41 736 резултата
Вчера, докато се прибирах вкъщи, се натъкнах на следната гледка: три деца бяха съборили на земята едно видимо по-малко и по-зле облечено от тях дете и го ритаха. Намесих се и те го оставиха. Когато отминахме обаче, попитах приятелката си - според нея какъв човек ще стане от това дете като порасне, а ...
  504 
"Приятелство"
Ръцете ти студени са от този вятър буен,
който така и не спря...
Гласът ти тъжен и чуден
чувам аз в нощта. ...
  620 
За прошката, която не можах да дам... но и не исках!
Аз знам, глава не трябва да извръщам!
Аз знам, че мога да го спра,
но ето, като пaк назад се връщам
и безшумно пак след теб вървя. ...
  969 
Обичах момиче, тъй чудно и красиво,
и то се кълнеше, че всичко е мое, че няма да ми изневери.
Но мина се време, на друг тя сърцето си дари.
И нежните думи, които на мене мълвеше,
сега на друг ги мълви. ...
  536 
Дойдох. Отдавна не бях се прибирала.
Навалял е снегът във косите ти, мамо.
Труден и тъжен сезонът на зимата
днес попрегърбил е малко твоето рамо.
Небето отново се вглежда в очите ти, ...
  1032  32 
Там, където сутрин слънцето изплува,
там, където нощем душата ти лудува,
нейде там, отвъд синевата,
нейде там, отгдето извира светлината.
Там, където вълните стигат хоризонта ...
  482 
Ще потопя на завистта ръцете
в бездънен кладенец на край света
и ще посея от доброто цвете
в градината на моята душа.
Ще изгоря на злобата косата ...
  1286  16 
Полет с птиците.
Птичият полет в мастилницата небесно синя.
Молят очите.
Очите молят за дни, като тия!
В мълчание прозрачно... ...
  495 
Да стискаш палци - да остана жива! -
ми каза. И пое сама. Напред.
Надменната ти фигура се стапяше
във зноя като евтин сладолед.
Един трамвай ти звънна за утеха. ...
  1167  15 
Покажи ми света през твоите очи,
нарисувай мечта, в която живота блести.
Приеми ми такъв: странен, отнесен, безличен,
сив отенък без звук,
нарисувай ми свят безграничен. ...
  800 
а знаеш ли
че на езика
на ескимосите
има толкова много
думи за видовете ...
  744 
Пепел от онова, което изгоря...
Следите на прошката, оставила следа...
Отронени сълзи, събрани в една душа.
Целувката, запечатана в нечие сърце...
Радостта, преплетена с тъга... ...
  607 
на мамето ми Надя Патрикова
Слънцето зад хоризонт залязва,
но изгрев нов му предстои,
с лъчите нежни то да радва
Земята в други ширини. ...
  541 
Опакован ден
от изгрева
и залеза
пробождa ириса,
на стенен календар, ...
  472 
... От рано...
... Празнота...
........................
Безпричинна усмивка!
  733 
Вали.
И е изнервен вятърът.
Отръсква като мокро куче водни капки.
Просвирва в жиците
и сякаш е ...
  709  16 
Поглеждам в огледалото,
засрамено обръщам аз глава,
не искам да се виждам,
изглеждаща така!
Точно като кукла, ...
  746 
Във празната черупка на страстта
беззъбо се развива морализмът
и всеки миг, щом пръсне над света
стерилна доброта, като къртица
отваря паст, поглъщайки пръстта, ...
  645 
Прегърбих се зад петата сълза.
И не от мъката - от зла молитва.
Студено ми е. Дрипав е съня.
И никой за цената не попита.
Две ризи имах. Дадох и дветè. ...
  1197  27 
Като анимационни герои
живеем в своята карикатура.
Някой за добро се бори,
друг бъдещето му рисува.
Като колаж от безмислици, ...
  1156  10 
Отмина те и тази обич –
дано да видиш как боли.
Небето ти сега е облак
и дъжд като сълзи вали.
Объркани са в теб сезоните – ...
  1106  21 
АЗ, НЕСЪВЪРШЕНИЯТ
(провокирана провокация)
От кал ме сътвори,
отскубна косъм от рогатия,
в ризата ми го приши, ...
  1157  20 
Ти ми беше последно убежище...
Ти ми беше
последно убежище –
върволица
от сбъднати грешки. ...
  1316  33 
винаги има понеделник
в който да си разрешиш миглите
деликатно
сред тълпа от овехтели кралици
превозващи себе си до края на света ...
  744  11 
Да се чете на фона на:
Знам къде да отида без тебе.
Там живее сама синевата.
Хоризонтът прилича на хребет
и е хванал в ръце свободата. ...
  1314  38 
Аз вярвах,
вярвах в чудеса.
Вярвах в теб,
вярвах, че не съм сама!
И все така не зная ...
  873 
Време мое,
твоя съм.
Влече ме
непознатото.
Да съм друга ...
  572 
Ти като капчица с пролетния дъжд дойде
и бързо се превърна в наводнение.
Заля сърцето, мислите, душата ми,
като след бурно корабокрушение.
Потъвах, плувах, дишах присекулно ...
  431 
А гълъбите бяха близко.
На храмовите стъпала.
Не съм виновен! Аз не исках,
но, Господи, видях това:
как храмът във мъглата плува, ...
  686  11 
ЗА ИМЕННИЯ ДЕН
На дядо си съм кръстен - Наско
и на светецът Атанас.
Понякога по-лют съм от "Табаско"-
фуча и викам с пълен глас. ...
  774  17 
Разрушен от много обсади замък,
крепящ се тук върху стръмния хълм.
Черни катапулти изпращат нов камък,
улучва ме и се събуждам от този сън.
Неспокойствието се завръща отново, ...
  475 
Като пролетта
Не знаех как да търся любовта,
но срещнах теб и на мига усетих,
че тя пристига както пролетта
и първо се усеща от сърцето. ...
  704  24 
Лазя по ръбовете на думите.
Потя се.
Будя се.
(Най-страшното).
Когато онзи тип дойде при мен, ...
  670 
По-рано исках нещо да ти кажа,
мисли в мен стояха,
ала нещо случи се,
заспах и в миг потъна всичко в тишината.
Не помня съня си, ...
  841 
Пред кръста заставам в тих поклон,
на колене аз мълвя: "Не съм достойна..."
Къде ли не ходих,
какво ли не срещнах по тази земя?!
Какво ли не преживях! ...
  588 
Като шумни стъпки
в ума ми
тревогите
прокарваха си път
и дълго увещавах ...
  464 
Неравноделно поживях. По нестинарски.
Преспивах в долини, била. Огнищата
заливах с престоялост. Менчето жътварско
като злато светеше сред пепелищата.
Не миех с години образа отсреща, ...
  596 
Кръв, каква тъга,
пронизва отново стрела,
писък на жена, блясък в нощта.
Падат тела, разкъсва гнева.
Малки деца с меч в ръка. ...
  393 
Препълни се
ковчежето ми
с мечти,
парцаливи
и накъсани, ...
  548  10 
В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името й рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.
Пътища. По пладне се преплитат. ...
  693  13 
Предложения
: ??:??