ЯкимРазбира се.
Аз лично повдигнах въпроса за колажи от произведения и части от произведения, на които не се притежават авторските права.
ИвановаПриемам Ви съображението. Като модератор по-добре знаете къде, колко и как да сложите или разместите...за да стане дискусия, а не да стоят темите пусти. Споменах горе
(дори се извиних) ако темата е дискутирана или неактуална. Нямам опит със форума на сайта. Според мен трябваше да напишете съображението си още при преместването за яснота, защото така останах с впечатление, че
forttuna изпълни ваши функции едва ли не.
И Библията и законът подлежът на тълкуване.
Разбира се, аз не съм тръгнал да ги тълкувам тук а просто да споделим практически опит по темата, да дискутираме, да вземем решение и оттам да знаем какво можем да правим и какво не.
Това засяга всеки творец , администратор, издател....изобщо всеки в нашата държава. Закони има, но не се спазват от почти никои. Аз не съм обществен обвинител или защитник, нито дори сам на себе си в случая (затова не съм визирал конкретни персони)...страшно ще е, ако дори не можем да говорим общо за това
..... само искам да бъдем кристално ясни и чисти когато си споделяме откровенията. Това за мен е много голям проблем в нашето общество и е много ВАЖНО. Нека сме искренни в малкото места, които търсиме и се събираме шепа люде-странници все още останала порода, за да споделяме онова, духовното....напълно безкористно. Нека не го мърсим с приомите на комерса, а да го щадим и пазим чисто. Ако го правим комерсиално, пак има правила.
Нека не се заблуждаваме. В страната ни цари провинциализъм и бездеиствие в правните норми дори от много по-голям калибър и важност за живота. Системата е в блокаж. Това дали е добре или зле, всеки се мъчи да го използва и според мен повечето грешат! Имидж се прави цял живот а се руши за миг! Всеки творец иска да стане някога голям творец, а големите стоят над тия неща. Те въобще не могат да станат истински големи, ако градят нещата си с кражби - да съм ясен.
Кражбата руши тънките струни на музата в собствените ни души и създава барикади по пътя, оскотява ни, приравнява ни, тласка ни по пътя на най-малкото съпротивление а това няма нищо общо с изкуство и творчество.
В БгИТ както навсякъде в момента цари правен блокаж (дори още повече - всеки стана разбиращ юрист и защитава абсурдни неща, "доказва" каквото си иска и каквото му е угодно с голям патос и категоричност, без дори да се огледа в живота) . Следователно у нас се среща и виртуален феотдализъм, виртуален капитализъм, виртуален комунизъм...изобщо свободия, зависимост единствено от интереса и политиката на собственика. Там правила няма, да бъдем точни - рядко се спазват. Всеки се обгражда точно с това, което иска и обикновено е доволен от това да е малък но независим, със собствен морал и правила - писани или не, кореспондиращи с други или не.
Убеден съм, че повечето тук искаме едно и също!
Проблемът е, че сме на различни възрасти, житейски, професионален, творчески опит и оттам идват различия.
Границата на допустимото често се прекрачва от хора, които не са крадци или престъпници а просто не познават тези граници и тяхното значение. Подчиняват се единствено на творческият си унес, без да се съобразяват с други правила - ясни им или непознати.Идентични са нещата в различните изкуства - словесни, визуални и др.
Сега ще се опитам внимателно да обоснова твърдението си за важността на авторство върху всеки елемент от авторски фотоколаж извън правните аспекти, които ще са скучни за повечето читатели.
1. Обикновено практикуващите това авторите събират елементи за сглобка на ефектен колаж от много добри чужди оригинали. Тези оригинали са направени със сериозна инвестиция на време,труд, талант и средства. Често на специални за това места, с платени масовки, модели, среда. Съответно те се разпространяват винаги в защитена среда (галерии, конкурси, защитени ТВ и медиини програми, защитени сайтове, stock, частни колекции и др. )
2. Фотографът и моделите винаги сключват договор за поделяне/прехвърляне права помежду си Model Release Form. Там те уточняват своите взаимоотношения както върху процеса на създаване на продукта, така и за неговото разпространение (права, продажби, тираж, времеви срок на разпространението, конкретни места, презентация, сток, комерс, конкурс, степен или забрана на манипулация - често самата снимка стои в такъв тип договор). Сами се сещате, че така един НЕПИТАЛ колажист грубо може да наруши целият този ред права и да създаде невероятна каша от ощърби и усложнения и на двете страни. Всеки има право да разполага и търгува с образа си - той е СТОКА на която правата са регламентирани, както и на творбата. Нерегламентирано некомерсиално показване в общественото пространство може да наруши ред права, както и да амортизира образ или да го злепостави (обикновено добрите модели работят само с добри майстори).
3. Лесно може да се направи опит да се заобиколи това, като снимката се пусне от злосторника анонимно на free сървър (или такъв без защитени авторски права), откъдето свободно да се свали и алибира. Уви, така само се прави опит да се усложни процеса на доказване, да се размъти средата. Съответно това увеличава и вината - криминално деяние с умисъл.
4. Лесно може да се открадне произведение или част от него от автор, които отдавна е починал и не може да си потърси правата (ако те въобще са в срок на давност). Това също не прави творчеството му общодостъпно за крадене.
5. Лесно може да се открадне визуална творба от автор намиращ се на другият край на света в неизвестна страна, без договор за правна помощ дори с нашата РБ или международни институти.
5. Дори ако авторът не си е направил труд да защити произведението си с марка, воден знак, договор и др., то е невъзможно за крадене ВЪВ ВСЯКА ЦИВИЛИЗОВАНА СТРАНА ! Там всяка агенция, конкурс, галерия искат да ВИДЯТ договора на автора, оригинали от заготовките. Освен това винаги се попълва анкетен лист и договор с много клаузи, които правят кражбата на каквото и да е невъзможна, а манипулацията ако е допустима в много конкретни граници, които се сверяват с Model Release. Освен това там законодателството не бездейства.
Много творци са си направили средство за препитание именно хвърлянето на въдици към крадците и последващото им осъждане.
Бях достатъчно изчерпателен.
Няма по-голяма кражба от тази, да ограбиш душата на даден човек, а творчеството именно е неговата душа!
България в момента за съжаление е страна, в която съвсем скоро беше окрадено авторството и името на популярен писател, вече покойник....а вдовицата му безутешно плачеше пред медиите.
Въпросът е, къде искаме да бъдем ние?
Там, при гордите творци, освободени от бремето да пазят творбите си и така свободни и защитени да творят....или там, при мутрите и криминалите, доволни от необезпокояваното си съществуване и трупащи смело дълг след дълг без да забелязват оскотяването на собствените си души?
След като обстоино развих своята обосновка искам думите ми да не отидат напразно, а да вземем общовалидно решение.
Мога ли аз или не мога!?
Да използвам части/откъси от чужди творби
(визуални, словесни без цитат, както е определен по закон) , да направя сглобка
(идеята разбира се променя отсамо себе си - неината величина +/-е относителна константа) и да я кача в секция
"колаж" на този сайт с отметка за мое авторство при качването?
(например как Адолф Хитлер гали по рамото Мис България....или Вапцаров ВЕРВА в развитият капитализъм ). Лесно е.
