41 744 резултата
Не ти остават истински приятели,
когато всичко вече си раздал!
Когато си останал без посока,
когато и самия себе си неусетно си предал...
Не ти остават и сълзите истински, ...
  591 
Здрач
Омайно-сладка миризма
опиянява мислите му сега,
жажда незадоволима,
копнееш за глътката неустоима ...
  848 
Виж ме сега –
горда, красива, желана.
Недостъпна за други. И теб.
Студена и твърда, такава
съм със сърце от стомана ...
  688 
И какво остана в края на краищата
от твоята опашата лъжа?
Само опашката ù остана.
Не разбрах за какво
ти притрябваха чудеса ...
  499 
Покаяние
Отиде си. След теб какво остана -
подпряната на две дървета къща.
Прозорците ù зеят като рана,
а вятърът вратата ù затръшва. ...
  824  20 
Сиво небе и река,
сливаща се в далечината с него.
По алея крайречна върви
с бял потник на гърба.
С бял потник през февруари. ...
  1173 
Белите гълъби в душата ми скитат.
Даряват ми нежност и вяра.
Спирали в сърцата преплитат.
Вишнев цвят в нас остава, остава.
Белите гълъби в душата се гонят. ...
  1178  10 
Това е просто любов...
Тя не може да бъде
грозна или грешна.
Никога!
Хиляди ...
  1075  12 
Поклон пред кръговрата на нещата.
Дни мои предишни,
сегашни и бъдещи -
вижте пак сам цяла.
И пак обречена на същото...
  630 
Любов ли бе -
земя или небе?
Обичат ли ме? Обичам ли?
Или май харесвам повече
да ме боли? ...
  554 
Имаше на село една стара река,
стара колкото възрастна жена.
Всички ú измисляха имена,
но никога с хубави думи,
никой не беше потапял дори и ръка ...
  641 
Студена морга
Сякаш светът е някоя морга,
студена, пълна с безжизнени лица,
около теб е пълно с хора,
но всъщност съществува само самота. ...
  545 
Не е по силите ми другите да съдя.
Опитвам се и в сянката да вникна.
Но вместо лека, ставам все по-плътна,
и все по-трудно мога да извикам,
или поне да изрека душата си, ...
  2106  24 
Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният ...
  437 
Изстина чашата с кафе
(като ръцете ми - самотни птици)
разплакано, небето не чете,
а срича плахо в моите зеници.
Пропуснах - някак късогледо ...
  477 
Рисунка с пастели на малката Мила,
изобразила река и небе.
И цветенца в полянка е натъкмила,
полюшвани от пърхащ ветрец.
Няма претенци, драми, позьори. ...
  625 
Погледнах плахо -
поглед на самотното дете.
Изправих се с
усмивка чиста и наивна.
Отровната стрела ...
  732 
Рано лягам си, защото
имам работа в леглото.
Не познахте, съжалявам.
Стихчета си съчинявам.
И когато спра да дишам, ...
  721  17 
колко още
мога
да
държа
ръката си извита ...
  612 
Виж как сладко внучето сияе
с ведростта на синьото небе
и в усмихната невинност грее
топлина от твоето сърце.
Как очите лъчезарни греят ...
  451 
"Сега броят на абортите у нас надвишава значително броя на ражданията... В същото време в страната има над 200 000 бездетни двойки."
П. Пенков 25.01.2007г.
Не плакахте, когато ги убихте!
Но те за вас отдавна вече плачат.
Светът прости. И вие си простихте. ...
  1975  55 
Находка
Създавам свойте песни вървешком.
Отдавна. И причината не знам:
дали от нуждата да бъда сам,
или защото дълго нямах дом? ...
  434 
Мило, слънчево дете,
изпълваш с обич майчино сърце.
И днес на твоя празник весел
подарък всеки е донесъл.
Но най-големият ти дар, ...
  671 
Разпознах те по кожата, дето виси
на ръждясал пирон над огнището -
от бакърен шагрен, на дълбоки резки,
и с ефекти, по-черни от нищото.
Омагьосан жабок - моят жлеб или длаб ...
  864  20 
Дойдох на този свят, за да обичам,
дойдох на този свят, за да умра.
Страданията земни претвориха
пътя към отвъдното небе,
в което няма злост, ненавист и омраза, ...
  503 
Тя.
Пазителката на сини огледала
не се оглежда в тях.
Никога през деня.
Носи червен талисман на гърдите си. ...
  574  12 
...
Чудесно и лесно -
желание за близост.
Осъзнато -
безсмислие.
Немислие.
  481 
Налагат ú да е послушна,
да "чисти" като тях във сряда,
и само в петък да си "пуска" душа,
ах, майстори са те по впрягане!
Ръце потриват, пак да се ядосва, ...
  608 
Когато те притисне силно болката,
заседнала отляво на гърдите ти,
стопяват се като снежинки в лятото
мечтаните години на обичане.
Когато ти приседне недопито ...
  680  26 
Чии сълзи огрява утрото
в зелената трева?
Чии ръце целува залезът
в синята вода?
Чие лице рисува споменът ...
  579 
Брегове, брегове...
Между тях е река,
търси свое море
да се влее...
Сякаш бели коне ...
  543 
Като стрък изсушена тръстика
от блатата край селото.
Само кости и восъчна кожа.
Кротко скръстил ръце.
Колко тесни ги правят ...
  744 
***
един от тези дни
в които обувките
не ми стават
защото
изхлузват се от тях ...
  681 
Имало едно време...
Там.
Отдавна.
(Преди в съня ми тази нощ.
Да се явиш.) ...
  526 
Обичам да чувам умните ти уроци,
Ти - моя Съдба и компас по пътя ми,
топло и слънчево огрял раменете ми,
като жарка пустиня изгорял нозете ми.
Ти - завладян мой бряг на мечтите, ...
  705  17 
Понякога ще идвам във съня ти,
а може би ще идвам всяка нощ.
Понякога ще пия от смеха ти,
понякога без мен ще бъдеш лош.
Забързан в градове със нови улици, ...
  690 
Сърцето плува в безкрайния океан от мъдрост и любов,
пречистени от сянка на съмнение и гордост,
искрящи в извора на истината.
Капки кристал се отронват и засияват
в простора на чистотата, ...
  650 
Търпение,
умение за съхранение.
Упорително,
уморително.
  501 
Беше капка-море. Дума свършена.
Тази капка обърна ми лодката,
като падна при мен. Непотърсена,
се разля, по-внезапна от болката.
Беше само една, но достатъчна ...
  1588  35 
Наивно.
Слънце пак изгря -
иде пролетта.
Птички се разпяват -
за любов разправят. ...
  405 
Предложения
: ??:??