
а под краката ти е чергата охлузена.
Лицето и ръцете, и снагата ти - ...
  571 
Приятелю, не ме забравяй. Тук съм.
Със черната вечеряме на свещи.
Сякаш всичко минало било е сън –
добре, че трупах спомени, наместо вещи.
А ти, приятелю, не ме забравяй още. ...
  999 
Едно дете на мрака в кръв се ражда -
самò срещу калната тъга,
с капка горещ восък в ръка -
и рухват стените, които изгражда.
В нищетата – безцветна дъга. ...
  545 
боли ме плътта
там където
с върви
спряха кръвта
и устата ми суха боли ...
  505 
Била си църква и сега си храм,
но не икони греят от стените -
вървя през теб и ме следят
със погледи картините.
И ме прегръща аромат ...
  534  13 
РАЗДЕЛЕНИ
Щом си купя парцел на Луната,
за “здравей” ще ти махам оттам;
SMS-и ще пращам. Писмата
по Интернет ще литват насам. ...
  435 
Размеси, разбъркай, разтвори
и после...
всичко пак объркай!
Ей, фиу-у... у. Ей!
Нищо ти не ще постигнеш, ...
  1226 
Плачú, сестрá, поплачи,
никой да не чува.
Твоите хубави очи,
не очи, а чудо!
Твоите бисери-сълзи ...
  688 
Свещите осветяват моя път,
стоплят ме и с тях не чувствам самота,
но те за мен спират да горят,
предам ли ги – потапяйки ги във вода.
Споменът като водата трудно ще се изпари, ...
  396 
Дните пълзят като години...
И всеки ден е празна стая
с много огледала...
И всяка сянка е един човек...
Един човек във пъкъл... ...
  605 
Една прекрасна буря предвещава
метеж на лошото във мен,
а пролетният ù кипеж ми дава
музиката за душата ми във тлен.
Будувай, душо, и бушувай в мен! ...
  601 
Какво се случва, когато ти се струва,
че никога вече няма да бъдеш щастлив.
Нямаш лекарството, което може да те излекува,
нямаш сили, надежда и отговор.
Уханието на цветята и гласът на птиците ...
  449 
Светът се сгромоляса, като буря,
под невинните клепачи на нощта.
Разстреляна луна - по новолуние,
потъна във водата. И заспа.
Препъна се и вятърът под мачтите, ...
  393 
Момиче, с чара си
сърцето ми плени.
Красива, нежна,
тъй-прекрасна,
млада, дивна самодива. ...
  503 
Няма нужда да пиша поезия.
Няма нужда да се надживявам.
Зад гърба ми въртят длан и се смеят.
Аз съм Лудият на квартала.
Преди няколко пълнолуния ...
  612 
(На А.Б. - като по-млад)
(И на Владо Левков, който беше още жив тогава.
И заплака...)
Порив ли ме обзема
или Господ ме учи ...
  1960 
Като гласчето на славей,
като лъч, отдалеч долетял -
в тонове нежният повей
е песен на славей пропял.
С въздушни колесници ...
  924 
Огън и Лед
съм аз.
Огън -
вътре в мен гори,
никой не ще го ...
  985  12 
Аз съм смъртта - кабаретна танцьорка,
разголила потни бедра.
С повехнали тръпнещи устни,
с изтощена от дим и от краски коса.
Аз танцувам за теб - тъй разголена. ...
  537 
Звездица свети във небето,
тъжно е само детето;
седи на прозореца и чака
някой да разбули мрака.
Вижда се в очите му надежда, ...
  454 
Предложения
: ??:??