41 705 резултата
„Тя е още надежда за плод.
Не е още вина или смисъл.
Тя не знае какво е живот.
И си прави каквото си иска.”
К. Кондова ...
  1415  23 
Пегас
Казват, родил съм се на коня.
Откъде да зная, бил Пегас.
Муза ме отгледа - това помня.
За рода си малко научих аз. ...
  611 
Аз съм на чайките гласа.
Шума съм на прибоя.
И синьото небе над нас,
и на тревите корена.
Аз съм сподавеният плач, ...
  812  20 
Преболяха горчиви думи,
сълзите безпътно разпиляха,
сами очите гледат себе си
в една изпадачна утайка.
Позагрубяла, ледена стоя ...
  603 
Както си пея пак старата песен,
пред мен се очертава хоризонти,
неясноти и премеждия, сложно...
Недокоснати никога вече мечти,
поробените хора сега спят в интриги. ...
  520 
Когато остана сама, мисля за теб,
шепна, крещя, стена, умирам бавно,
но само тогава чувствам сърдечния ти трепет,
устните ти до моите, умовете ни единни като листа на роза.
Най-боли тогава, когато те се разделят за нечии интереси. ...
  659 
Изритано псе на улицата изплака.
Кал от сърцето по разядени вени се стече.
Мълчаливо детенце безръка кукла изхвърли... (И остана в мрака.)
Очите за щастие крещяха. Сърцето безумно кървеше.
Черни гарвани. В очите. Мъртва душа. ...
  580 
Пак съм сам...
Стоя във мрака.
И тази вечер сам
и утрото не чакам.
А дойде ли денят, ...
  484 
Луната - нащърбена.
Душата - наранена.
Усмивка - нагласена.
И пустош съхранена -
нощ след нощ, ...
  765 
Крехкото й тяло
облечено бе в черните им коси,
а те изпиваха пурпурната й кръв,
със жадните си очи...
Пристрастени бяха към нейните мъки, ...
  547 
Спомен,
ръка, топла,
жар, нестихващ,
пръсти, топли.
Дявол, ...
  549 
Защо отмина ти, безгрижно лято?!
Защо отлитна ти с крила?
Защо събра си цялото красиво ято?
Или пък съвсем греша?
Тъй беше хубаво ...
  550 
Защо
Не зная -
защо съм роден.
Нито пътя,
който ще измина. ...
  388 
Близо си до звездите,
далече си от земята.
И ще си толкова щастлив
за хората ако не мислиш.
И ще си толкова щастлив, ...
  591 
Къде сте вие, мили хора?
Тихо и студено е.
На кого да се помоля?
Имам нужда от опора –
някой да поеме мойто бреме. ...
  510 
(Посветено на всички знайни и незнайни,
нелепо загинали по пътищата)
Мантинелно се обеси самотата
на онзи безпощадно ням завой.
И мраморно впечата се тъгата - ...
  1508  29 
може би
някой ден ще спра
да се самоубивам
четейки
невидими ръкописи ...
  660  13 
Стъпвах леко
по стръмни пътеки,
с луди ветрове
се надбягвах.
Много дни ...
  494 
за мен ти си невидим
като смъртта
всички знаем че тя съществува
но я игнорираме
невидим си ...
  521 
Ти гледал ли си нощем към луната
прииждащите облаци със дъжд,
и вярвал ли си сляпо във съдбата
и чувството, че точно този мъж,
ще бъде твоят рицар (без доспехи), ...
  538 
Аз, един от вас
(м.р. 1 л. ед.ч.)
Родих се и повлече ме живота
по талвега, на своя неистов бяг,
за да ме изхвърли в плитчините ...
  550 
Подир пладне, в жегата,
под голяма круша,
не говорим, легнали,
а пък и не слушаме.
Свикнали на тихото, ...
  736  17 
Ще се върна назад отново,
когато лошите мигове доминираха,
ще им дам, каквото вече имаха
и каквото имам най-много.
Ето ме, декларирам своето его, ...
  415 
Фон дьо тен с тъмен цвят,
по желание в обилни количества,
за да може да прикрием
всичко, което е под опаковката.
Скъпи етикети си слагаме наивно, ...
  604 
и гледам навън тъмнината.
Мисля си за тревата,
която отнема на хората правата.
Онова растение, което уж калява,
а всъщност много хора наранява. ...
  1001 
Изпепеляващ поглед огнено поглъща
всичко, което пламъците видят,
бъдеще не чертае и минало не връща,
а сами искри над мечтите прелитат...
Изпепеляващи думи в душата се впиват, ...
  626 
Заключвам в думи своите надежди,
мечтите си, и мъката си даже.
Потребен си ми! Трябваш ми по спешност!
Нали си знаеш колко си ми важен!
От бърза твоя помощ се нуждая, ...
  597 
Вече есен е,
но дочувам от парка,
онзи смях, онези гласове,
вече есен е,
но още виждам в парка ...
  448 
Леден полъх.
Смътен спомен предначертава бъдещето,
навявайки, че всичко е преднамерено настояще.
Неясна тревога превръща уплахата в тъжна замисленост,
далеч от умисъл и конкретни действия. ...
  467 
В очите си
не запалих искрици,
(ах, този мой страх),
подарих ги
на волните птици... ...
  593 
По мръкнало бият камбаните
вяло и есенно.
Тишината прави им път.
Огън и кестени
парят без жал във очите. ...
  824  26 
Насън
изричам думи
и живея,
един живот
наяве невъзможен. ...
  705  13 
Кръстопътищата много.
Пътят е един.
Проблемите извират
на Изхода стоим.
Минутите се нижат – ...
  419 
Сюжети, сюити,
сюрреалистични ветрила,
Йожен Сю
и стотици скитащи евреи
в мислите ми. ...
  753 
Смехът разпръсна
нежните си струни
по сухите очи на тротоара,
разлисти вятъра
в забравените стаи ...
  474 
...”следващия път текстът да е решен - нека кажем... различно...
П.П. - видях годините
добре де, на тези години не е ли някак странно
този начин на писане?”
Защо тъжиш, девойче младо, ...
  614 
Необятни небосклони
разлюляха се за миг.
В междузвездните простори
призовах със мощен вик:
Ти, която си муза! ...
  514 
Не ми отива
(Не си отивай)
Тука замазвам.
С клиширани рими.
Мълча, не приказвам. ...
  1581  27 
Тъй бързо нахлува в душата ти мрака
като лепкава кал
и покварата, без да я чакаш,
без да искаш – провал след провал.
Знам – боли те за твоето детство. ...
  638 
И как ме забеляза сред тревите? –
Заради мен от пътя се отби.
Дори за името ми не попита –
с цвета си те привлякох, може би.
Или пък е било от любопитство: ...
  2624  25 
Предложения
: ??:??