41 732 резултата
Безумно откровение е пътят ми -
на вятър пътя в есенна зора,
с окъпани в роса невинни стъпки
във тъмната зеница на нощта.
Самотно-тъжна песен е животът ми - ...
  544 
Минава в тихата уличка,
в тих вечерен час.
Момиче
с усмивка на устните
и магия във синия взор. ...
  497 
Времето минава покрай нас
така неусетно.
Изтича през пръсти тъй бързо.
Иска ме да го хванем, но не можем.
То е като вятъра, минава покрай нас ...
  525 
Суета
Тишина и нощна тъмнина.
Дъжд и зимна пустота...
Сърцето свито като сираче в дрипа,
душата - птица в клетка... ...
  612 
Пъртината е без стъпки
под клони отрупани със сняг
от декемврийското небе
във снегопадане...!
Кошутата е взела лятото в очите си ...
  786 
Алкохол, алкохол...
Във всички случаи на лична слабост
аз попадам в дупка и липса на радост.
За мъничко време и възможност за покой,
наистина истински болки - изборът си е мой. ...
  493 
Жълъдини - жълъди,
в жълтите листа
плакали са гълъби -
паднала роса.
Съмнало. Едва сега ...
  966  20 
за тях не съм без пол
за тях не съм без име
просто подминават
и
не споменават ...
  708 
Скитам като черен кон
в улиците пусти на душата ви.
Камъни подритвам ден и нощ,
но явно този звън не е достатъчен.
Не могат да се срутят като луди ...
  830  17 
Червеният дракон е яхнал луната.
Крилете на волния вятър
са скрити в килера.
Прекършени клони, превръщат се
в змии усойници. ...
  673 
Най-дългият път
е толкова кратък.
Поглеждаш нагоре
и виждаш
Исус. ...
  611 
Pisces
мехурче след мехурче, губим се:
те са само въздух
само въздух
и алвеолите ти могат да спрат, ...
  666 
Аз не съм
като онзи
грозен улук,
тягостно увиснал,
на ничий покрив, ...
  497 
>>> какъв е цветът на
>>> самотата
>>> може би прилича
>>> на опушена
>>> от цигарен дим ...
  705  22 
И мръсен съм, и черно е лицето ми,
морето е в очите ми от плачене.
И никога добро в мен не е светело,
и черни гарвани все с мен са грачели.
И никога не ще забравя болката, ...
  642  15 
Есен в твоето примирение
Като отронен лист
от скрежна есен,
падаш тихо
от стеблото ...
  1099 
Мираж ли си, или те има?
Реалност или просто мечта?
Любов, аз търсих те по пътища прашни,
от безсилие в душата ми дращи.
Любов, за тебе аз мечтах, ...
  790 
Сърцето си изчистих от петната -
дори не вярвам - колко кал
събирало е бедното, когато
със него лицемерно е гулял
... животът. ...
  556 
Този път аз си уредих среща с него.
Нито помен от битника,
когото срещнах миналата година пред храма.
Сега беше изтупан в новия си костюм.
Беше си подстригал косата. ...
  569 
Посрещни ме, Море,
разлюляно от страст и от жажда.
Аз дойдох.
Аз съм тук.
Ето вече стоя на брега. ...
  977  21 
Не беше книжарничка, скъпи Поете.
Открих те случайно на прашните лавици...
Едно лекомислено, малко дете
със свежа душа и читателски навици.
Книжарничка беше, ще отвърнеш насреща. ...
  644 
Когато перфектен е този живот
и ти се правиш на Бог,
някой те прекъсва и те краде,
носи частица от нищото в теб
и оставя празно поле. ...
  513 
Аз не ще прозирам в рамка
от някоя измислена картина.
Няма по чужди стъпки да ходя,
да не объркам свойте следи!
Не искам правилник за живот ...
  576 
Безкрайните пътища
водят ме назад,
ангелите-дяволи
правят рая ад.
В моретата без вода ...
  736 
От високо
Протегнала ръчичките нагоре -
стигаха до кръста на бащата -
се молеха очичките без говор:
"Вдигни ме, татенце, на рамената." ...
  571 
>> Ще те крещя
>> след всяка седмица с лисичи дири.
>> От трън - на глог, през шепата сачми.
>> Преди край лакътя на петъка ми да отсвири
>> зиг-заг от капки - ...
  827  18 
Аз умирах! Бях на дъното сама!
Около мен имаше само вода…
Страх и ужас… аз умирах… толкова малка…
Борих се, но дъхът ми свърши… жалко…
Агонията ми се стори цяла вечност, ...
  783 
Проклятия над Божия ми дар
на Павел Матев и всички неоценени творци
"Кому поетите ни да се молят.
Тълпата е без храм и без олтар.
Остава им разрухата да изрекат на воля ...
  587 
Поредният подслон ми бе последен.
Преди дори не мислех да остана.
Отдавна с гръмотевици преследвам
едно небе. И то е мойта рана.
И ме боли, когато го докосвам ...
  1236  28 
Не можеш да се върнеш от начало
и всяка грешка да си промениш.
Не можеш и сърцето опустяло
с един замах така да възкресиш.
Не можеш да прескочиш и до края, ...
  791 
НИКОТИНОМЕН
Полей ме с цигарен душ
и сълзите от баровия дим
ще влезнат в мойта същност,
за да омесят къшей от изядена насъщност, ...
  1028 
Пак се моля на страшните сънища,
да не мъчат и тебе, и мен.
Пак се моля на звуците в тъмното,
на дошлия във стаята ден.
Пак се моля. Без думи разплакани – ...
  964  19 
Аз съм бърз спрямо всички,
идеали, мечти, различно,
непонятно бързо преминавам.
Да, това е, което ми трябва.
Или да бъда като всички - ...
  387 
Сънувам, и пак, и пак. Поредна нощ - сънувам.
Теб, мен, нас... Мечти. Желания. Надежди. Всичко. Но и нищо.
Ден, седмица, месец. Сънувам. Все един и същи сън.
Себе си сънувам, сякаш бягам, крия се. От всичко и от всички.
Тръгвам и се връщам. И все същото е - сън. ...
  663 
Слънцето сега в кървави лъчи къпе се…
Денят умира, взима надеждите ни…
Идват звездите и сякаш с душите ни кичат дрехите си…
Ден подир ден, нощ не спират!
Пътят сега пред нас с тръни обсипан е ...
  750 
Когато умират люлякови нощи
Пеем "Още има люлякови нощи."
Носиме във себе си измама,
че щом светът ни не е свършил още,
то има време. Време за промяна. ...
  733 
Моя земя
Красива си... И някак
си безбрежна....
(Потъва погледът в безкрайността.)
Наситена на слънце ...
  538 
От горчивата чаша пил съм аз много
и знам, че съдбите ни са в нашите ръце,
но всеки има болка скрита вътре в него,
а от всички най-много в моето сърце!
Често може, да се види в очите ми тъгата, ...
  2186 
Болка,
мъка,
самота...
Ти ли затвори онази врата,
що водеше до мечтите... ...
  897 
На най-добрата ми приятелка... Мина доста време... Не мога да те преживея... ПОЧИВАЙ В МИР! :(
Тези черни следи ме връщат всеки път,
някъде навътре в мрака, там назад...
Усмихната си пак, а сълзите ми текат
и проклинат: "Мамка му и на този свят". ...
  2511 
Предложения
: ??:??