Покажи участието - John_Coffey

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - John_Coffey

Страници: [1] 2 3 ... 11
1
Эдравеите,аэ слушах еминем преди повече от 2 години, но беше эа супер кратък период от време сега въобще не го слушам. Мисля го эа супер эле... :twisted:

И аз тъй.

2
Брей... някой освен мен в тоя форум да си пусне Мартина...

:arrow: Ott - Smoked Glass And Chrome

3
F*ck me!!! What have you done to your hair  :shock:

Човече, какво си сторил? Не се връщай в България, че после няма да те пуснат на границата - така мязаш повече на унгарски циганин-цигулар, you skinhead rude boy  :P

П.П. Е, не може да се отрече, че те подмладява...  :D

4
:shock: Жоро, ти мъ уби! Там съм  8)

П.П. Прави му сметката, ако не получа автограф за малката си сестра ;)

5
Култура и изкуство ~> Музика / Depeche Mode
« -: 02 април 2006, 23:16 »
Брей, че истерия...
Няма да дойдат 8)

7
Fingathing - Cluster Buster  

8
Да ме прощават безбройните легиони метъл- и кор-фенове в България, но аз не бих си рискувал живота като отида на нещо с подобно заглавие  :shock:

П.П. Човешките жертвопринушения забраниха ли ги или...  :roll:  

9
На мен споменът ми е пресничък.

Какво да ти кажа, трезво ти е мнението. Бал - мал, работата минава бързо и ако не се кефиш на никого от випуска си, няма да дойде Второто пришествие дори и да го изпуснеш. Цялата суета около тоалети, аксесоари и т.н. е, разбира се, абсурдна (най-малкото, защото минути след снимките на баба, леля, шурей и етърва си събула обуквите, гаджето си е качило хлъзгавата вратовръзка на главата и на никого не му пука. Хев фън, все пак :)

П.П. Важното е шофьорът да не тръгва назад  8)

10
Thievery Corporation - Satyam Shivam Sundaram

11
Разни ~> Представяне / а аз съм Елмо :)
« -: 14 януари 2006, 02:24 »
Цитат
Но пък мързела е като боя...той изгражда не разгражда



Сега само мъмрят. Не мое' да мъмриш, брат. Не можеш! Все едно Симеoн да мъмри, разбираш ли, воиниците, кога са се били на Шипка, разбираш ли, горе... на Клокотница.

12
Martina Topley-Bird - Llya

13
Цитат на: samanta
Искам да кажа, че най-тъпият филм, който съм гледала напоследък (преди 1 - 2 месеца) е "Sin City". Отвратително смотан, глупав, тъп - някакво лудо преплитане на сюжети, някакви ненормални истории и какво ли още не!


:shock: Точно този филм ли избра на нахулиш  8)

Не съм фен на комиските, но ми се струва, че филмът уловил много добре атмосферата. Изключително оригинален филм в сценично отношение, за актьорския състав не е нужно да споменаваме...С една дума, един от малкото филми, които са ми харесали наскоро.

Виж, "Сина на Маската" е друго нещо...  :D
Той невероятно добре пасва в темата "разочарование". Освен че след първата част очаквах нещо интересно, това си беше най-тъпия филм, който съм гледал изобщо!

П.П. Джим Кери президент  :wink:

14
O, Simba, това беше най-навременния, изчерпателен и информативен пост, с който някога си ни дарявал  :roll:

15
Разни ~> Най-различни разни / to bе continued
« -: 01 август 2005, 01:55 »
Бавно започна да се ориентира. Тази бяла стая...не любов - в него властваше гузната му съвест. Сега той почуства празнотата някак позната и това в един миг го успокои, но и го удари силно. Сега страхът от неизвестното бе изместен от така познатата тъга, породена от вината. Вината пред нея и най-вече пред самия него. За кой ли път той бе изменил на себе си и на нещата, които обича, на нещата, които в очите на страничния наблюдател изглеждат толкова прости и последователни. Но не, той правеше всичко толкова тежко и мъчно, сякаш бе толкова трудно да бъдеш себе си, да обичаш...да бъдеш обичан.
Сега той бе изправен пред собствената си съвест. Сега бе моментът, в който да се срещне лице в лице със себе си и да поеме отговорност за постъпките и начина си на живот.
..."Да, ще го направя. Можеш да разчиташ на мен. Заклевам се. Заклевам се" ...
Думите се повтаряха, докато студена пот не изби по челото му.
-Яворе, Яворе, бълнуваш. Яворе, събуди се! Целият си потен! - гласът на Анелия звучеше така меко и загрижено.
-Аз...аз...просто кошмар. Всичко е наред. Заспивай, мила.
-Знаеш ли, защо не излезем утре само двамата, без децата. Трябва да се поотпуснеш, скъпи, напоследък изглеждаш много угрижен. Нека се позабавляваме.
-Виж...утре...
-Също като едно време. Помниш ли къде ходехме, когато се запознахме? Онази стара барачка и високата треава, така отдалечена от света...Помниш ли колко хубаво ни беше тогава?
-В последно време имам толкова мнго неща на главата си, да го отложим ззасега, хм?
-Както кажеш, мили. Ще почакам.
Тя покорно се обърна на другата страна и се стопи тихо в завивките.
А барачката той помнеше. И как иначе - това беше преди 4-5 години. Но той помнеше и друго и това го съсипваше. От седмици го преследва обещанието, което той й даде в онази трева - да я обича вечно и да бъде нейният "пазител на щастието", както той самият се изрази тогава. Но колко много работи се случиха и същевременно не се случиха оттогава...

Страници: [1] 2 3 ... 11
: ??:??