Покажи участието - линасветлана

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - линасветлана

Страници: [1] 2 3 ... 5
1
Здравей, Админ! В декстоп версията бутоните на контекстното меню попадат под долната граница на екрана. Налага се да се препозиционира големината на прозореца, като за да се стигне до бутон "изход" е необходимо мащабирането да падне на 90%. С гугъл хром. :) Поздрави!

2
Вече няколко месеца в предизвикателствата, в раздел поезия, задаващия темата участва в предизвикателството и това не е проблем за никого. В проза също това не е проблем, но щом не е, явно на някого му се иска да стане. Жалко.

3
Играта губим… Заедно сме. Поотделно.
Деца сме на отборното - разделно.
А толкова са прости правилата -
откажеш ли се ти, отказва се играта. :)

 
 

4
...дори за четене на книга
си трябват време, разум и умение...
И миг, поспрял в сърцето на човек,
последвал крехкото му настроение.







5
“От где се пръкват лошите късмети?
И кой насочва гадните стрели
жестоко и директно във сърцето?”
Играем си на жмичка с вечността
и вярваме
във правото да си да живеем
един до друг, един за друг,
в добро и в зло
надявайки се заедно да остареем.
Празнуваме победата на Любовта,
а с нея лесно се живее.
Понякога “Защо?”
остава си “Защо”…
Знам само че си струва да живеем.
 :love2:

6
“Защото във сърцата  няма място.”
печален факт, но е така…
Поставя с истината си натясно
представата на всеки за доброто и дълга.
А тя не е ли винаги една и съща-
да бъдем и пребъдем.
На празника желаем си живот и здраве.
Уж вярваме във любовта,
но мислим че е тя късмет.

7
и летни щурчета цвърчат ежечасно
гласчета които припомнят ни ясно
в беззвездната нощ; в най-трудния миг
колко е крехък животът и колко велик

8
тотално се сбърка народа
(съм сбъркан значи също аз)
нали сме от една порода
превиваме гърбините в захлас
осмиваме душите си човешки
и в сивите си по магарешки  уши
все скътваме по нещо светло
припяваме си го когато най- боли
 :wave:

9
възможност още десет часа да живеят
макар попарени от есенна слана
ще дам на цветовете що умеят
сред сивото да внасят светлина
 :flower:

10
Над него страшно ще надвиснат
несигурност и самота.
Жонглирайки и с думи, и с дела
ще се опитва да върти света
наместо в него да се впише.
Ех, мъките му кой ли ще опише?!

11
“да не полепнат върху теб лекета”
повтаря шлагерът като рефрен.
Размахва кривия си пръст куплетът
и с думи плаши палавия ден.
А той, облечен в пъстра дрешка
усмихва се и в пек, и в дъжд.
Успеха мести, сякаш води пешка
през нивата, в която сеят ръж.
 :walk:

12
“Щом от екрана някой те надъха
и ти ръка в портфейла бързо пъхаш.”
Там обещават лесна панацея…
Как бих отказала се аз от нея?
Макар ръката, скришно да пресмята
кое е чуждо на ума, но блазни се “душата”…
И после на акъла ми се смее:
“Да ги озаптиш ти още не умееш”
 :D :lol: :)

13
Или пред исполина мержелее,
Орел не бива от върха, по-славен!
Не бива, но се случва и се рее
в небето, дето въздухът редее
и с волята свободна на крилете
сам тишината да владее.

14
... за щастието на народ велик...
си трябва и молитва от сърце,
а то, безкостно и забравено
си чака някой да го спомене...

15
"език мой, враг мой" непокорен.
Опитай се да хванеш свой си корен.
Стебло да вдигнеш и да вържеш цвят.
Да разбереш какво е личен свят.
Да пожелаеш да мълчиш и да го браниш
от плитки радости и от дълбоки рани,
и вечер, като седнеш сам пред хляба
да осъзнаеш що ти трябва... :)

Страници: [1] 2 3 ... 5
: ??:??