41 746 резултата
Лирическата героиня
е само
една измислена жена,
разхождаща
духа си ...
е само
една измислена жена,
разхождаща
духа си ...
564
2
Усмивката ми - просто те плени!
Поглеждайки ме, в миг забравяш
за мъст, съмнения и тегоби,
душата си за щастие отваряш!
А тя уверено сече безкрая, ...
Поглеждайки ме, в миг забравяш
за мъст, съмнения и тегоби,
душата си за щастие отваряш!
А тя уверено сече безкрая, ...
547
2
Театър
В един слънчев ден,
се оказа, че тебе те няма
и промени се животът за мен,
на света останах сама. ...
В един слънчев ден,
се оказа, че тебе те няма
и промени се животът за мен,
на света останах сама. ...
561
и срещал си смъртта.
Гледал си я "в очите"
и то без да те е страх.
Изкачил си ямата,
онази - бездънната, ...
Гледал си я "в очите"
и то без да те е страх.
Изкачил си ямата,
онази - бездънната, ...
903
10
Долавям уханието на цветя
и полъха на нежност в утринта.
Събужда се вече света
с надежда, че дошла е пролетта!
И ето, снеговете се топят, ...
и полъха на нежност в утринта.
Събужда се вече света
с надежда, че дошла е пролетта!
И ето, снеговете се топят, ...
771
8
Нещо по косите ми сребрее,
на челото бръчица личи.
Може би започвам да старея! –
(Тази мисъл дните ми вгорчи.)
Ако те попитам, ще ми кажеш: ...
на челото бръчица личи.
Може би започвам да старея! –
(Тази мисъл дните ми вгорчи.)
Ако те попитам, ще ми кажеш: ...
1050
36
Умирам и в сив дъждовен облак се превръщам
и сея град, и сея глад и смърт навред, където мина.
Милост няма в мене вече, само огън, жупел, сласт,
само дяволският глас, шепнещ: "Умъртви го!"
- Умъртви света - е зъл, жесток, привидно патетичен, ...
и сея град, и сея глад и смърт навред, където мина.
Милост няма в мене вече, само огън, жупел, сласт,
само дяволският глас, шепнещ: "Умъртви го!"
- Умъртви света - е зъл, жесток, привидно патетичен, ...
662
4
Пролетта е дошла.
Птици с бели крила
вият топли гнезда
по дърветата.
Пролетта е дошла. ...
Птици с бели крила
вият топли гнезда
по дърветата.
Пролетта е дошла. ...
731
6
Посветено
Не, не беше замръзнало лятото
в тези преспи, таящи по плажа.
И не беше студено от вятъра,
който сваляше кожи прокажени. ...
Не, не беше замръзнало лятото
в тези преспи, таящи по плажа.
И не беше студено от вятъра,
който сваляше кожи прокажени. ...
387
2
Накъде върви народът,
накъде и докога,
докога животът ще ни принуждава
да напускаме любимата страна?
Накъде върви народът, ...
накъде и докога,
докога животът ще ни принуждава
да напускаме любимата страна?
Накъде върви народът, ...
949
8
"Самотна съм, мамо!"- ми каза
моята голяма дъщеря.
И за следващата Коледа
сестричка тя си пожела.
Дядо Коледа далечен ...
моята голяма дъщеря.
И за следващата Коледа
сестричка тя си пожела.
Дядо Коледа далечен ...
1048
2
Мълчащо, треперещо
гледаш отражението на миналото си бъдеще
в огледало, сътворяващо настоящето на никой си
и мислиш как да продължаваш да не можеш
да искаш нещо от нищото. ...
гледаш отражението на миналото си бъдеще
в огледало, сътворяващо настоящето на никой си
и мислиш как да продължаваш да не можеш
да искаш нещо от нищото. ...
1212
1
10
Не късай листите на моето минало.
Не ме учи как да живея днес!
Не се заричай, че всичко ще бъде наред.
Аз не те карам да живееш по моите правила.
А по твоите е трудно. ...
Не ме учи как да живея днес!
Не се заричай, че всичко ще бъде наред.
Аз не те карам да живееш по моите правила.
А по твоите е трудно. ...
887
11
Ако този сезон - предзеленно мълчание
изведнъж се разлисти у мене до стих,
ще разказвам дълбокия сън на тъгата си,
докато и последният сняг се стопи.
Докато съблека този мраз от сърцето си, ...
изведнъж се разлисти у мене до стих,
ще разказвам дълбокия сън на тъгата си,
докато и последният сняг се стопи.
Докато съблека този мраз от сърцето си, ...
763
14
В гората, сред пороя на дъжда,
седеше самодива хубава.
И пръстите докосваха едва
разтичащите се по тялото ù пръски.
Защото слабичките ù ръце ...
седеше самодива хубава.
И пръстите докосваха едва
разтичащите се по тялото ù пръски.
Защото слабичките ù ръце ...
514
6
Тлея тихо,
мракът - най-добрият събеседник, приближава.
Казва "Здрасти", отминава, някой пали лампа.
Крушката примигва, става светло, няма никой.
Сам съм, с ръка върху ключа и щракам, ...
мракът - най-добрият събеседник, приближава.
Казва "Здрасти", отминава, някой пали лампа.
Крушката примигва, става светло, няма никой.
Сам съм, с ръка върху ключа и щракам, ...
898
5
Примигват ресниците
на дървета.
Окото небесно - луна е.
С цвят на ягуар е нощта.
*** ...
на дървета.
Окото небесно - луна е.
С цвят на ягуар е нощта.
*** ...
480
12
Аз бях звезда.
Блестях на небосклона
с изящна светлина.
Аз бях икона…
Но изгорях ...
Блестях на небосклона
с изящна светлина.
Аз бях икона…
Но изгорях ...
668
7
На моя дом грижовните ръце
са включили кафемашината.
Забравена играчка на дете
говори с празната камина.
Леглото ми, покрито през глава, ...
са включили кафемашината.
Забравена играчка на дете
говори с празната камина.
Леглото ми, покрито през глава, ...
1287
10
Знаеш ли защо са бели, обич,
защо са бели дланите на хората?
Дланите, с които галят, обич,
защо решила е така природата?
Нали си виждал, че са с бели длани ...
защо са бели дланите на хората?
Дланите, с които галят, обич,
защо решила е така природата?
Нали си виждал, че са с бели длани ...
529
2
Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието
Как да съм творец,
когато животът твори само печал и горест в сърцето ми?
Как да спя нощем,
когато чудовищни сенки преследват ме в съня ми? ...
Как да съм творец,
когато животът твори само печал и горест в сърцето ми?
Как да спя нощем,
когато чудовищни сенки преследват ме в съня ми? ...
683
7
Като старото речно корито
бяха сухи очите ù сини.
Сякаш двеста години в очите ù
се таяха. На двайсет години
беше тя. В бара с тъмния плот ...
бяха сухи очите ù сини.
Сякаш двеста години в очите ù
се таяха. На двайсет години
беше тя. В бара с тъмния плот ...
1042
8
Вина
Грешка след грешка тя прави,
нарани хора безчет.
И за миг дори забрави,
че трябва да бъде човек. ...
Грешка след грешка тя прави,
нарани хора безчет.
И за миг дори забрави,
че трябва да бъде човек. ...
534
2
1
Живей сега, когато пролетта
луничките ти с обич нацелува,
когато над жасминов храст
усмивката на птица плува,
когато с пощурялото лилаво ...
луничките ти с обич нацелува,
когато над жасминов храст
усмивката на птица плува,
когато с пощурялото лилаво ...
503
2
Когато осъзная, че те няма,
очите ми се пълнят със сълзи.
А любовта към тебе е голяма...
И всеки ден все повече боли...
Когато осъзная, че отлитна ...
очите ми се пълнят със сълзи.
А любовта към тебе е голяма...
И всеки ден все повече боли...
Когато осъзная, че отлитна ...
1603
11
В земята, в небето ли ще се разтворя?
А може разделно - и тука, и там.
Простете ми болка и стихове, хора.
Тъй както аз всичко на вас ще простя.
Няма значение долу и горе. ...
А може разделно - и тука, и там.
Простете ми болка и стихове, хора.
Тъй както аз всичко на вас ще простя.
Няма значение долу и горе. ...
781
4
Питам се – имам ли сила
да превъзмогна всичко това,
от което до смърт се е угнетила
моята търсеща, неспокойна душа.
Аз считам себе си за силна, ...
да превъзмогна всичко това,
от което до смърт се е угнетила
моята търсеща, неспокойна душа.
Аз считам себе си за силна, ...
697
1
Госпожата добра,
помага ни с каквото би могла.
Да се справяме с проблемите различни,
често срещани и нетипични.
От всяка нейна дума лъха доброта, ...
помага ни с каквото би могла.
Да се справяме с проблемите различни,
често срещани и нетипични.
От всяка нейна дума лъха доброта, ...
11429
Мечтая с птиците да литна нависоко,
в облаците сини да се рея,
да погледна и морето - тъй дълбоко,
да ме чуват всички как се смея.
Вятър да ме гали по косите, ...
в облаците сини да се рея,
да погледна и морето - тъй дълбоко,
да ме чуват всички как се смея.
Вятър да ме гали по косите, ...
553
14
Викът от Кръста
е в ушите на света.
Огромен чук,
железен звън прокънтя.
И острият пирон ...
е в ушите на света.
Огромен чук,
железен звън прокънтя.
И острият пирон ...
457
1
1
Не е случайна
тази инфантилност
на грозния пазар
на суетата.
Фанфари на ...
тази инфантилност
на грозния пазар
на суетата.
Фанфари на ...
1247
33
Във двора обрасъл на старата църква
един просяк идваше всяка неделя.
Отхвърлен. Забравен. Самотен. Одърпан.
Тревата набола му беше постеля.
Протягаше длан към поредния грешник, ...
един просяк идваше всяка неделя.
Отхвърлен. Забравен. Самотен. Одърпан.
Тревата набола му беше постеля.
Протягаше длан към поредния грешник, ...
1119
29
Призрак обходи града
с бяло лице и ръце,
с послание в свойте очи:
"Братко, моля, помогни!"
Призракът имаше плът ...
с бяло лице и ръце,
с послание в свойте очи:
"Братко, моля, помогни!"
Призракът имаше плът ...
496
Да се откъснем за малко от сивия делник,
да се откъснем за малко от сивите дни,
да погледнем напред и лека-полека
да ценим на живота добрите страни!
Да си вземем от слънцето топли лъчи ...
да се откъснем за малко от сивите дни,
да погледнем напред и лека-полека
да ценим на живота добрите страни!
Да си вземем от слънцето топли лъчи ...
665
И все по-често дебнещото време
настила сняг в очите уморени,
опитва се страхливо да отнеме
искрицата в пулсиращите вени.
И все по-често нощите са будни, ...
настила сняг в очите уморени,
опитва се страхливо да отнеме
искрицата в пулсиращите вени.
И все по-често нощите са будни, ...
660
13
Очите не си е отворило
моето внуче смешно,
а вече ни гледа, хора!
Вече ни казва нещо!
Вече ни дири сметка ...
моето внуче смешно,
а вече ни гледа, хора!
Вече ни казва нещо!
Вече ни дири сметка ...
4041
19
Понякога да бъдеш себе си е трудно,
по лесен път избираш да вървиш.
Мечтите си погазваш и потъпкваш,
под маската стаяваш същността си -
с криле пречупени не можеш да летиш. ...
по лесен път избираш да вървиш.
Мечтите си погазваш и потъпкваш,
под маската стаяваш същността си -
с криле пречупени не можеш да летиш. ...
668
3
Застинал миг
в прекършени криле.
Болезнен вик,
замръзнал в късче лед.
РанЕн покой ...
в прекършени криле.
Болезнен вик,
замръзнал в късче лед.
РанЕн покой ...
916
1
42
Невинна сълза се отрони,
кристална и чиста до болка.
Търколи се като камък, тежка,
от умора от дългия път "извървян" по лицето...
Малка и нищожна, ...
кристална и чиста до болка.
Търколи се като камък, тежка,
от умора от дългия път "извървян" по лицето...
Малка и нищожна, ...
1145
19
Аз съм тук. Оцелявам. И пак се страхувам.
Полудял съм от тиха и тежка вина.
Закъснявам. Задъхвам се. Плача. Будувам.
И живея за тази последна жена.
За жената, която усмихнато пита: ...
Полудял съм от тиха и тежка вина.
Закъснявам. Задъхвам се. Плача. Будувам.
И живея за тази последна жена.
За жената, която усмихнато пита: ...
873
19
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
