37130 резултата
И в утрото на този ден,
запяха мънички душици.
Извиха се из въздуха криле.
Простор и синева, огряна от уютна топлина.
Танц от светлина и аромат, ...
  75 
Нека ти разкажа,
някога играехме на двора,
катерихме черешата на дядо,
в най-тънките й клони,
криехме се тихо горе, ...
  46 
Отдавна ти пиша, писмата
се стичат по мъртвото твое небе.
Ужасно ми липсваш. Как искам
да знаеш – добре съм. И имам дете.
Край мене е шумно. Не вярвам ...
  169  11 
Отвори си вратата,
излез ти, навътре
пусни тишината,
нека тя да хвръкне...
Прегърни чернотата, ...
  78 
Вярвах искрено, че с пролетта летя,
че възкръсва светлото в човека,
но наместо дивни, весели цветя,
грозни тръни навред разцъфтяха.
Вярвах предано на ведрия простор, ...
  30 
Смъртта облече балната си рокля,
косата си наточи с едър брус,
огледа се, усмихна се доволна,
и затанцува страховитият си блус.
На бойното поле, за нея рай, ...
  129  15 
Аз съм гарванът в твойто небе,
който трови живота ти още.
Подлудявам ти мислите,
а в душата ти писъци
провокират моите криле, ...
  92 
Не плача вече.
Не капва и една сълза.
Притихвам смълчана и тъжна.
Сърцето се свива... от душата блика тъга.
Поставям цвете. Свещичка паля. ...
  118 
Бяла жажда -
много път, нежна снага.
Стоим, нагазили реката,
все още не започнала да лъже.
Ти чувстваш бягството ...
  83 
Магичната реалност в пустинната нощ...
(приказна поема)
Към залеза вятър играе
във пясъчна здрачна мъгла...
Пустинната гибла* това е ...
  68 
Пристан - многозначна,
звучна, дума във ума ми
живее, тъй прозрачна,
в мисълта ми... плува...
И акустира - сън ли е? ...
  99 
Не съм аз поет и не искам да бъда.
Не съдете ме вие, аз никой не съдя.
Нещо си пиша - не се и доказвам,
понякога просто на лист се показвам.
Не искам оценки, не ща коментари... ...
  127 
на Ангелчето и Ирина
Ти искаш да си Бряг…
Приятно ми е – Океанът!
До теб,
пред теб, ...
  122  14 
05.06.2020
Не случих на полезна муза!
Има музи, надарени със талант различен!
Да те вдъхновят за хумор, за любов, тъга.
Но щастлив е оня, що от не едничка е обичан- ...
  131  20 
Някой ден любовта, ще ме спре
под изгрялата пълна луна,
ще ме сграбчи с двете ръце
само както умее го тя.
И дали, и кога, и защо ...
  74 
Една звезда се откъсна от небесната звездна мозайка,
но лекичко падна - тя бяло перце
и нежно докосна земята, като син целунат от майка,
в скута ни земен заспа, о, дете.
И в мрака всецял тя остави след себе си светла бразда. ...
  43 
Като чернова на книга,
на която ръкописа
е заплел изкусно
някаква интрига,
първо ме олиса, ...
  56 
Като носих водата и хляба замесвах,
като бавно и тихичко в църквата влизах,
като гледах към Бога с поредната честност -
знам, разбираха мъртвите, но не можеха живите.
Като влачих си кръста по усойни пътеки, ...
  122 
При толкова забрани
и тази скрита любов,
която клокочеше в гърдите
на ближния...
(Ах,този сладък плод!) ...
  156  18 
Свобода
Как се появява свободата -
онази,
българската свобода,
с която сутрин начисто ...
  66 
Мога да изчистя аз света,
мога да намеря красота...
Но за малко това е, после откриваш,
дори и без болка лъжата убива.
Мога да обърна всичко навън, ...
  78 
Днеска ще е мрачно
и тъжно дори,
но утре кой знае
слънце ще блести.
ще се смеем със тебе, ...
  38 
Хоминини
Как да пиша за любов, като не я разбирам.
Как да пиша за хората, като ги презирам.
Как да им вдъхна живот, като в гърдите им силиконови сърца пулсират и с всяко свое действие се насират.
Толкова много личности безлични. ...
  62 
Обърнах гръб на срутени мостове,
по горската пътека ще вървя.
Забравила, за леденият студ на камъка.
Приела, топлината на зелената гора.
Загърбих всичко в мене счупено, ...
  144  14 
Антон беше строен и красив петдесетгодишен мъж.Излъчваше някаква особенна харизматичност и чар, които завладяваха неустоимо жените.Нямаше нито един бял косъм и се гордееше с това .Имаше нежност и чувственост в неговото лице, а усмивката му привличаше всички като магнит.Беше веселяк обичаше живота и ...
  103 
Дърветата са вече жълти,
а вятърът все още - топъл.
Остаряло, лятото се сърди
със последен и отчаян вопъл.
През септември... ...
  57 
Пием разни реки. А да плувам не мога
и люлее ме жадно едно огледало.
Над косите ми мокри виновният облак
влачи бавно, простреляно, своето тяло.
Две различни реки на планети далечни. ...
  140 
С трепетна нежност - за силни жени неприсъща,
на изтънелия от недочакване праг е сама.
В свойте разплакани сънища тя ме прегръща -
мама - светличе, по дългият път - към дома.
Прелетни птици, тя храни - за мене ги пита, ...
  221  15 
Силните жени не плачат!
Те гордо устояват своя път!
Където падат другите, те крачат!
Не искат и не могат да се спрат!
Силните жени не страдат! ...
  209  17 
Изписани, ден подир ден —
страниците на живота.
С любов поетът — променен,
Изплита вярната посока.
Младеж поседнал е във влака, ...
  64 
В необятния космос прелетява ракета,
тихо,екстремно,с опит и важни прожектори.
Как изглеждат слънцата безкрайно далеко,
тъмнина щом поглъща любопитните вектори!
При летятищите мравки /на по халбичка бира/ ...
  117  10 
Билет за никъде ми подари
тълпата пак. И жалко и скандално.
На пръсти зная пътя и дори
вървя по него строго вертикално.
Под стъпките ми мислите хрущят, ...
  130 
Европа – тъмни векове.
Европа – дива безчовечност.
Малцина алчни богове
и страшно робство безконечно.
Европа – мрак! И в мрака гъст – ...
  97  10 
Научих се да пиша - всяка дума
я тегля на кантар, с рулетка меря,
излишни срички трия с твърда гума,
над запетаите по час се дзверя...
По месец само правописа си преглеждам ...
  428  40 
И топлината възкръсна богата
на цветове и аромати.
А ние, деца пред захарен памук,
не искаме да тръгваме,
сякаш ни стига да гледаме, ...
  80 
Боже мой, годините минават...
Старея аз, а ти си все дете,
но спомените, свидните, остават
перли бели в майчино сърце.
А трябваше днес, рожбо, да празнуваш, ...
  157  15 
Косите си...Тез хубави коси
с цвят на стара пепел от медно кандило...
Отрязах ги, за да се боря,
срещу връхлитащите ме беди.
Очите ми...Тез мътни езера, ...
  86 
Върбóви клонки вятърът плете,
да хване сън – с опашка, от хвърчило.
Такъв е – малко, палаво дете,
дъгата, под ресниците си скрило.
С разрошени тополи да брои, ...
  209  12  20 
Защо казват, че времето лекува,
нима не знаят, че няма лек
за нанесените рани и всичко
пак пред мене оживява...
Когато идва празник, ...
  76 
Този глас не оставяше радост,
всеки ден ме делеше надве
и ограбваше моята младост
като сиво злокобно въже.
Този глас ме убиваше бавно ...
  57 
Предложения
: ??:??